Решение № 13206 от 5.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7508/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 вр. чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) вр. чл. 9б вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационната жалба на кмета на Община Любимец чрез адв. Коларова срещу Решение 2693/01.07.2024 г., постановено по адм. д. 92/2024 г. по описа на Административен съд (АС) Хасково, с което, по жалбата на М. Д. К. от [населено място], обл. Хасково, е обявена нищожността на Отказ да се отпишат като погасени по давност публични общински вземания, обективиран в Писмо изх. Л-220/24.01.2024 г. на касатора. Поддържа се недопустимост на решението като постановено при липса на подлежащ на оспорване административен акт. Претендира се обезсилването му и прекратяване на производството по делото. Ответникът по касационната жалба, М. Д. К., оспорва основателността й в писмен отговор, подаден от пълномощника й адв. Георгиев, който претендира разноски по делото в размер на 400 лв. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Пред АС Хасково е оспорено Писмо изх. Л-220/24.01.2024 г. на кмета на Община Любимец, с което, по искането на М. К. за отписване поради погасяване по давност на задължения за данък върху превозните средства за 2016 г. тя е уведомена, че МПС с рег. [рег. номер] е издаден АУЗД по ЗМДТ 995/12.11.2021 г., който е влязъл в сила, поради което не са приложими способите за погасяване по давност по ДОПК. Според първостепенния съд жалбата е процесуално допустима, тъй като писмото представлява административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, с който се засяга неблагоприятно правната сфера на К., а жалбата срещу него е подадена своевременно. АС Хасково е приел, че претенцията за отписване като погасени по давност на задълженията за 2016 г. за данък върху превозните средства главница и лихви, по АУЗД АУ000029/14.01.2014 г., е предявена в хипотезата на влязъл в сила АУЗД, по който не е предприето принудително изпълнение. За да обяви нищожността на акта, административният съд е съобразил, че чрез произнасянето си по искането на К. вх. Л-220/17.01.2024 г., приемайки за неприложими способите за погасяване по давност по ДОПК, с което е отказал да се отпишат като погасени по давност задълженията за ДПС за 2016 г. за МПС с рег. [рег. номер], кметът на Община Любимец е постановил акт извън рамките на материалната си компетентност. Решението е правилно. От установената в чл. 7, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ компетентност следва, че правомощието да се произнесе по искане по чл. 173, ал. 1 ДОПК принадлежи на орган по приходите в общината. Той е административният орган, който, след като извърши проверка на фактите, въз основа на които длъжникът иска да бъде погасено задължението, ще приеме възражението за изтекла погасителна давност и ще обективира факта на погасяване на задължението в нарочен протокол, а когато счете, че сочените от длъжника факти не установяват погасяване на задължението по давност, ще издаде акт, с който ще откаже отписването. Този акт (отказът), като засягащ права и законни интереси на длъжника, и при липса на нормативно установена забрана за оспорването му по административен и съдебен ред, ще подлежи, на основание чл. 144, ал. 1 във вр. с чл. 152, ал. 1 и чл. 156, ал. 1 ДОПК, на обжалване по административен ред пред ръководителя на звеното за местни приходи и съответно пред административния съд - така Определение 6342 от 27.05.2021 г. на ВАС по адм. д. 5242/2021 г. и цитираната в него съдебна практика. В разглеждания случай не се спори, че обжалваният пред АС Хасково акт е произнесен по адресираното до дирекция МДТ при Община Любимец искане на К. да бъдат отписани поради изтекла погасителна давност задълженията й за данък върху превозните средства за 2016 г. за притежаваните от нея леки автомобили марка Рено, модел Меган с рег. [рег. номер] и марка Форд, модел Ескорт с рег. [рег. номер]. По искането касаторът се е произнесъл с Писмо изх. Л-220/24.01.2024 г., с което е известил ответницата, че за МПС с рег. [рег. номер] е издаден влязъл в сила АУЗД, поради което не са приложими способите за погасяване по давност по ДОПК. Правилен е изводът на АС Хасково, че посоченият акт не обективира кореспонденция с уведомително съдържание, а представлява отказ да бъде приложен институтът на погасителната давност, засягащ правата на данъчнозадълженото лице, който не е произнесен от компетентен по материя и степен орган. По изложените съображения обжалваното решение не е засегнато от наведеното от касатора основание по чл. 209, т. 2 АПК и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане на ответника по касация се следват разноски по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. съобразно договора за правна защита и съдействие, сключен между К. и адв. Георгиев. С оглед обема и качеството на осъществената процесуална защита подробно мотивиран писмен отговор на касационната жалба и становище по съществото на спора на адвоката се присъжда възнаграждение в размер на 400 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, Върховният административен съд, състав на Първо отделение