Решение № 12954 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6540/2020 г.

ВАСI отделение20.10.2020 г.докладчик Благовеста Липчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 35/20.02.2020 г., постановено по адм. дело № 531/2019 г. на Административен съд – Сливен. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 12954 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6540/2020 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" – Бургас в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу Решение № 35/20.02.2020 г., постановено по адм. дело № 531/2019 г. на Административен съд - Сливен, с което е отменена негова заповед за налагане на "Стойкова -68" ЕООД, гр. Сливен на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-588- 0345575/25.11.2019 г. - запечатване на стопанисван от дружеството търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 5 дни - магазин за обувки, находящ се в гр. Сливен, ул. "Цар Симеон" № 6. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че безспорно е установено, че към момента на проверката "Стойкова -68" ЕООД не съхранява в обекта паспорта на ФУ. Намира, че с това бездействие дружеството е допуснало нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Счита, че изложените в заповедта за налагане на ПАМ мотиви относно продължителността й са подробни, относими и съобразени с целта на закона. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу заповедта, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – "Стойкова -68" ЕООД, гр. Сливен не изразява становище по основателността й. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: За да достигне до извод за основателност на оспорването, първостепенният съд е приел, че изложените в заповедта за налагане на ПАМ мотиви, обосноваващи нейната продължителност, са бланкетни, неотносими и противоречащи на фактическата установеност. Счел е, че в случая дружеството не е изпълнило едно формално задължение за съхранение на документи, което не е свързано с отчитане на приходите от продажби. Подчертал е, че неизпълнението на задължението за съхранение на паспорта на ФУ в обекта не е рефлектирало върху отчитането на продажбите в обекта, тъй като установената касова наличност съответства на отчетената по ФУ. По тези съображения е достигнал до извод, че относно продължителността на срока, оспорената заповед е немотивирана, поради което и на основание чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК същата е незаконосъобразна. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител. Разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин предвижда, че лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект: паспорта на ФУ, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 и чл. 50, ал. 6. В случая не е спорно, че при извършената в обекта на "Стойкова- 68" ЕООД проверка е установено, че не се съхранява свидетелството за регистрация на ФУ, с оглед на което е налице основанието по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС за налагане на ПАМ. Противно на доводите на касатора, първостепенният съд не е обсъждал целта за налагане на ПАМ и нейната съразмерност, а е приел, че продължителността на срока й е немотивирана. Този извод е формиран заради липсата на конкретни съображения в тази връзка, които да са относими към прилагането на ПАМ. Независимо, че определянето на срока е правомощие, предоставено на органа в условията на оперативна самостоятелност, то законосъобразното му упражняване пряко рефлектира върху унищожаемостта на оспорения акт. Именно поради това, първоинстанционният съд подробно е обсъдил изложените в заповедта мотиви за определената продължителност на налагане на ПАМ, в резултат на което правилно е приел, че съображенията са бланкетни и неотносими. Нито средно-дневният оборот на дружеството, нито декларираните финансови резултати от дейността му по години биха могли да обосноват продължителността на срока на ПАМ, нито пък да доведат до безусловен извод, че търговецът не обявява действително реализирания оборот. При липсата на доказателства за размерите на средно-дневните обороти на други заведения със същата дейност, местоположение и клиентопоток не може да се приеме, че популярността на обекта е относима към процесната ПАМ. Противоречащо на констатациите при проверката е и съображението в акта, че неизпълнението на задължението за съхранение на паспорта на ФУ препятства възможността да се извърши проверка на ФУ в обекта. Такава не само е извършена, но и в съставения протокол са отразени индивидуализиращите данни на ФУ в обекта, свидетелството му за регистрация и договора за сервизно обслужване. Ето защо, като е приел, че в заповедта липсват относими към "Стойкова- 68" ЕООД и към конкретния търговски обект мотиви относно продължителността на срока на налагане на ПАМ, първостепенният съд е достигнал до законосъобразния краен извод, че оспорената заповед е немотивирана относно продължителността на срока на налагането й. Като е отменил същата като незаконосъобразна, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

Цитирани разпоредби

1