Решение № 5789 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15291/2018 г.

Решение № 5789 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15291/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Ж. Цимпарев, подадена чрез адв. Р. А., против решение № 610 от 18.10.2018 г., постановено по адм. дело № 513/2018 г. по описа на Административен съд - гр. П., в частта му, с която е отхвърлен искът против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи П. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3500 лева, претърпени от незаконосъобразно наказателното постановление № 1590/08.10.2012 г., издадено от началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР П., ведно със законната лихва считано от 22.05.2015 г. до 22.05.2018 г. в размер на 1067, 17 лева, както и законната лихва от датата на завеждане на делото до крайното изплащане на сумата, както и в частта, с която е отхвърлен искът на Цимпарев срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи П. за присъждане на мораторна лихва от 22.05.2015 г. до 22.05.2018 г. върху присъденото му обезщетение за имуществени вреди. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Касаторът Ж. Цимпарев чрез процесуалния си представител твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което иска отмяната му и пълно уважаване на исковете. Твърди, че претендираните неимуществени вреди са доказани, поради и което следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. По отношение на претендираните лихви посочва, че същите се дължат, каквато е и съдебната практика. Претендира разноски. Ответната страна – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи П., чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна по следните съображения: С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи П. /ОДМВР П./ е осъдена да заплати на Ж. Цимпарев сумата от 150 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателното постановление № 1590/08.10.2012 г., издадено от началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР П., ведно със законната лихва, считано от 22.05.2018 г. до окончателното изплащане, като в останалата му част искът против ОДМВР П. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3500 лева, ведно със законната лихва считано от 22.05.2015 г. до 22.05.2018 г. в размер на 1067, 17 лева, както и законната лихва от датата на завеждане на делото до крайното изплащане на сумата, както и в частта относно претендираната мораторна лихва от 22.05.2015 г. до 22.05.2018 г. върху присъденото му обезщетение за имуществени вреди, е отхвърлен. За да мотивира отхвърлителната част от решението, Административният съд е приел, че по отношение на претендираните неимуществени вреди не са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на ОДМВР П.. По отношение на претендираните лихви за периода от 22.05.2015 г. до 22.05.2018 г. съдът е посочил, че такива не се дължат, защото вредата не е причинена от непозволено увреждане. По делото е установено, а и страните не спорят, че с наказателното постановление № 1590/08.10.2012 г., издадено от началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР П., на Ж. Цимпарев, са наложени глоби в размер на 10, 50 и 1000 лева, като също така са били отнети и 8 контролни точки. НП е било обжалвано пред Районен съд - П., който с решение № 306/14.05.2013 г., по НАХД № 1991/2012 г. го е отменил. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 01.06.2013 г. На страница 3 от НАХД № 1991/2012 г. е приложен в оригинал бланков договор за правна защита и съдействие на АК-П., ведно с пълномощно, от които е видно договорено и заплатено в брой при подписването на договора адвокатско възнаграждение е в размер на 150 лв. Въз основа на тези факти, съдът е счел иска за обезщетение за имуществени вреди за доказан и присъдил сума в размер на 150 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, но не е уважил искането за присъждане на лихва считано от 22.05.2015 г. до 22.05.2018 г. върху присъденото обезщетение за имуществени вреди. Искът за претърпени неимуществени вреди в размер на 3500 лева, ведно със законната лихва считано от 22.05.2015 г. до 22.05.2018 г. в размер на 1067, 17 лева, както и законната лихва от датата на завеждане на делото до крайното изплащане на сумата, е счетен от съда за недоказан, по съображения, че от свидетелските показания не се установява Цимпарев да е претърпял конкретни вреди, които да са непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. Касационната жалба е частично основателна. Решението е частично неправилно относно отказаното присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В случая неимуществената вреда, която е пряка последица от отмененото НП, е налице и е доказана посредством свидетелските показания. В случая са доказани вреди, представляващи неудобство, унижение и притеснения, претърпени от касатора вследствие на издаденото наказателно постановление. Посочените вреди са нормална последица от упражнената незаконосъобразна принуда и са достатъчно конкретизирани. Поради характера на неимуществените вреди, те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. По силата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При преценка размера на обезщетението следва да се има предвид, че периодът на преживените негативни емоции не е дълъг и интензитетът на засягане не е значителен, ищецът си е осигурил нужната професионална подкрепа от адвокат при водене на делото за отмяната на НП, преживяванията не са били от естество да предизвикат намеса на специализирана медицинска помощ от психолог и/или психиатър, няма данни за преживяна висока степен на тревожност. Ето защо размер на обезщетението от 200 лв. за решението е справедлив и обоснован за претърпените вреди. Решението следва да бъде отменено в посочената част, като на касатора се присъди обезщетение за неимуществени вреди от отмененото НП в размер на 200 лева, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2015 г., каквато е и претенцията на ищеца с оглед погасителната давност и датата на подаване на исковата молба – 22.05.2018 г. Касационната инстанция намира за обоснована и претенцията на Ж. Цимпарев за присъждане на лихва върху главницата от 150 лева, представляваща обезщетение на имуществени вреди за периода от 22.05.2015 г. до 22.05.2018 г. Следва да се посочи, че действително, разноските, направени от спечелилата спора страна, се присъждат без лихви от съда, разглеждащ спора в съответното съдебно производство, но в процесния случай се касае за отговорност за вреди, поради което неправилно съдът не е присъдил претендираната върху главницата лихва за периода от 22.05.2015 г. до 22.05.2018 г. Дори и претендираните пред административния съд имуществени вреди да произтичат от направени разходи за правна защита в съдебно производство по оспорване на наказателно постановление, то същите съставляват вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, при неизпълнение на парично задължение, каквото неизпълнение в случая е налице, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В останалата обжалвана част решението следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба е направено искане освен за отмяна на решението и присъждане на пълното претендирано обезщетение, и за присъждане на адвокатския хонорар за първата инстанция в пълния му размер. Видно от мотивите на обжалваното решение, административният съд е посочил, че претендираните разноски са в общ размер на 410 лева – адвокатски хонорар в размер на 400 лева и заплатена държавна такса в размер на 10 лева. С оглед уважената част от иска, съдът е присъдил в полза на ищеца разноски в размер на 27 лева – 17 лева за адвокатско представителство и 10 лева за заплатената държавна такса. При така определения от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение, и съобразно резултата от спора пред касационната инстанция, на касатора следва да се присъдят допълнително разноски за първата инстанция в размер на още 22 лв. При този изход на спора, на касатора следва да се присъдят съдебни разноски съразмерно с уважената част от касационната жалба в размер на 50 лв. за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция от претендираните 400 лв., както и 5 лв. платени от касатора за държавна такса, съгласно представените доказателства и списък и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение