Решение № 4020 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5446/2016 г.

Решение № 4020 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5446/2016 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрк. Антония Иванова против решение № 89 от 10.02.2016 г. по адм. дело № 811/2015 г. на Административен съд София-област. С него е отменена като незаконосъобразна негова заповед № 03-РД/1497 от 28.06.2014 г. в частта, с която е отказано финансиране на заявление за подпомагане в частта му, която надвишава одобрените разходи и преписката е върната за ново произнасяне съобразно указанията на съда. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По делото е подадена и втора касационна жалба от [фирма], със седалище [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Мария Балабанова, против решение № 278 от 24.03.2016 г., постановено по горепосоченото дело, с което е допълнено решение № 89/10.02.2016 г. като е осъден Държавен фонд "Земеделие" да заплати на едноличния търговец направените разноски по делото в размер на 1050 лв. В касационната жалба е посочено, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Иска се да бъде осъден ответника да заплати разноски в частта до целия претендиран размер на адвокатското възнаграждение от 8443, 20 лв. Всяка една от оспорващите страни е подала писмен отговор срещу касационната жалба на другата. В тях всяка страна прави възражения, които противопоставя на съдържащите се в съответната касационна жалба на другата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от [фирма] против заповед № 03-РД/1497 от 28.06.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която е отказано финансиране на заявление за подпомагане по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията" в частта му, която надвишава одобрените разходи, а именно: 1. разходи за хардуерно оборудване, изработка на софтуерни решения и инсталации, специализирани софтуери на стойност 429 028 лв. и 2. разходи за консултации на стойност 20 884, 15 лв. като по т. 1 от проектното предложение са одобрени разходи на стойност 42 317 лв., а по т. 2 – 15 261, 63 лв. Със заповед № 03-РД/998 от 10.06.2014 г. изпълнителният директор на ДФЗ е назначил оценяваща комисия, която да разгледа и оцени обосноваността на заявените разходи към заявленията за подпомагане. Със становище за определяне на пазарна стойност на различните видове инвестиционни разходи № 47/12.06.2014 г. експертът е дал заключение, че пазарните стойности на обектите на инвестицията, посочени от жалбоподателя са завишени, като общата стойност за хардуерното оборудване и изработката на софтуер и инсталацията му е намалена на 42 317 лв., което е отразено в процесната заповед. За да отмени заповедта и върне преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона Административен съд София-област /АССО/ е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Посочено е, че в хода на административното производство не е спазена разпоредбата на чл. 28 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., съгласно която проектите се разглеждат от Експертна комисия за осигуряване на прозрачност /ЕКОП/, която се назначава от изпълнителния директор на ДФЗ, тъй като по делото не са представени доказателства за сформирането й и разглеждане на проектните предложения. Административният орган е представил единствено заповед за назначаване на оценителна комисия по чл. 23, ал. 6 от Наредба № 29/2008 г., въз основа на което становище е отказал финансирането на цялата заявена от кандидата сума. Липсват обаче представени протоколи от заседанията на тази комисия, нито становище за определяне на пазарната стойност на различните видове инвестиционни разходи, за да се прецени дали същите са завишени. АССО е приел, че липсата на мотиви и липсата на произнасяне от страна на ДФЗ подробно и ясно в какво се състои противоречието на проверката с целите и мярката препятства осъществяването на съдебния контрол, опорочава акта и е достатъчно основание за отмяната му. По отношение на т. 2 от заповедта, визираща отказа за финансиране на част от заявените разходи за консултации съдът е изложил, че липсват съображения относно начина, по който е получена одобрената сума, т. е. липсват мотиви, поради което е приел, че актът е незаконосъобразен, издаден в нарушение на установената от закона форма по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Така постановеното решение е правилно. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед за отказване на финансиране по заявление за подпомагане в частта му, която надвишава одобрените в нея разходи, издадена на основание чл. 29, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 31, ал. 1 от Наредба № 29/11.08.2008 г. Видно от съдържанието на оспорения административен акт в него не са посочени конкретни мотиви и основания защо органът приема наличието на недопустими за финансиране разходи, както и същите не могат да бъдат извлечени от цитираните от Наредбата разпоредби за отказ от финансиране. Такива мотиви не се съдържат и в приложеното в административната преписка становище № 47/12.06.2014 г. за определяне на пазарна стойност на различните видове инвестиционни разходи, в което експерт от назначената оценяваща комисия е посочил, че същите са завишени без за това да са приложени конкретни доказателства. Именно съдържанието на становището е възпроизведено в мотивите на оспорената заповед. От строго формална страна, в акта предмет на проверка са посочени правните основания за издаването й. При тяхната съпоставка и съвкупен анализ обаче, не може да се установи причината за отказаното финансиране на проекта, предвид което следва да се приеме, че заповедта не е мотивирана съобразно изискванията на закона. Направените от състава на АССО изводи в тази насока са обосновани. Административният съд подробно и обективно е изложил фактическите обстоятелства по разглеждане на проекта, представените документи от заявителя, разпоредените действия от административния орган по прилагането на Наредба № 29/2008 г., констатираните несъответствия и извършените действия от помощния орган при преценка съответствието на проекта с нормативните изисквания. Отразените констатации са обосновани и се приемат от настоящия състав, поради което за процесуална икономия не следва да се повтарят. Съществените обстоятелства относими към възраженията по касационната жалба са свързани с назначената оценителна комисия по чл. 23, ал. 6 от Наредбата, въз основа на която е мотивиран отказа за финансиране с процесната заповед и липсата на назначена експертна комисия за осигуряване на прозрачност /ЕКОП/ в съответствие с чл. 28 от Наредбата. Неоснователни са възраженията на касатора за неправилно приложение на материалния закон относно изводите на съда, че е допуснато нарушение по чл. 28 от Наредбата. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба проектите се разглеждат от експертна комисия за осигуряване на прозрачност /ЕКОП/, която се назначава от изпълнителния директор на РА и изразява писмено становище пред него. Съгласно ал. 2 функциите на ЕКОП се определят в правила за работа, които се утвърждават със заповед на изпълнителния директор на РА, а в съответствие с ал. 3 правилата за работа по ал. 2 се публикуват на електронните страници на РА и ПРСР. В случая не са представени доказателства за назначаване на ЕКОП, въпреки дадените указания от съда за представяне на документи. Неоснователно се твърди от касатора, че функциите на комисията са формални, насочени към осигуряване на прозрачност и обявяване кои разходи и на каква стойност подлежат на одобрение. Именно по отношение на размера на инвестициите е следвало да има произнасяне от експертната комисия, тъй като в нормативната уредба изрично е посочено, че проектите се разглеждат от нея. Систематичното място на изискването за назначаване на ЕКОП е в Раздел II "Процедура за разглеждане на заявления за подпомагане" от Наредба № 29, в която се включва реда за подаване на заявления от кандидатите, отстраняване на нередности по тях и разглеждане на проектите от ЕКОП, която дава становище до изпълнителния директор на РА. В Наредба № 29/2008 г. не се съдържа разграничение на проектите, по които се дава становище, нито назначаването има факултативен характер, за разлика от оценителната комисия по чл. 23, ал. 6 от Наредбата, която може да бъде назначена с цел определяне на основателността на предложените разходи и която да се произнесе относно обосноваността на разходите, но не е задължително. В случая липсата на назначена ЕКОП е съществено, след като липсва становище по проекта и липсва мотивировка в частта по отказа за финансиране на проекта в съответствие чл. 32 от Наредбата, което от своя страна препятства възможността за защита на кандидата в съответствие с изразеното становище, респ. изложени мотиви за непризнаване на разходите. Основателно е твърдението на касатора, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 23, ал. 11 от Наредбата, че разходите за консултации не могат да надхвърлят 5% от стойността на допустимите разходи като се е позовал на чл. 8 от Наредбата за минималните и максимални размери на общите допустими разходи за един проект. В случая 5% за консултации се определят от стойността на одобрените за финансиране разходи по проектното предложение, които в случая са 42 317 лв. Въпреки това обаче в т. I, 2 от заповедта е посочено, че одобрените разходи за консултации са на стойност 15 261, 63 лв., а в т. II, 2 е записано, че заявените разходи за консултации са в общ размер от 23 000 лв., от които неодобрени за финансиране са 20 884, 15 лв., т. е. има разминаване между двете суми и не става ясно колко са одобрените разходи за консултации, което също води до немотивираност на акта. При тези данни съдът правилно е приел, че с оглед естеството на акта и на основание чл. 173, ал. 2 АПК, делото като преписка следва да бъде върнато за ново произнасяне. При произнасянето си административния орган следва да вземе предвид констатациите на съда в първоинстанционното производство. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Неоснователно се явява и искането на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение, тъй като до приключване на съдебното заседание не е представен списък по чл. 80 ГПК. По отношение на подадената касационна жалба от [фирма] съдът съобрази следното: Касационната жалба е подадена срещу решение № 278 от 24.03.2016 г. за допълване на решение № 89 от 10.02.2016 г. по адм. дело № 811/2015 г. в частта за разноските. Едноличният търговец е приложил списък по чл. 80 ГПК, в който е претендирал присъждане на разноски в размер на 50 лв. държавна такса и 8 443, 20 лв. адвокатско възнаграждение. Съдът след като е съобразил направеното своевременно възражение за прекомерност от насрещната страна и фактическата и правна сложност на делото е постановил обжалваното решение, с което е осъдил изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" да заплати на [фирма] разноски в размер на 1050 лв. /50 лв. държавна такса и 1000 лв. възнаграждение/ като се е позовал на чл. 8, ал. 3 във вр. чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, който намира приложение по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В конкретния случай предметът на делото пред Административен съд София-област е проверка на законосъобразността на административен акт - заповед № 03-РД/1497 от 28.06.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С оглед този предмет, размерът на отказаната финансова помощ по проекта е ирелевантен, тъй като съдът е упражнил контрол за законосъобразност върху волеизявлението на административния орган, с което е отказано финансиране. Правилно административният съд е преценил, че в случая се касае за административно дело без материален интерес. На следващо място правилно и законосъобразно съдът е преценил, че по делото липсва фактическа и правна сложност, като предвид направеното възражение за прекомерност е уважил частично искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса в размер на 1050 лв. Неправилно обаче съдът се е позовал на 8, ал. 3 във вр. чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., а е следвало да цитира чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. /в приложимата редакция - обн. ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г. /, която гласи, че за други неоценяеми искове възнаграждението е 300 лв. С оглед заложения минимален размер за процесуално представителство 300 лв. и възражението за прекомерност от страна на ДФЗ съдът правилно е намалил поисканото адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. С диспозитива на решението обаче АССО възложил заплащането на разноските на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Правоотношението във връзка с възлагане на направените в производството пред съда разноски се урежда от общите правила на чл. 143 АПК. В алинея първа на чл. 143 изрично е посочено, че при отмяна на обжалвания административен акт, разноските по производството се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Административен орган в случая е изпълнителният директор, който няма собствен бюджет. Бюджет има юридическото лице, което се представлява от него. Прилагайки разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, разноските е следвало да бъдат възложени на Държавен фонд "Земеделие", а не на изпълнителния му директор. Допуснатото от АССО закононарушение следва да се отстрани, като се измени решението в частта му за разноските и те се възложат на юридическото лице, което разполага с бюджет. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение