Решение № 7115 от 11.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1372/2020 г.

Решение № 7115 от 11.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1372/2020 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "ВТА" ООД със седалище в гр. Варна, представлявано от управителя Д. С., чрез пълномощник, против решение № 6325/28.10.2019 г., постановено по адм. д. № 5964/2019 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед № 3286 з-1767/02.05.2019 г. на старши комисар Т. Г. в Главна дирекция "Национална полиция" на МВР. Според касатора решението е неправилно поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че жалбата е разгледана от некомпетентен съд поради смяна на седалището на дружеството. Сочи, че дружеството не е уведомено за започване на административното производство, поради което е нарушено правото му на защита. Излага съображения, че административното производство е започнало през 2014 г. и и административният орган е следвало да приложи относимите към онзи момент законови разпоредби. Иска отмяна на решението. Претендира разноски. Ответникът старши комисар Т. Г. в главна дирекция "Национална полиция" на МВР, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че "ВТА" ООД притежава лицензи № 898/27.09.2006 г. за дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 (охрана на имуществото на физически и юридически лица) и № 1507/03.05.2010 г. за дейност по чл. 5, ал. 1, т. 3 (охрана на мероприятия) по Закона за частна охранителна дейност (ЗЧОД, отм.) за територията на цялата страна. Не е спорно, че на 28.11.2018 г. ГДНП е уведомена писмено от ТД на НАП – Варна, че по отношение на дружеството са установени непогасени публични задължения. По искане на дирекцията, ТД на НАП - Варна я е уведомила писмено, че дружеството към момента на проверката няма допуснато разсрочване, отсрочване или спиране на изпълнение за събиране на публичните вземания и има образувано изпълнително дело. Административният орган на основание чл. 26, ал. 1 АПК е съобщил на интернет страницата си започналото производство по отнемане на лиценз. Дружеството не е представило никакви доказателства пред административния орган за обстоятелството, че няма неплатени публични задължения. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед старши комисар Т. Г. в Главна дирекция "Национална полиция" на МВР е отнел издадените на "ВТА" ООД лицензи за извършване на частна охранителна дейност № 898/27.09.2006 г. и № 1507/03.05.2010 г. на основание чл. 49, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 47, т. 2, б. "а", пр. второ от ЗЧОД (в сила от 31.03.2018 г.). Дружеството не е представило никакви доказателства както пред административния орган, така и пред съда, за релевантното обстоятелство, че няма неплатени публични задължения към датата на издаване на оспорения акт. Първоинстанционният съд е приел, че при установени от компетентния орган публични задължения, чието плащане не е отсрочено или разсрочено, издателят на акта е длъжен да отнеме издадените лицензи, поради което е отхвърлил оспорването като неоснователно. Решението е правилно. Неоснователно е касационното оплакване за разглеждане на делото от местно некомпетентен съд, предвид промененото седалище на дружеството. Жалбата си "ВТА" ООД е подало до Административен съд София-град на 27.05.2019 г., като е посочило съдебен адрес за призоваване и кореспонденция в гр. София. Съгласно чл. 134, ал. 2 АПК възражение за местна подсъдност на делото може да се прави най-късно в първото заседание в първата инстанция. В същия срок този въпрос може да се повдига служебно и от съда. Местната подсъдност на административноправния спор е относителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на жалба, поради което пропускането на очертания в чл. 134, ал. 2 АПК срок за възражение, включително и служебен отвод от съда, обосновава местната компетентност на Административния съд София-град, пред който делото е заведено. Видно от представените по делото доказателства, дружеството не е могло да бъде надлежно уведомено за започване на производството пред административиня орган, поради което органът е направил съобщение чрез поставяне на уведомление на своята интернет страница, предвид чл. 26 АПК (ред., ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.). Твърдението на касатора за ненадлежно съобщаване се оборва и от писмо от 17.04.2019 г., в което дружеството е посочило, че го изпраща във връзка със съобщение на сайта на Главна Дирекция "Национална полиция" относно започване на производство по отнемане на лиценз. Сочените обстоятелства обосновават правилността на извода на първоинстанционния съд, че правото на участие на дружеството в административното производство е обезпечено и не е налице твърдяното нарушение на административнопроизводствените правила. Необосновани са и касационните оплаквания, че административното производство е започнало през 2014 г., тъй като тогава са възникнали първите задължения на "ВТА" ООД. Правилни са мотивите на административния съд, че издаването на административния акт е свързано не с момента на възникване на публичните задължения, а с момента на тяхното установяване от компетентния орган, който релевантен момент в настоящия случай е датата на постъпване на уведомлението в ГД "НП", сектор "Лицензии и контрол на частната охранителна дейност" - 28.11.2018 г. Правилно съдът е приел, че приложими по отношение на конкретния правен спор са законови разпоредби на Закона за частната охранителна дейност, действащи към момента на издаване на административния акт - 02.05.2019 г. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК към този момент се осъществява съдебната проверка за съответствие на административния акт с материалния закон. Към този момент е приложим ЗЧОД (обн., ДВ, бр. 10 от 30.01.2018 г., в сила от 31.03.2018 г.), а не отменения ЗЧОД, в каквато насока са възраженията в касационната жалба. В разпоредбата на чл. 49, ал. 1 ЗЧОД са регламентирани изчерпателно основанията, при които административният орган може да отнеме издаден лиценз за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 ЗЧОД. От анализа на цитираните разпоредби се извежда, че при наличие на което и да е от условията, регламентирани в посочената разпоредба, органът, издал лиценза за извършване на частна охранителна дейност, е длъжен да издаде акт за отнемането му. Това правомощие издателят на акта упражнява в условията на обвързана компетентност. Фактическият състав на приложеното от органа правно основание чл. 49, ал. 1, т. 1, вр. чл. 47, т. 2, б. "а", предл. второ ЗЧОД изисква лицето да има задължения към държавата или към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване и плащането на задълженията да не е разсрочено или отсрочено от компетентния орган. По делото съдът е установил по безспорен начин наличието на двете изискуеми от закона предпоставки, което задължава органа да издаде оспорената заповед. Съгласно чл. 41, ал. 2, т. 2 ЗЧОД за издаването на лиценз за частна охранителна дейност се изисква удостоверяване на задължения към държавата. Съответно, за органа по приходите е достатъчно да е установил неплащане на публичните задължения, за да изпрати уведомление до компетентния орган, издал лицензите на дружеството по реда на Закона за частната охранителна дейност. Именно по силата на този специален закон директорът на ГД "НП" има задължението да отнеме лицензите на дружеството при настъпване на соченото обстоятелство - установени непогасени публични задължения. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обсъдил е в съвкупност релевантните за спора доказателства, приложил е правилно материалния закон и е постановил обоснован съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на разноски по делото, в полза на Главна дирекция "Национална полиция" следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 100 лв., на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд