Решение № 301 от 7.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2578/2013 г.

Решение № 301 от 7.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2578/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 619/14.05.2013 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 2578/2013 г. по жалба на А. Б. А. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 16 от 11.01.2013 г. по гр. д. № 1083/2012 г., с което е отхвърлен предявеният от касатора против А. Б. Д., чрез нейната майка и законен представител Р. Д. Г., иск, квалифициран по чл. 150 от СК, за намаляване на присъдената с решение от 3.03.2006 г. по дело 641/2004 г., съд първа инстанция № 3 на К. (М.), Испания, издръжка, от 250 евро, на 80 лв. Обжалването е допуснато по свързания с допустимостта на въззивното решение процесуалноправен въпрос компетентен ли е българският съд да разгледа иск за изменение на размер на издръжка, определен от съд в друга държава - членка на Европейския съюз, когато обичайното местопребиваване на правоимащия не е променено. На този въпрос следва да бъде даден отрицателен отговор. Компетентността на българските съдилища по дела с международен елемент се определя в съответствие с КМЧП, но ако в международен договор, по който Република България е страна, е предвидено нещо различно от уредбата в КМЧП, прилага се този договор. Това е така, доколкото съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, ратифицираните по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила международни договори имат приоритет пред противоречащите им норми от вътрешното законодателство. От 1.01.2007 г. в сила за държавата е Договорът за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз, съгласно чл. 2 от който Република България става страна по Учредителните договори на Съюза, така както са изменени или допълнени. Неразделна част от договора е приложеният към него Акт относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори, който в чл. 2 предвижда, че от датата на присъединяване, разпоредбите на Учредителните договори и актовете, които са приети от институциите на Европейския съюз, са задължителни за България и Румъния и се прилагат в тези държави при условията, предвидени в тези договори и в настоящия акт. Следователно от 1.01.2007 г. България е задължена да прилага всички приети до този момент и тези които ще бъдат приети в бъдеще Регламенти на общността (съгласно чл. 249 от Договора за създаване на ЕО, регламентът е акт с общо приложение, който е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки). Относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, е издаден Регламент (ЕО) № 4/2009 г. от 18.12.2008 г., който в чл. 8, ал. 1 ограничава възможността за откриване на производства за изменения на решения, с които е присъдена издръжка. Разпоредбата предвижда, че ако издръжката е присъдена с решение, постановено в държава-членка, в която е обичайното местопребиваване на взискателя, длъжникът не може да образува производство за промяна на решението или за ново решение в друга държава-членка, докато обичайното местопребиваване на взискателя е в държавата, в която е постановено решението. Ако в нарушение на това правило е сезиран съд в държава - членка, в която не е обичайното местопребиваване на взискателя, този съд е длъжен служебно да установи и обяви своята некомпетентност (чл. 10 от Регламент /ЕО/ № 4/2009 г.), като прекрати производството по делото. С оглед приетото по въпроса, за да се отговори на който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение се явява недопустимо. Съгласно изложените в исковата молба твърдения, със съдебно решение от 3.03.2006 г. по дело № 641/2004 г. на съд - първа инстанция № 3 К. (М.), Кралство Испания, е прекратен бракът между ищеца А. Б. А. и Р. Д. Г., като със същото решение ищецът е осъден да заплаща на малолетната си дъщеря (ответницата А. Б. Д.) месечна издръжка от 250 евро. Към момента на постановяване на решението и ищецът, и ответницата са имали обичайно местопребиваване на територията на Кралство Испания, което се явява държава-членка по смисъла на Регламент (ЕО) № 4/2009 г. С определение № 35/9.12.2008 г. по ч. гр. д. № 408/2008 г. на Търговищки окръжен съд e допуснато изпълнението на решението на испанския съд на територията на Република България. Понастоящем ищецът е променил обичайното си местопребиваване и се е установил в България, намалели са многократно възможностите му да реализира доходи и не е в състояние да заплаща издръжка в определения от испанския съд размер. При тези фактически твърдения от българския съд е поискано да намали размерът на издръжката, която ищецът е осъден да заплаща на малолетната си дъщеря, от 250 евро на 80 лева. Само въз основа на твърденията и искането, формулирани в исковата молба, е следвало да се направи извод, че при условията на чл. 8, ал. 1 от регламент (ЕО) № 4/2009 г. българският съд се явява некомпетентен да разгледа иска. След като от съд в друга държава - членка е присъдена с решение издръжка в определен размер, без взискателят да е променил обичайното си местопребиваване, длъжникът не може да претендира промяна на това решение от съд в друга държава - членка. Това е допустимо само при изключенията, визирани в чл. 8, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 4/2009 г., сред които обаче не е промяната на обичайното местопребиваване на длъжника (ищецът по делото). Още в отговора срещу исковата молба законният представител на ответницата е оспорил компетентността на българския съд и е заявил, че обичайното й местопребиваване е на територията на Кралство Испания. Този факт се установява от доказателствата по делото, а и по него няма спор между страните. Не се твърди и не се установява от фактическа страна да е налице обстоятелство, което да обуславя приложението на някое от изключенията по чл. 8, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 4/2009 г., така че българският съд е бил длъжен и служебно да установи и обяви своята некомпетентност. Като не е сторил това, а е разгледал спорът по същество, съдът е постановил недопустимо решение - касационно основание по чл. 281, т. 2 ГПК. То следва да се обезсили, а производството по предявения иск - да се прекрати, като на ответницата бъдат присъдени разноските по делото. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270, ал. 3 изр. 1 ГПК съдът