Решение № 4807 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1926/2017 г.

Решение № 4807 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1926/2017 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Р. М. А., Ф. А. А. и И. Р. А. оспорват Решение № 4/05.01.2017 г. по адм. дело № 499/2016 г. на Административен съд - П., отхвърлящо жалбата им срещу Заповед № 372/14.05.2016 г. на кмета на община С., с която е отказано коригирането на кадастралния план на гр. С. в кв. Крушата относно имот пл. № 82.

Ответникът - кметът на община С., оспорва жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Отказът за изменение на кадастралния план е мотивиран с неподписване на изготвения акт за непълноти и грешки от общината като заинтересована страна с права върху съседен имот и с констатираното разминаване в площта на имот пл. № 82 според документа за собственост и отразената в геодезическото заснемане, която е с 263 кв. м. по-голяма. От правна страна органът се е позовал на чл. 62, ал. 3, изр. 2 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (отм.).

1. Въпреки че административното производство е проведено при действието на чл. 53, ал. 3 ЗКИР в редакцията му към ДВ, бр. 49/2014 г., т. е. след отпадането на изискването за съставяне на акт за непълноти и грешки и подписването му от заявителите и заинтересованите страни, а чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3/28.04.2005 г. в тази си част е била вече неприложима - чл. 5, ал. 1 АПК, заповедта е законосъобразна по правния си резултат, съответно -потвърждаващото я съдебно решение не противоречи на материалния закон.

а. Към момента на издаване на заповедта разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР (ДВ, бр. 49/2014 г.), с която е съгласувана и ал. 6 на чл. 62 от наредбата, е обуславяла отстраняването на грешките и непълнотите в кадастъра, когато са свързани със спор за материално право, от решаването му по съдебен ред.

б. В случая обект на спора за материално право е несъответстващата на акта за собственост на заявителите част от имота, предмет на исканото изменение, която попада в отредена по регулационния план територия за улица. Съществуването му е вън от съмнение. Общината изрично се е противопоставила на проекта за изменение на кадастъра, спорът се твърди от самите касатори и е съдебно предявен - по тяхна искова молба срещу общината с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 54 ЗКИР е образувано гр. дело № 584/2016 г. по описа на Велинградския районен съд.

в. Наличието на спор за правото на собственост е отрицателно материалноправно условие на волеизявление по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР за отстраняване на грешка в кадастъра до разрешаването му по съдебен ред - по аргумент от чл. 54, ал. 2 ЗКИР в редакциите на текста както към датата на административния акт, така и към настоящия момент. Той е уреден от закона като предпоставка да се откаже изменение в кадастъра, а не представлява основание за спиране на съдебно-административното производство по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК вр. чл. 144 АПК. Установяването на действителното правно положение относно субекта на правото и границите на собствеността, респ. евентуалното успешно провеждане на иска на заявителите против общината, би било правопораждащ факт на ново административно производство - чл. 53а, т. 1 ЗКИР.

1. Противно на представите на касаторите, неправилното квалифициране на пороците на административния акт (дори когато е издаден при недопустимост на административното производство) или невъзприемането им от съда е свързано с правилността, не и с допустимостта на съдебния акт. Иначе нарушенията при издаването на заповедта биха се санирали от последицата, произтичаща от недопустимостта на решението, което подлежи на обезсилване (чл. 221, ал. 3 АПК) и по този начин всъщност би се осуетила възможността за съдебен контрол върху акта на административния орган.

1. Упражненото от кмета на общината правомощие намира източника си в § 4, ал. 1, т. 2 ПЗРЗКИР. Измененията на кадастъра при грешки и непълноти се одобряват със заповед - чл. 54, ал. 4 ЗКИР. Затова е неоснователно възражението, че по заявлението не е следвало да бъде издаван нарочен акт. Основанието за отказ в случая не попада в приложното поле на лимитативно изброените в чл. 53а ЗКИР (на който се позовават касаторите) хипотези на изменение в кадастъра чрез изразено с фактически действия волеизявление. Тъй като искането не е удовлетворено, правомерното поведение на органа е било да се произнесе изрично със заповед - в противен случай би се формирал мълчалив отказ. Отрицателното по съдържанието си решение във връзка с поставения пред общинската администрация въпрос не би могло да се постигне чрез бездействие от фактически характер.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

При този резултат от спора пред касационната инстанция, в полза на ответната страна ще бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение, което ще бъде съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение