Решение № 16105 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6322/2018 г.

Решение № 16105 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6322/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Макс Екстрийм" ЕООД, чрез управителя П. Г., против решение № 478/09.03.2018 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. № 3140 по описа за 2017 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ Р-03000316009234-091-001/19.06.2017 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 317/14.09.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са определени задължения по ЗДДС на дружеството за данъчен период месец 09. 2016 г. в размер на 18 355, 80 лв. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон. Твърди се, наемното правоотношение в случая има характер на ресурс, запас или средство, поради което същото отговаря на определението за нематериален актив по чл. 2 от СС 38. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – директора на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Добрев, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: Предмет на обжалване е ревизионен акт /РА/ Р-03000316009234-091-001/19.06.2017 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 317/14.09.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са определени задължения по ЗДДС на дружеството за данъчен период месец 09. 2016 г. в размер на 18 355, 80 лв. Административният съд е приел, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд е стигнал до извод, че за жалбоподателя не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит за покупките, извършени преди регистрацията му по ЗДДС по фактурите, декларирани в дневника за покупки за данъчен период м. 09. 2016 г., тъй като не е изпълнено условието на чл. 74 от ЗДДС вр. с чл. 61, ал. 1 от ППЗДДС, активите да са налични към датата на регистрацията- 01.09.2016 г. По отношение непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 821/14.06.2016 г. на стойност 78 900 лв. и начислен ДДС в размер на 15 780 лв., съдът е приел, че предмета на договора за наем не отговаря на изискванията за дълготраен нематериален актив по смисъла на определението, дадено в СС 38 "Нематериални активи". Решението е валидно, допустимо и правилно. Според чл. 74, ал. 1 от ЗДДС в съответната му редакция регистрирано лице по чл. 96, 97, 98, чл. 100, ал. 1 и 3, чл. 102 или 132 има право на приспадане на данъчен кредит за закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по смисъла на Закона за счетоводството преди датата на регистрацията му по този закон, които са налични към датата на регистрацията. С тези доставки са придобити различни видове стоки, които представляват активи по Закона за счетоводството, но които не са налични към датата на регистрация по ЗДДС на дружеството. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че осчетоводяването на получените стоки и материали като текущи разходи по см. 601 "Разходи за материали", означава че закупените стоки са вложени в дейността на дружеството, разходвани са и не са налични като краткотрайни или дълготрайни активи в дружеството и местата на осъществявана дейност, складове и търговски обекти. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че на дружеството законосъобразно не е признато право на данъчен кредит за покупките, извършени преди регистрацията му по ЗДДС по фактурите, декларирани в дневника за покупки за данъчен период м. 09. 2016 г. По отношение непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 821/14.06.2016 г. на стойност 78 900 лв. и начислен ДДС в размер на 15 780 лв., съдът правилно е приел, че предметът на договора за наем не отговаря на изискванията за дълготраен нематериален актив по смисъла на определението, дадено в СС 38 "Нематериални активи". Доводите на ревизираното лице за придобиване на нематериален дълготраен актив и за характера на предмета на фактурираната доставка квалифицирана като концесия са неправилни. Предмет на доставката е "наем на морски плаж Кабакум Юг-част 1 сезон 2016 г", съгласно договор №Т-РД-29-110/23.06.2016 г. за отдаване под наем на обект-изключителна държавна собственост. Горепосоченият договор е наемен не само по наименование и форма, но и по съдържание. Същият е сключен за срок от 5 години. Фактурираният наем за морски плаж първоначално е бил отразен от ревизираното дружество по дебита на сч. см. 602 "Разходи за външни услуги". В последствие обаче е извършена корекция, изразяваща се в сторниране на текущите разходи за наем и отчитането им като разходи за амортизации, както и създаването на нематериален дълготраен актив по см. на СС 38 "Нематериални активи". Съгласно чл. 2 от СС 38 нематериални активи са установими нефинансови ресурси, придобити и контролирани от предприятието, които: нямат физическа субстанция; са със съществено значение при употребата им; от използването им се очаква икономическа изгода. Предметът на договора за наем не отговаря на изискванията дадени в определението за "нематериален актив". Договорът за наем е сключен по законоустановената процедура чрез търг с тайно наддаване. Договорено е, че се прекратява при влизане в сила на договор за концесия на същия морски плаж. Първоинстанционният съд е правилно е посочил разликите между наем и концесия, специфичният предмет на концесията и различните процедури, по които може да се сключи договора за наем и договора за концесия, като изводите му се подкрепят от настоящият състав на ВАС. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение не страда от посочените в жалбата пороци и същото следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед резултатът по делото, в полза на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 811 лв. съобразно чл. 9, ал. 3 вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение