Решение № 7183 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14563/2017 г.

Решение № 7183 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14563/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Общински съвет - Д. против решение № 114/14.11.2017 г. по адм. дело № 187/2017 г. на Административен съд - С., с което е отменено решение № 290, взето по Протокол № 21/25.07.2017 г. на Общински съвет - Д., в частта му, с която е увеличен броя на групите в детска градина с. О., филиал с. О., на две групи и съответно щатните бройки за педагогически и непедагогически персонал, и решение № 308 по Протокол № 22/23.08.17 г. на Общински съвет - Д., с което повторно е прието /неизменено/ решение № 290 от 25.07.2017 г. на Общински съвет - Д.. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, тъй като съдебните изводи за липса на мотиви към оспорваното решение и противоречието му с материалния закон са необосновани. Поддържа се тезата, че при условие, че с решение № 308 по Протокол № 22/23.08.17 г. на Общински съвет - Д. се приема повторно решение № 290 от 25.07.2017 г., административният орган може да защити приложението на закона, чрез мотивите към първоначалното решение и не следва да излага нови съображения. Иска се отмяна на обжалваното решение и решаването на спора по същество, чрез отхвърляне жалбата на областния управител на област С.. Ответната страна - Областният управител на област С., не взема отношение по касационната жалба. Ответната страна - О. Д., представлявана от кмета на общината, с писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба като поддържа правните изводи на първоинстанционния съд и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните възражения. Поддържа се, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила като съответстващо на събраните по делото доказателства и приложим материален закон. Върховният административен съд, трето отделение, прецени касационната жалба за допустима като редовно подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил решение № 290, взето по Протокол № 21/25.07.2017 г. на Общински съвет - Д., в частта му, с която е увеличен броя на групите в детска градина с. О., филиал с. О., на две групи и съответно щатните бройки за педагогически и непедагогически персонал, и решение № 308 по Протокол № 22/23.08.17 г. на Общински съвет - Д., с което повторно е прието /неизменено/ решение № 290 от 25.07.2017 г. на Общински съвет - Д.. За да постанови това решение, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 23 във вр. с чл. 17, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА, чл. 2, ал. 8 от Наредба № 7 от 29.12.2000 г. за определяне броя на паралелките и групите и броя на учениците и на децата в паралелките и в групите на училищата, детските градини и обслужващите звена (отм., ДВ, бр. 100/15.12.2017 г.) (Наредба № 7/2000 г.) и на основание чл. 60, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Тези изводи на съда са обосновани с липсата на спор по делото, че в детските градини на територията на община Д. се прилагат делегираните бюджети и изхождайки от правомощието на общинския съвет по чл. 2, ал. 8 от Наредба № 7/2000 г. за формиране на група в полудневна детска градина при недостатъчен брой на децата. Съдът е приел, че щом общинския съвет може да вземе решение за създаване на група при недостатъчен брой на децата, то тогава всички други въпроси по формирането на групите на базата на записаните деца за посещаване на общинските детски градини са в неговата компетентност. В допълнение е посочено, че по силата на чл. 21, ал. 1, т. 6 ЗМСМА, общинския съвет приема и изменя годишния бюджет на общината, вкл. свързаните с неговото изпълнение обосновани разходи за създадената мрежа от общински училища и детски градини и тяхната издръжка. За да отмени административният акт като незаконосъобразен, съдът е приел, че са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и че издаването на акта е в нарушение на приложимия материален закон. По отношение на установените съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съдът е приел, че такива са налице, тъй като административният орган не е мотивирал решението в оспорената му част. Приел е, че са налице откъслечни съображения, изложени в заседанието на общинския съвет от отделни общински съветници, които съображения са с житейско-социален генезис и не произтичат от приложима нормативна уредба. Съдът се е позовал на обсъжданията, проведени на заседанието на съвета от 25.07.2017 г. Конкретно е посочено, че мотивите се изчерпват с аргументите от една страна на общинския съветник Х. Е. за това бъдат записани още 13-14 деца във филиала в с. О. на детската градина в с. О., родени през годините: 2013, 2014 и 2015 в с. О. и подлежащи на записване в детска градина, а от друга с изказването на зам. кмета на общината Д. Т., че въпросните данни са отчетени. Съдът е констатирал, че е налице материална незаконосъобразност на акта, изразяваща се в противоречие с чл. 2, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 7/2000 г., както и че актът не съответства с целта на закона по арг. от чл. 55 от ЗПУО, която цел изисква оптимална организация на възпитателния процес в детските градини, полагащ основите за учене през целия живот, като осигурява физическото, познавателното, езиковото, духовно-нравственото, социалното, емоционалното и творческото развитие на децата, отчитайки значението на играта в процеса на педагогическото взаимодействие. Решението е правилно. Неоснователни са изложените от касационния жалбоподател твърдения, че първоинстанционното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В касационното производство не се събраха други доказателства, които да доведат до изводи различни от направените от първоинстанционния съд. Предмет на оспорване от страна на областния управител на област С. е решение на общински съвет при община Д., с което е утвърден броя на групите за учебната 2017/2018 г. във филиала в с. О. на общинска детска градина "1-ви юни" в с. О., община Д., ведно с щата от служители към филиала. По делото е установено и не се спори, че в процесната детска градина се прилага системата на делегираните бюджети, както и че общинския съвет е утвърдил две самостоятелни градински групи. Сега разглежданото административно решение № 290 на общински съвет Д. е прието на 25.07.2017 г. и е потвърдено по реда на чл. 45, ал. 9 от ЗМСМА с решение № 308 от 23.08.2017 г. Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗПУО (в сила от 1.08.2016 г.), броят на групите и броят на децата в група в държавните и общинските детски градини се определят от директора на детската градина след съгласуване с педагогическия съвет в съответствие с държавния образователен стандарт за финансирането на институциите и с държавния образователен стандарт за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие. Настоящата касационна инстанция споделя изводите на съда относно компететността на ОбС, да приеме процесното решение. Съгласно § 30 от ЗПУО до влизането в сила на подзаконовите актове, предвидени в този закон, се прилагат действащите в системата на народната просвета подзаконови нормативни актове, доколкото не му противоречат. Към момента на вземане на оспореното решение на ОбС обосновано съдът е приел, че действаща е Наредба № 7/2000 г. за определяне броя на паралелките и групите и броя на учениците и на децата в паралелките и в групите на училищата, детските градини и обслужващите звена. Съгласно посочената наредба минималният брой деца за сформиране на една група в целодневни, полудневни и сезонни детски градини е 12 деца, а максималният - 22 деца. Безспорен факт е, че децата, подлежащи на обучение и възпитание през учебната 2017/2018 г., а предучилищното образование се организира в учебни години предвид чл. 63, ал. 1 от ЗПУО, във филиала на ДГ-О. в с. О., са 17, т. е. под допустимия максимален брой на децата за сформирането на една група, каквато фактически съществува, респективно и под изискуемия брой за сформирането на две групи по 12 деца. При този регламент липсва нормативна основа за увеличаване броя на групите във филиала на ДГ-О. в с. О. за учебната 2017/2018 г и изводът на съда, че обжалваната част от процесното решение е приета в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта му е обоснован. Правилен е и изводът на съда, че обжалваното решение е прието без задължителните за това фактически основания. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административния акт следва да съдържа фактически и правни основания. Императивното изискване на закона е административния акт да е мотивиран, което в случая не е сторено. Мотивите имат съществено значение за съда при осъществявания съдебен контрол за законосъобразност. Законът, конкретно АПК, не предвижда изключение от това изискване за законосъобразност на актовете, приети от колективни административни органи, какъвто се явява общинския съвет. В тази насока съдебната практика е постоянна и непротиворечива в смисъл, че липсата на мотиви възпрепятства съдебния контрол и представлява самостоятелно основание за отмяната на издадения административен акт При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,