Решение № 1863 от 25.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7671/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Главна дирекция Национална полиция /ГДНП/, чрез процесуален представител, срещу решение 8755/14.06.2024 г. по адм.дело 3259/2024 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отменено по жалба на М. И. Г. в оспорените части решение 328605 - 45 от 15.03.2024 г. на директора на ГДНП МВР, с които е отказано изтриване и заличаване на личните му данни и е върната преписката на директора на ГДНП МВР за ново произнасяне по искането на М. Г..

Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата на Г. срещу оспорените части от решението на директора на ГДНП, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави евентуално възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Ответникът по касационна жалба - М. И. Г., чрез процесуален представител, в писмено заявление иска оставяне на решението на АССГ в сила.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й съдът взе предвид следното:

АССГ, за да постанови обжалваното решение, е взел предвид, че жалбоподателят Г. е оспорил в частите по т.7, 8, 9 и 10 решението, издадено от директора на ГДНП на основание чл.45, ал.1, т.3 и 4 ЗЗЛД и чл.56, ал.2 от ЗЗЛД, чл.3, т.3, б. а и б. б от Инструкция 81213 -748/20.10.2014г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверка и наличие на данни за престъпления от общ характер, както и Инструкция 8121з -1280/07.10.2021 г. за реда за обработване на лични данни в МВР във връзка с чл.26, ал.2 от ЗМВР. С оспорените части на решението е отказано изтриване и заличаване на личните данни на Г., обработвани в информационните фондове на МВР и въведени като:

7.Наказателно производство: условно наказание присъда от 04.09.1975 г. на Софийски районен съд /СРС/ по дело 602/1975 г. за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 от НК, с наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, отложени условно за срок от 3 години;

8. Наказателно производство: ефективно наказание присъда от 15.06.1977 г. на СРС по дело 1766/1977 г. на СРС за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК, с наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 8 месеца;

9. Наказателно производство: реабилитация присъда от 04.05.1983 г. на СРС по дело 68/1983 г. за престъпление по чл.215, ал.1 от НК с наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 2 месеца при строг режим;

10. Наказателно производство: реабилитация присъда от 05.08.1983 г. на СРС по дело 8118/1982 г. за престъпление по чл.325 от НК и по чл.170, ал.2, вр. ал.1 от НК с наложени наказания: лишаване от свобода за срок от 1 година и 1 месец и обществено порицание .

АССГ е изложил мотиви, че решението е издадено от директора на ГДНП, комуто надлежно са делегирани правомощията на администратор на лични данни, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа необходимите мотиви за издаването му. Спазени са административно процесуалните норми по издаването й, но не е взето предвид постановеното от СЕС решение от 30.01.2024 г. по дело с -118/2024 г., според което национално право, при което изтриване на лични данни по отношение на лице, осъдено с влязла в сила присъда за престъпление от общ характер е възможно само при смърт на лицето противоречи на разпоредбата на чл.5 от Директива 2016/680. Същото сочи на необходимост в хода на административното производство по чл.22 от Инструкция 8121з -1280/07.10.2021 г. за реда за обработване на лични данни в МВР административният орган да извърши проверка за необходимостта от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането. Тази проверка не следва да се ограничава само до основанията за заличаване на данните по националното право, но и до ред други обстоятелства, посочени от АССГ, необходими за преценка баланса между обществения интерес и правото на субекта на данни за изтриването му, в случай, че съхранението вече не е необходимо. В акта, завършващ административното производство следва да се изложат мотиви дали са постигнати целите на обработване на личните данни на Г. и съответно има ли необходимост от последващото им обработване.

Решението е правилно като краен резултат.

Неоснователни са доводите на касатора, че постановеното от СЕС решение от 30.01.2024 г. по дело с -118/2024 г. по преюдициално запитване е приложимо само при отказ за заличаване на полицейска регистрация и е неотносимо към отказите за заличаване на лични данни от информационните регистри на МВР за осъждания за умишлени престъпления на лишаване от свобода с влезли в сила присъди.

Директива /ЕС/ 2016/680 има за предмет съгласно чл.1 от нея защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпление или изпълнението на наказанията, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване. Съгласно чл.2, ал.1 директивата се прилага за обработването на лични данни от компетентните органи за целите посочени в чл.1, параграф 1. В чл.6 от директивата изрично е уредено обработването на лични данни от лица, осъдени за престъпление.

В цитираната в решението на директора на ГДНП Инструкция 81213 -748/20.10.2014г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверка и наличие на данни за престъпления от общ характер в чл.2, ал.2 е посочено, че целта на обработката и съхранението на личните данни по тази Инструкция е защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, разкриване на престъпления и опазване на обществения ред. Тоест видно е, че втората, третата и четвъртата от посочените цели съвпадат с целите по директивата. В чл.3 от Инструкция 81213 -748/20.10.2014г. са посочени хипотезите, при които се заличават личните данни на участниците в наказателното производство, като за нито една от хипотезите на осъждане за умишлено престъпление от общ характер не е предвидено заличаване пред смъртта на осъденото лице. Не е предвидено заличаване нито при амнистия, каквато е посочена в електронната справка за съдимост/ л.140 142 от делото на АССГ/ на Г. за първите две осъдителни присъди по т.7 и т.8 от оспорения пред АССГ акт, нито при реабилитация по чл.88 а НК, каквато е посочена в същия документ за другите две осъждания по т.9 и т.10 от акта.

Констатацията на СЕС в решение от 30.01.2024 г. по дело С -118/2024 г., че подобна регламентация в националното право противоречи на чл.5 Директива /ЕС/ 2016/680 е относимо и към личните данни, съхранявани в автоматизираните и неавтоматизирани информационни фондове на МВР. Тази директива не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.

Предвид изложеното правилно е посоченото от съда, че в хода на административното производство е следвало да се провери дали не отпаднала необходимостта от обработване на данните задължение и по чл.21, т.4 от Инструкция 8121з -1280/07.10.2021 г. за реда за обработване на лични данни в МВР, при което правният субект, комуто са делегирани правомощията на администратора на лични данни следва да има предвид и целите, за които се обработват процесните лични данни и приложимото право на ЕС. В случай, че целите съвпадат с тези по Директива /ЕС/ 2016/680 следва да се отчетат обстоятелствата посочени от АССГ и да са изложат мотиви за тях, а в случай, че същите се обработват за други различни цели, което е допустимо съгласно /7/ от преамбюла на Директива /ЕС/ 2016/680 , следва да се посочат същите в крайния акт. В случай, че тези други цели попадат в обхвата на Регламент /ЕС/ 2016/679 в хипотезата на чл.42, ал.3 ЗЗЛД следва да се има предвид, че регламентът е директно приложим и с примат пред националното право. Съгласно чл.17, ал.1, б.а от Регламента субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от посочените по-долу основания личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин.

С оглед посоченото правилно като краен резултат е отменено решението на директора на ГДНП поради неизвършване на проверката по чл.21 т.4 от Инструкция 8121з -1280/07.10.2021 г. за реда за обработване на лични данни в МВР относно правнорелавантните обстоятелства по приложимото право на ЕС и липсата на мотиви във връзка с тях.

Решението следва да бъде оставено в сила като правилно като краен резултат. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба не е претендирал присъждане на разноски по делото.

Воден от горното и на основание чл. на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение