Решение № 13793 от 2.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7977/2012 г.

Решение № 13793 от 2.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7977/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Анастасия Венциславова Йовева - Петева против заповед № РД 14-286 от 21.05.2012 г. на министъра на културата, с която служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателката поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е извършено съкращаване на заеманата от нея длъжността и служебните функции, изпълнявани от нея, са запазени, а освен това служебното правоотношение е прекратено през време, през което ползва отпуск за отглеждане на малко дете. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на културата не изразява становище по жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателката Петева е назначен като държавен служител на длъжност "младши юрисконсулт" в отдел "Правно-нормативна дейност и търговски дружества" в Дирекция "Правно-нормативна дейност и обществени поръчки", в Министерство на културата, като заема една от трите щатни бройки за длъжността в отдела съгласно длъжностното разписание от 18.06.2010 г. Със заповед № РД-09-0508/9.08.2010 г. на министъра на културата една бройка за длъжността "младши юрисконсулт" в отдела е трансформирана в "главен юрисконсулт". По тази причина със заповед № РД 14-0456/11.08.2010 г. служебното правоотношение на служителката е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител, поради обективна невъзможност да изпълнява задълженията си. Тази заповед е отменена с решение № 16969/21.12.2011 г. по адм. дело № 11174/2010 г. на Върховния административен съд, пето отделение, влязло в сила с решение № 6610/10.05.2012 г. по адм. дело № 2620/2012 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. Съгласно длъжностното разписание на Министерство на културата в сила от 1.05.2012 г. в отдел "Правно-нормативна дейност и търговски дружества" на Дирекция "Правно-нормативна дейност и обществени поръчки" не съществува длъжност "младши юрисконсулт". Съгласно влязлото в сила съдебно решение, със заповед № РД 14-285/21.05.2012 г. министърът на културата възстановява служителката на предишната длъжност "младши юрисконсулт" в отдел "Правно-нормативна дейност и търговски дружества" в Дирекция "Правно-нормативна дейност и обществени поръчки" и на същата дата административният орган издава заповед № РД-14-286/21.05.2012 г., предмет на оспорване в настоящото производство, с която прекратява служебното правоотношение на Петева на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108 от ЗДСл орган (министърът на културата е орган по назначаването на държавните служители в министерството съгласно чл. 42, ал. 5 от Закона за администрацията), в предвидената в същия текст писмена форма, съдържа посочените в нормата реквизити, включително фактическото и правно основание за прекратяване на правоотношението и при спазване на административнопроизводствените правила. Въпреки това заповедта следва да бъде отменена, тъй като не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение и заповедта е издадена в противоречие с материалноправните изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Цитираният текст предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да възникне основанието, предвидено в цитираната норма, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК). В случая настоящият състав приема, че предпоставките на цитирания текст не са осъществени. Промяната, свързана с премахване на бройките за длъжността "младши юрисконсулт" в отдел "Правно-нормативна дейност и търговски дружества" в Дирекция "Правно-нормативна дейност и обществени поръчки" на Министерство на културата съгласно утвърденото от 1.05.2012 г. ново длъжностно разписание, не засяга правото на възстановяване на служителката и не може да обоснове извод за съкращаване на длъжността, тъй като е предприета преди влизане в сила на съдебното решение за отмяна на предходната заповед за прекратяване на служебното правоотношение, а данни и доказателства за длъжностни промени, настъпили на 21.05.2012 г., когато е издадена процесната заповед, от страна на органа не са представени. Поради това следва да се приеме, че по отношение на жалбоподателката не са осъществени изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и не е налице предвиденото в текста основание за прекратяване на служебното правоотношение. Възражението на жалбоподателката за прилагане на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ, е неоснователно. Законът за държавния служител е специален по отношение на Кодекса на труда закон и урежда по различен начин отношенията по престиране на труд. Регулираните с него служебни правоотношения създават права и задължения различни от възникващите при трудовоправните отношения, които се регулират от кодекса. Държавната служба се изпълнява въз основа на назначение от съответния държавен орган по силата на административен акт, издаден в предписана от закона форма. Трудовоправните отношения възникват между равнопоставени страни по силата на договор. Всички тези основни характерни особености и различия при двата вида правоотношения за престиране на труд, са обусловени и от различната нормативна уредба, регламентираща особеностите им. В ЗДСл не е установена закрила при уволнение, свързано с майчинство на дете до 3-годишна възраст, а само за хипотезите, предвидени в чл. 107б от ЗДСл. Тази уредба, заедно с обстоятелството, че в закона няма норма, която да препраща към субсидиарно прилагане на Кодекса на труда, а напротив - нормите на кодекса се прилагат по отношение на държавните служители само в изрично посочени в ЗДСл случаи, обосновава извода, че разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда не се прилага по отношение на държавните служители. В случая не е налице непълнота на закона, предполагаща попълване по аналогия на закона и правото, а липса на законодателна воля за установяване на закрила, аналогична на предвидената в чл. 333 от Кодекса на труда при прекратяване на служебното правоотношение. Независимо от изложеното, съображенията за липсата на предвидените в чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл предпоставки, мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че не е налице съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката, поради което правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение е осъществено в противоречие със закона. Оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. С оглед изложеното, направеното искане, доказателствата за действително направени разноски и на основание чл. 143, ал. 1 Министерството на културата следва да заплати на жалбоподателката сумата 300.00 лв. разноски по делото. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,