Решение № 43 от 26.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1604/2014 г.

Решение № 43 от 26.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1604/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Производството е по касационна жалба на защитника на подсъдимия И. Й. И. от В. адв. К. Б. от АК-В. срещу въззивно решение № 103/16.07.2014 г., постановено от Варненския апелативен съд по ВНОХД № 155/2014 г. с наведени доводи за наличие на касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК, като се иска отмяната му и оневиняване на подсъдимия по предявеното му обвинение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. В производството пред ВКС оплакванията се поддържат от подсъдимия и от защитника му. Частните обвинители Б. А. Г. и А. И. Д. и повереникът им адв. Ж. Г. от АК-В., редовно уведомени, не вземат участие в касационното производство и не са изразили становище по жалбата. Върховният касационен съд разгледа жалбата в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 37/25.04.2014 г., постановена по НОХД № 1085/2013 г. на окръжен съд-В. подсъдимият И. Й. И. от В. е признат за виновен в това на 05.11.2012 г. на пътя в местност "Р. " -[жк], при управляване на МПС - лек автомобил марка "БМВ", модел "Х3", с рег. № СА-48-05-СН, да е нарушил правила за движение по пътищата и по непредпазливост да е причинил смъртта на И. А. Г. от В. - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" вр. чл. 342, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание от 2 години лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила, като на основание чл. 343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от 2 години, считано от влизане на присъдата в законна сила. Оправдан е по обвинението деянието да е осъществено и заради допуснати нарушения на правилата по чл. 20, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Разпоредено е с вещественото доказателство по делото, което след влизане на присъдата в сила да се върне на частните обвинители. Присъдени са в тежест на подсъдимия направените разноски по водене на делото. Срещу осъдителната част на присъдата е била подадена от защитника на подсъдимия адв. К. Б. от АК-В. въззивна жалба с оплаквания за необосноваността и незаконосъобразността й с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда, но с решението си Варненският апелативен съд я е потвърдил изцяло. В касационната си жалба защитникът на подсъдимия наново визира неправилното приложение на материалния закон и явната несправедливост на наложеното на подзащитния му наказание с искане за постановяване на решение от ВКС за пълното му оневиняване по предявеното обвинение. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, намира жалбата за подадена в законния срок, от лице, имащо право на жалба, срещу съдебен акт, подлежащ на основание чл. 346, т. 1 от НПК на касационна проверка и като такава за допустима, като разгледана по същество - за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Неправилното приложение на закона се обосновава от жалбоподателя с доводи за приложение на нормата на чл. 15 от НК, като деянието му бъде признато за "случайно" и доведе до оневиняването му, алтернативно преквалификацията му в престъпление по чл. 343а от НК заради оказаната в рамките на възможностите му помощ на пострадалия, което да смекчи наказателната му отговорност. Идентични възражения са били развити и пред двете инстанционни съдилища и законосъобразно са били отхвърлени. Облягайки се на показанията на св. Л., на полицейските служители св. А. и св. А., на данните от огледния протокол за отложените на местопроизшествието следи и от констатациите и изводите на експертите от А. и К. още окръжният съд правилно е изяснил с какви пътни условия (атмосферни, състояние на пътната настилка, релеф на пътя, сумрак преди развиделяване) подс. И. е следвало да се съобрази при избиране на величината на скоростта на управлявания от него автомобил, за да може в зоната на видимост от светлината от фаровете му да е в състояние да види и реагира на всяка опасност за движението, като намали скоростта или спре. Отделно от това е установено, че движението му с около 90 км в час е осъществено след пътен знак за начало на населено място, в близост до автобусна спирка, като без правна стойност са собствените му съждения и тези на защитника му поради какви съображения той е бил поставен. Автоекспертите са изяснили, че освен в рамките на разрешената му за този пътен участък скорост от 50 км в час, водачът И. е могъл да спре и предотврати настъпването на ПТП и при скорост от около 67 км в час, при изчислените около 80 метра, от които той обективно е забелязал опасността за движението си и в рамките на време от 2,35 секунди е предприел маневра за навлизане в насрещната пътна лента, където е настъпил ударът между автомобила и мотопеда, управляван от пострадалия И. Г., вместо да предприеме аварийно спиране при запазване на праволинейното си движение в своята пътна лента. Движение със скорост над разрешената винаги е несъобразена (с пътни знаци или с нормите на ЗДвП), както и движение с разрешена за съответен пътен участък скорост може да е несъобразена с наличните пътни условия и обстоятелства, най-общо указани в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, изискващи намаляване на скоростта под нея. В случая, движейки се с около 90 км в час в зоната на левия завой подс. И. е имал над 120 метра опасна зона за реакция при поява на опасност за движението, а доказаната му реакция на разстояние от около 80 метра от точката на удара сочи, че тази скорост не е била съобразена с посочените от съда пътни условия. Поради това настояването на защитника му тази скорост да се приеме за съобразена е неоснователно. Друг е въпросът, че и предприетата от него маневра за навлизане в насрещната пътна лента е неправилна, като основно изискване на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е при възникване на опасност за движението водачът да предприеме мерки за намаляване на скоростта и дори спиране. В коментираното от съдилищата и от защитата ТР № 106/83 г. на ОСНК на ВС изрично е изяснено при какви условия действията на поставения в опасност за движението му водач могат да се приемат за "спасителна маневра", съответно кога такъв водач на МПС, участник в ПТП, следва да бъде оневинен при причинен съставомерен вредоносен резултат. ВКС намира, че съдилищата законосъобразно са обсъдили и отказали да приемат деянието на подс. И. за случайно по смисъла на чл. 15 от НК и да го оневинят за допуснатото ПТП. Съобразен с утвърдената съдебна практика е правният извод на съдилищата за липса на основание за смекчаване на отговорността на жалбоподателя с преквалификация на деянието му в по-леко наказуемо престъпление по чл. 343а от НК. Безспорно е установено, че травмите на пострадалия са били несъвместими с живота и в рамките на 1-2 минути той е починал, което подс. И. е констатирал и съобщил при обаждането си на тел. 112. Или, с каквито и да е "възможни" за него в онзи момент действия той не е могъл реално да окаже лично или да инициира оказване на помощ на пострадалия, а това е елемент от обективната страна на този квалифициран състав на престъпление по транспорта. При вложения в нормата разум на законодателя и при тълкуването й в съдебната практика се изхожда от разбирането да се даде "бонус" на виновен за допуснато ПТП водач, направил всичко, което е било по силите му, за да се преодолеят вредните последици от автопроизшествието, включително да не се стигне до настъпване смъртта на пострадал/и и в някаква степен тези му действия са давали шанс това да се случи. Настоящият случай не е такъв и то личи и от несъществените съображения, изложени в жалбата в подкрепа на този довод. ВКС намира, че в рамките на надлежно установените факти, което не се оспорва, законът е приложен правилно. Съдът законосъобразно е приел, че са налице всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. "в" вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за което престъпление е признат за виновен и осъден. Поради това, основателно е отхвърлено възражението на защитата на жалбоподателя деянието да се явява случайно по смисъла на чл. 15 от НК и няма как да бъде уважено искането за отмяна на обжалваното решение и оневиняването му от ВКС за допуснатото ПТП и последвалата смърт на пострадалия. Не е налице касираното основание по чл. 348, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НПК. Второто касирано основание е това по чл. 348, ал. 5, т. 1 вр. ал. 1, т. 3 от НПК - за явна несправедливост на кумулативната санкция, наложена на жалбоподателя. ВКС намира, че в този й размер тя се явява прекомерна и завишена. При престъпленията по транспорта от съществено значение за обема на санкцията са тежестта на допуснатите нарушения на правила за движение по пътищата от виновния за настъпването на ПТП и на вредоносния резултат водач, наличие или не на квалифициращи деянието като по-леко или по-тежко наказуемо престъпление обстоятелства, формата на вината му, миналото му като водач на МПС, както и всички други относими смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства. За подс. И. въззивният съд се е задоволил да съобрази "невисоката обществена опасност" като деец, но "много високата степен на обществена опасност на деянието, свързана с масовото незачитане на установените правила и норми за управление на ППС". От изложеното може да се направи извод, че с така определения на минимума размер на наказанията се цели постигане преди всичко на генералната, а не на специалната превенция. В същото време още окръжният съд е зачел множество смекчаващи отговорността му обстоятелства както като човек, така и като водач на МПС. За да откаже приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, съдът е посочил допуснато от него в миналото друго ПТП без съставомерен резултат, но за което е бил наказан с глоба в средата на предвидената в чл. 179, ал. 2 от ЗДвП. В недостатъчна степен обаче е съобразено поведението на пострадалия за настъпването на ПТП, който, според справката от сектор "ПП и КАТ"-ОДП-В., няма наложени санкции като водач на МПС. Както и прокурорът е отбелязал в обвинителния си акт, пострадалият Г. е допуснал множество и твърде сериозни нарушения на изискванията за безопасно движение по пътя, пренебрегнал е категорични забрани, свързани с техническото състояние на управлявания от него мотопед и със собствената му безопасност, създал е реална опасност за движението и тя е била реализирана в ПТП с фатални за него последици в резултат и на допуснатите от подс. И. нарушения на правилата за движение. Съпричиняването на вредоносния резултат е значително, което според ВКС е давало основание за определяне на санкцията на жалбоподателя под установения със ЗИДНК (ДВ бр. 60/2012 г., в сила от 08.09.2012 г., т. е. по-малко от месец преди процесното ПТП) минимум от 2 години лишаване от свобода. Настоящият касационен състав приема, че съответно на обществената опасност на деянието и на дееца се явява наказание от 1 г. лишаване от свобода, както и в този срок да бъде лишен от право да управлява МПС, в какъвто смисъл обжалваното решение следва да бъде изменено. Няма основание за обсъждане на въпроса за отлагане на изпълнението на основното наказание и за изпитателния срок, определен от окръжния съд, при инициираното от страна на подсъдимия касационно производство. Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение