Решение № 1 от 1.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 48/2012 г.

Решение № 1 от 1.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 48/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Ковачева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място], обл. София срещу Решение № 1266 от 12.07.2011 г. по т. д. № 270/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение от 23.08.2010 г. по т. д. № 1945/2006 г. на СГС и е постановено друго, с което по иска на синдика Е. Т. на [фирма] - в несъстоятелност - [населено място] срещу [фирма] - в несъстоятелност - [населено място] и [фирма] - [населено място], обл. София, по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ, е обявен за нищожен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] - в несъстоятелност сключеният между ответниците на 12.05.2003 г. с нот. акт № 151, т. 1, рег. № 5108, д. № 136/2003 г. на нот. № 93 И. Д. договор, с който [фирма] (сега [фирма]) прехвърля на [фирма] описания апартамент № 90, находящ се в [населено място], [жк] бл. 33 Г-Ж срещу задължението [фирма] да достави и монтира дограма за описаните обекти до размер на 22 000 лв., с оплакване за неправилност. Жалбоподателят поддържа, че в противоречие с материалния закон съдът е приел, че за процесната сделка са налице основанията по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ, без да е налице условието даденото значително да надхвърля по стойност полученото - за да определи стойността на престацията, съдът неправилно се е позовал само на уговореното между страните, обективирано в нотариалния акт, затова е приел, че данъчната оценка на недвижимия имот е 21 804 лв., а стойността на дограмата - 22 000 лв. и че престациите са напълно еквивалентни. Жалбоподателят поддържа, че тъй като процесната сделка има характер не на договор за продажба, а на договор за замяна с елементи на изработка и престациите не са парични, същите следва да се съпоставят по средна пазарна цена на всяка престация към момента на сделката, съдът да използва един и същи принцип при определяне стойността на всяка престация, а въззивният съд е остойностил "даденото" по средни пазарни цени, а "полученото" - съобразно уговореното с договора, така без правилно да определи стойността на изработеното, не може да се прецени дали стойността на даденото надвишава по стойност полученото, което в случая не е налице. Жалбоподателят прави оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради липса на мотиви на решението, както и оплакване за необоснованост - счита, че направените в решението изводи са противоречиви - от една страна въззивният съд приема, че стойността на престациите следва да се определи съобразно уговореното, а от друга - определя стойността на "даденото" по средна пазарна цена към датата на сделката. Жалбоподателят иска решението да се отмени и да се постанови друго, с което искът по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ да се отхвърли. Ответникът по касационната жалба синдикът Е. Т. на [фирма] - в несъстоятелност - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва жалбата, като неоснователна, а ответникът по жалбата [фирма] - в несъстоятелност - [населено място] не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с касационната жалба и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: С обжалваното решение е отменено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ и е постановено друго, с което е уважен искът на синдика по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ и е обявен за нищожен по отношение кредиторите на несъстоятелността на [фирма] Договор от 12.05.2003 г., с който [фирма] (сега [фирма]) прехвърля на [фирма] недвижим имот срещу задължение за изпълнение и монтиране на дограма до размер на 22 000 лв., по съображения, че даденото надхвърля значително по стойност полученото. Съдът е изложил, че при извършената преценка е ограничен от съдържанието на договора и са правно ирелевантни последващите действия на страните по изпълнението му - и тъй като към датата на договора имотът е със средна пазарна цена 36 312 лв., а задължението за изработване и монтиране на дограмата, посочено в договора, е 22 000 лв. - налице е неравностойност на престациите - даденото по сделката значително надхвърля по стойност полученото. С Определение № 754 от 22.10.2012 г., постановено по делото, ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: по какъв начин и към кой момент следва да се определи стойността на насрещните престации, когато се касае за възмездна сделка с имущество от масата на несъстоятелността, от който въпрос зависи преценката надхвърля ли даденото от длъжника по стойност полученото по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ. По този въпрос е постановено от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите на ВКС съдебни инстанции Решение № 111/2.11.2011 г. по т. д. № 893/2010 г. на ВКС, ТК, I отд., което е в смисъл, че действителността на сделката, съобразно критериите по чл. 646, ал. 2 ТЗ, се преценява към момента на сключването й, и когато сделката съставлява възмездно разпореждане с недвижим имот - това е моментът, в който се поражда вещно - прехвърлителното действие, като съдът следва да преценява стойността на разменените престации към един и същ правнорелевантен момент. Затова отговорът на релевантния за делото правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение е: при преценката надхвърля ли даденото по стойност полученото по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ, когато се касае за възмездна сделка с имущество от масата на несъстоятелността, стойността на насрещните престации следва да се определи към един и същ правнорелевантен момент - момента на сключване на сделката, когато се поражда вещно - прехвърлителното й действие. Касационната жалба е основателна. Неправилно въззивният съд е определил средната пазарна цена на апартамента към датата на сключване на договора, а стойността на дограмата на уговорените обекти (доставка и монтаж) е определил съобразно посочената в договора, вместо да остойности към датата на договора по средни пазарни цени тази престация, с мотива, че страните са обвързани с тази стойност, и съдът не може да определя стойността на изработеното впоследствие. Не се касае до остойностяване на изработеното впоследствие, а до принцип към един и същ момент - датата на сключване на договора - да се остойностят по действителна стойност разменените престации - да се остойности по средни пазарни цени апартаментът (в договора цената му не е посочена), и по такива цени към датата на сключване на договора да се остойности и изработеното - дограмата. Затова решението, като неправилно, следва да се отмени. При преценка налице ли са елементите от фактическия състав на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ: да е открито производство по несъстоятелност на длъжника, срещу когото имат вземания кредитори, длъжникът да е извършил сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността след началната дата на неплатежоспособност и преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност - в т. н. "подозрителен период", сделката да е възмездна, като даденото значително да надхвърля по стойност полученото, с оглед данните по делото, следва да се приеме, че са налице първите три изисквания на закона. С решение от 16.11.2005 г. по т. д. № 1191/2002 г. на СГС чл. 630, ал. 1 ТЗ за [фирма] е открито производство по несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособността 2.03.2002 г., на 12.05.2003 г. с описания нотариален акт № 151 [фирма] прехвърля на [фирма] недвижим имот срещу задължението [фирма] да достави и монтира дограма за описаните обекти до размер на 22 000 лв., но не е налице условието даденото значително да надхвърля по стойност полученото, като разменените престации имат действителна пазарна стойност към датата на сключване на договора 12.05.2003 г.: апартаментът има средна пазарна цена 36 312 лв. (заключението на съдебно - техническата експертиза на л. 115), а дограмата за обектите, описани в нотариалния акт - доставка и монтаж 44 222.98 лв. (заключението на съдебно - техническата експертиза на л. 166). По сключената от длъжника в несъстоятелност възмездна сделка след началната дата на неплатежоспособността, даденото не надхвърля по стойност полученото, а е по-малко, затова неоснователно синдикът иска сделката да се прогласи за нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността - искът по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ е неоснователен. С оглед този изход на делото дължимата държавна такса 363.12 лв. следва да се събере от масата на несъстоятелността, съгласно чл. 649, ал. 2 ТЗ, а ищецът следва да плати на ответника [фирма] 30 лв. - разноски по делото за касационната инстанция. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение на основание чл. 293, ал. 1 ГПК