Решение № 14331 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1341/2013 г.

Решение № 14331 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1341/2013 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОУИ" /сега "ОДОП"/ гр. София при ЦУ на НАП, чрез проц. си представител юрк. А. Калоферова, против решение № 6406/27.11.2012 г., постановено по адм. д. № 2690/2011 г., по описа на Административен съд, гр. София /АС/, в частта с която е изменен по жалбата на "Ер Жи груп" ООД Ревизионен акт /РА/ № 807247 от 05.03.2009 г., издаден от Иван Георгиев Коцев на длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП - София град, потвърден с Решение № 713 от 01.06.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП. В жалбата и допълнението към нея се излагат доводи за неправилност на съдебното решение в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че ДЗЛ следва да ползва право на пълен данъчен кредит за придобит от него лек автомобил BMV N5xd. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и постановено ново, с което се отхвърли жалбата на дружеството. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата - "Ер Жи Груп" ООД гр. София, чрез пълномощника си адв. Бърчев в съдебно заседание оспорва жалбата и излага доводи за правилност на решението в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Производството пред АС е повторно и в изпълнение указанията на ВАС, дадени с Решение по адм. дело № 10311/2010 г. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 807247/05.03.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- гр. София, потвърден с Решение № 713/01.06.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София при НАП. С решението съдът е изменил Ревизионния акт, в частта му на определени задължения по ЗДДС, като за данъчен период м. 02.2008 г. вместо определения с РА резултат 462,52 лв. ДДС за внасяне е определен резултат 462, 51 лв. ДДС за внасяне; за данъчен период м. 03.2008 г. вместо определения с РА резултат 8982, 09 лв. ДДС за възстановяване е определен резултат 27 492, 15 лв. ДДС за възстановяване; за данъчен период м. 04.2008 г. вместо определения с РА резултат 484, 43 лв. ДДС за внасяне е определен резултат 484, 42 лв. ДДС за внасяне; за данъчен период м. 06.2008 г. вместо определения с РА резултат за 548, 39 лв. ДДС за внасяне е определен резултат 543,39 лв. ДДС за внасяне; както и съответните на изменението лихви; както и в частта му на годишна корекция на ползвания частичен данъчен кредит за 2006 г. в данъчен период м. 12 на 2006 г. като вместо определения с РА резултат ДДС за внасяне в размер на 796.91 лв. е определен на ДДС за внасяне 361, 59 лв.; както и съответните на изменението лихви. Предмет на настоящото касационно производство, видно от уточнението към касационната жалба е решението на съда в частта, с която е извършената корекция по реда на чл. 73 от ЗДДС за данъчни периоди от 01.02.2008 г. до 30.06.2008 г., по реда на чл. 66 от ЗДДС (отм.) за данъчен период м. 04.2006 г., в частта на извършена корекция за м. 03.2008 г. като вместо определения с РА резултат 8982, 09 лв. ДДС за възстановяване е определен резултат 27 492, 15 лв. ДДС за възстановяване и в частта на извършена корекция по чл. 66 от ЗДДС (отм.) и чл. 73, ал. 6 от ЗДДС за ползване на частичен данъчен кредит за 2006 г. В останалата част решението е вляло в законна сила и не е предмет на настоящото производство. За да постанови решението в обжалванта част на първо място съдът е приел, че обжалвания РА е издаден въз основа на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора относно извършена корекция на декларирания ДДС за дан. период м. 03.2008 г. за установено съдът е приел, че в справката-декларация за данъчен период м. 03.2008 г. дружеството-жалбоподател е декларирало пълен данъчен кредит по доставка за покупка на автомобил СА 1332МН БМВ Х5-6+1 с финансов лизинг. ДДС в размер на 26442, 93 лв. е начислен от доставчика по фактура № 200.. 25615/05.03.2008 г. В хода на ревизията на основание и по реда на чл. 73 от ЗДДС е извършена корекция в намаление в размер на 18 150.05 лв. на така декларирания като пълен данъчен кредит и за доставката е признат частичен данъчен кредит. Съдът е обсъдил приетите в хода на съдебното производство като неоспорени две заключения на ССЕ, от които се установява, че доставката на МПС е отразена в дневника за покупките, респ. в СД за ДДС на "Ер Жи Груп" ООД за данъчен период м. 03.2008 г. в групата на получените /облагаеми/ доставки с право на пълен ДК и е отразена счетоводството на дружеството. По дебита на с/ка 601 "Разходи за материали" и с/ка 602 "Разходи за външни услуги" в м. 03.2008 г., когато е придобит актива /МПС/ не са отразени доставки на горива, смазочни и др. материали или услуги. Въз основа на тези записвания заключението е, че през период м. 03.2008 г., както и след това в рамките на процесния период по делото автомобилът не е използван за доставки на стоки и извършване на услуги във връзка с дейността на дружеството. Съдът е обсъдил приетата по делото Заповед № 7 от 01.03.2008 г., с която е наредено посоченият като служебен автомобил BMV модел X 5 3.0 sd. с per. № СА 1332 МН да бъде управляван от определени в заповедта лица, както и същият да бъде използван за изброени нужди на счетоводната къща и са утвърдени разходни норми на автомобила. От приетото по делото извлечение от Главна книга, сметка 205 "Транспортни средства", съдът е приел за установено, че в нея е отразен процесния автомобил. При така установеното съдът е приел, че за жалбоподателя е налице право на пълен данъчен кредит по процесната фактурата за придобиване на автомобил, така както е декларирана в СД До този извод съдът е достигнал като е обсъдил разпоредбите на чл. 71, т. 1 и 4 от ЗДДС, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС и е приел, че процесното МПС е с повече от 5 + 1 места, поради което не е лек автомобил по смисъла на т. 18 от § 1 на ДР на ЗДДС. Приел е, че автомобила не попада и в ограниченията по чл. 70, ал. 1, т. 1, тъй като е предназначено за обслужване на дейността на "ЕР ЖИ ГРУП" ООД, в т. ч. по облагаеми и необлагаеми (освободени) доставки. Последния извод съдът е направил като се е позовал на Заповед № 7/01.03.2008 г. на управителя на "Ер Жи Груп" ООД, която макар и частен писмен документ се ползва с формална доказателствена сила само по отношение на направеното писмено изявление от автора му, но не и относно датата и мястото на съставянето му. При липса на надлежно проведено оспорване на Заповедта и факта, че автомобила е заведен по счетоводна сметка 205 "Транспортни средства", видно от представените извлечения от Главна книга за периода 01.03.-31.03.2008 г., съдът е приел, че посочената заповед следва да бъде кредитирана. От доказателствата по делото съдът е приел, че за процесния период (от м. 03 2008 г. до м. 06.2008 г.) активът не е използван за извършване както на облагаеми, така и на необлагаеми (освободени) доставки, но е установено предназначението и завеждането на актива за дейността на дружеството и намерение той да се използва за обслужването й. В тази насока съдът се е позовал на решение по дело С-118/2011 г. на СЕС, съгласно което е важно да се установи дали ДЗЛ е придобило автомобила за целите на икономическата си дейност или не и отчита ли го като актив. Решението в тази си част е правилно. По делото няма спор по фактите. Основният довод в касационната жалба е свързан с неправилно кредитиране от съда на Заповед № 7 от 01.03.2008 г., с която е наредено посоченият като служебен автомобил BMV модел X 5 3.0 sd. с per. № СА 1332 МН да бъде управляван от определени в заповедта лица, както и същият да бъде използван за изброени нужди на счетоводната къща и са утвърдени разходни норми на автомобила. Според касаторът липсва всякакво убедително обяснение обосноваващо невъзможността за представяне на заповедта в хода на ревизионното производство или административното обжалване. Както правилно е приел АС, частен писмен документ се ползва с формална доказателствена сила само по отношение на направеното писмено изявление от автора му, но доколкото е установено, че автомобила е заведен по счетоводна сметка 205 "Транспортни средства", видно от представените извлечения от Главна книга за периода 01.03.-31.03.2008 г., то е установена и датата и мястото на съставянето на частния документ. Следва да посочи, че в хода на съдебното производство не е направено оспорване на доказателствата по реда на ГПК. В процесния случай ДЗЛ е избрало да разглежда като стопански актив придобития автомобил: включил го е в имуществото си като ДМА, отчитайки го по счетоводна сметка 205 "Транспортни средства" и с вътрешна заповед е определило неговото предназначение и начин на употреба за дейността на дружеството. Поради това, избирайки да третира актива по този начин, има право да приспадне дължимия при придобиването му данъчен кредит изцяло, в какъвто смисъл е решение по дело С-118/2011 г. на СЕС. Правилно е решението и в останалата си обжалвана част. Относно извършена корекция в общ размер от 6 779.97 лв. на ползвания от ДЗЛ пълен данъчен кредит за данъчни периоди м. 04.2006 г. и от 01.02.2008 г. до 30.06.2008 г., правилно съдът е кредитирал приетото по делото заключението на ССЕ като компетентно и обективно, с което и съобразно указанията на касационната инстанция е определено съотношението между извършваните облагаеми и необлагаеми доставки за процесиите данъчни периоди и определения размер на доставките с право на частичен и на пълен данъчен кредит, респективно изчисленията по формулата на чл. 68 от ЗДДС (отм.), съответно чл. 73, ал. З от ЗДДС. Относно извършената по реда на чл. 66 ЗДДС (отм.) и чл. 73, ал. 6 ЗДДС годишна корекция на ползвания частичен данъчен кредит съответно за 2006 г. и определения ДДС за довнасяне в размер на 796.91 лв. и лихви в размер на 200.13 лв., съдът е кредитирал заключението на вещото лице (колона 14 на Таблица № 2 и № 3) и е приел за законосъобразно отчитането на спорните годишни корекции на частичния данъчен кредит за 2006 г. вместо определеният с РА резултат ДДС за внасяне в размер на 796,91 лв., ДДС за внасяне 361, 59 лв., Заключението е прието без оспорване и като компетентно и съответстващо на специалните знания на вещото лице, правилно е кредитирано от съда, след обсъждането му с останалите доказателства по делото. С оглед на изложеното и при липса на конкретни касационни доводи в тази част на обжалваното решение, същото като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде оставена без уважение, поради липса на представени доказателства за уговорени и реално неизвършени такива. Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК