Решение № 6136 от 11.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1552/2018 г.

Решение № 6136 от 11.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1552/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Бургас, чрез юрк. Л. като процесуален представител, срещу решение № 2160 от 13.12.2017 г., постановено по адм. дело № 986/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас. Излагат се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се потвърди оспорения административен акт. Касационният жалбоподател претендира присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - [фирма], чрез адв. К. като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт в отменителната му част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество в допустимата част е неоснователна. С обжалваното решение е отменено като незаконосъобразно решение № 32-15868 от 19.01.2017 г. на началника на Митница Бургас, потвърдено с решение № Р-245/32-72852/16.03.2017 г. на директора на Агенция "Митници" и в полза на [фирма] са присъдени разноски в размер на 1400 лева. Оспореният в първоинстанционното производство административен акт е издаден във връзка с митническа декларация MR № 16 BG001000 H0052430/25.10.2016 г., с която [фирма] е поставил под режим "допускане за свободно обращение" стока, описана в кл. 31 като "гроздов сок от грозде сорт Смедеревка" с код по ТАРИК 2009 61 10 00, с изпращач на стоката [фирма], Македония, при ставка на митото от трети страни 0%. На основание чл. 29, чл. 77, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на ЕП и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза, чл. 19, ал. 7 ЗМ, чл. 54, ал. 1 ЗДДС и чл. 20 ЗАДС митническият орган е определил код по ТАРИK 2204 30 10 00 и нов размер на митническото задължение и дължимите държавни вземания, от които за доплащане след приспадане на вече заплатени суми: мито - 4 119, 70 лв. и ДДС - 823, 94 лв. Посочил е, че стоката не се класира в декларирания в митническата декларация код, тъй като той се отнася за неферментирали сокове, чието алкохолно съдържание не превишава 0, 5 % vol, а анализираната проба според заключението на митническата лабораторна експертиза (МЛЕ) с алкохолно съдържание 1, 4 % vol отговаря на определението за "тихи вина" по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗАДС. За да отмени оспореното пред него решение, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма с излагане на фактически и правни съображения, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Изложил е съображения, че пробата, изследвана в МЛЕ, не е взета в съответствие с Наредба № 3 от 18.04.2006 г. и утвърденото от директора на Агенция "Митници" Ръководство за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол и контрола върху акцизните стоки. Допуснатите нарушения при вземане и транспортиране на пробите с оглед естеството на продукта и възможността за бърза промяна на характеристиките му при въздействие на външни фактори, са довели до компрометиране на резултатите от извършената МЛЕ. Неспазването на изискването за съхраняване на контролна проба и нейната липса препятстват последваща проверка на тези резултати. При тези данни е обосновал извод, че няма категорични доказателства относно химичните характеристики на внесения продукт, поради което извършената промяна на тарифния код е лишена от основание. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил приетите по делото доказателства, вкл. заключението на съдебно - химическата експертиза. Правилно е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, като въз основа на тях е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. В код 2009 съгласно КН попадат плодови сокове (включително гроздова мъст) или зеленчукови сокове, неферментирали, без прибавка на алкохол, с или без прибавка на захар или други подсладители. В ОБКН към глава 20, т. 6 е посочено, че по смисъла на код 2009 под "неферментирал сок без прибавка на алкохол", трябва да се разбира сок, чието алкохолно съдържание по обем не превишава 0, 5 % vol. В определения с административния акт код 2204 30 10 00 съгласно КН се класират: вина от прясно грозде, включително обогатените с алкохол; гроздова мъст, различна от тази от код 2009; други видове гроздова мъст: частично ферментирали, дори такива, чиятo ферментация е прекъсната по начин, различен от прибавка на алкохол. Спорът между страните е относно тарифното класиране на стоката в зависимост от действителното й алкохолно съдържание към датата на вноса в страната - 25.10.2016 г. Правилно съдът е кредитирал заключението на съдебно-химическата експертиза. Според вещото лице гроздовият сок е изключително бързо променяща се във времето стока. При неправилно вземане, транспортиране и съхранение на пробите от внесения продукт процесът на ферментация може да се ускори и да промени химическите му характеристики. Обосновано е заключението, че изследваните проби не са взети в съответствие с изискванията на т. 9 и сл. от Ръководството за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол. От показанията на разпитания по делото свидетел е установено, че не е образувана сборна проба. Пробите са взети от страничния или долния край на цистерната в кофи, а след това продуктът е прехвърлен и транспортиран в стъклени буркани. Те не са били охлаждани, замразявани или консервирани. За да се класира стоката с код 2204 30 10 00, следва по несъмнен начин да е установено от административния орган действителното й алкохолно съдържание към датата на вноса. При оспорване от страна на декларатора на резултатите от проведеното от митническата лаборатория изследване в тежест на органа е да докаже това обстоятелство. Вещото лице е констатирало, че взетата контролна проба не се съхранява. Това обстоятелство препятства възможността да се извърши проверка на констатациите в оспорения административен акт. Контролната проба следва да се съхранява в митническите учреждения до влизане в сила на решенията на митническите органи. Нейната цел е да послужи за повторен анализ при възникнал съдебен спор. Затова липсата й не позволява да се изследва действителното алкохолно съдържание на продукта, за да се съпостави с резултатите в МЛЕ и да се прецени правилността на направения въз основа на нея извод за наличие на такова над 0, 5 % vol. Ето защо, изводът на съда, че от събраните доказателства не може да се установи по категоричен начин какви са характеристиките и свойствата на внесения на територията на страната продукт към момента на освобождаването му и допускането за свободно обращение, е законосъобразен и обоснован. С оглед това правилно съдът е отменил оспореното решение на началника на митница Бургас, с което е определен нов тарифен код на внесената стока. Обжалваното решение в тази му част е постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице твърдените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Касационната жалба срещу решението в частта относно присъдените разноски, направени пред първоинстанционния съд, има характер на искане за изменение на съдебния акт с основание чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. В тази част производството по делото следва да се прекрати и да се изпрати на Административен съд - Бургас за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. При този изход на спора и с оглед своевременно предявеното искане от ответника за присъждане на разноски за настоящата инстанция Митница Бургас следва да заплати на [фирма] такива в размер на 1200 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 20.04.2018 г. Възражение за неговата прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК не е направено от касационния жалбоподател. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение