Решение № 5724 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9032/2014 г.

Решение № 5724 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9032/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Волянова - Данаилова, срещу решение № 3218/14.05.2014 г., постановено по адм. дело № 3058/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на "Ворошилов груп" ЕООД е отменен Ревизионен акт № 2191203667 от 10.08.2012 г., поправен с Ревизионен акт № 1257430/1.10.2012 г., издадени от Атанас Костадинов Кехайов - гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - София, потвърден в оспорената част с Решение № 234/5.02.2013 г., издадено "за" директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба подробно се развиват доводи в подкрепа на наведените касационни основания. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване вместо него на друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Ворошилов груп" ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба, данните по делото и разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил Ревизионен акт № 2191203667 от 10.08.2012 г., поправен с Ревизионен акт № 1257430/1.10.2012 г., издадени от Атанас Костадинов Кехайов - гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - София, потвърден в оспорената част с Решение № 234/5.02.2013 г., издадено "за" директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, с който на "Ворошилов груп" ЕООД не е признато право на данъчен кредит по 14 бр. фактури, издадени от "СИЦ Инженеринг" ЕООД. С решението си АССГ е отменил оспорения РА като незаконосъобразен. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че незаконосъобразно с РА за д. п. м. 05.2011 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 33 327,50 лв. по общо 14 броя фактури, издадени от "СИЦ Инженеринг" ЕООД с предмет "плащане по договор", 12 от които отразени по дебита на счетоводна сметка 6021 "Разходи за външни услуги" като разходи за извършени строително-монтажни работи на хале, а останалите две фактури - отразени по дебита на счетоводна сметка 3041 "Стоки", с които са закупени различни видове материали: стъклопакети, хоризонтални щори, алуминиев профил, патрон, брава - дръжка за врата, насрещници, панти и др. Въз основа на събраните по делото доказателства - фактури, договори, протоколи обр. 19, както и приетите ССЕ и СТЕ, съдът е обосновал извод, че сделките са реално осъществени. Доказано е фактическото предаване на закупените активи, респективно прехвърлянето на правото на собственост и възникването на данъчното събитие. Автентичността на положените подписи не е оспорена от ответника по реда на чл. 193 ГПК. Не са налице данни за обявена недействителност на сделките по предвидения от закона ред. След като приходната администрация не е ангажирала доказателства за участието на ревизираното дружество в данъчна измама, както и за наличието на обективни данни, че доставките, в които същото е участвало нагоре или надолу по веригата на ДДС са били част от данъчна измама, за която то е знаело или е било длъжно да знае, то предпоставките за упражняване на правото на данъчен кредит от страна на ДЗЛ за процесния период е налице. В подкрепа на тезата си съдът се е позовал на практика на СЕС - решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/2011 г. и С-142-2011 г. и решение от 6.12.2012 г. по дело С-285/11 г. Решението на първоинстанционния съд е необосновано и постановено при допуснати процесуалния нарушения, относно преценката на доказателствата, включително и досежно приетата по делото ССчЕ и СТЕ, което е довело и до неправилно прилагане на материалния закон. В конкретния казус спорът по делото е свързан с отговора на въпроса дали е налице основание за признаване право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "СИЦ Инженеринг" ЕООД. Доказателствата по делото се свеждат до представени договори за СМР, протоколи обр. 19 и 14 фактури, издадени от доставчика всички с предмет "плащане по договор". За възникване и упражняване на право на приспадане на данъчен кредит е необходимо съвкупното наличие на множество предпоставки, установяването на които е в доказателствена тежест на лицето, което твърди, че в негова полза е възникналото субективното право на приспадане. За да упражни право на ДК на първо място РЛ следва да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. Настоящият състав намира, че по всички процесни фактури, издадени от "СИЦ Инженеринг" ЕООД липсва индивидуализация на предмета. Предметът на всички фактури е "плащане по договор", което не позволява да се определи както вида на доставката, така и количеството на стоките и услугите, което води до извод, че същите не отговаря на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на цитираната разпоредба на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС. Във процесните фактури не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията. Тази неяснота относно предмета на доставката не е преодоляна чрез съпътстващи фактурите документи. Непълнотата на фактурите възпрепятства установяване съответствието на действително извършените сделки, възможността за доказване реалността на доставките, респективно установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит по тези фактури. В свое Решение от 8.05.2013 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) по дело С-271/12, постановено по преюдициално запитване отнасящо се до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета, приема, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. Следователно, на още по-силно основание, отказът е допустим, в случай като процесния. Както многократно е посочвала настоящата инстанция, неустановените престации не могат да са предмет на ДДС. Следва да отбележи, че не всеки дължим ДДС подлежи на приспадане, както и не всеки отказ за приспадане на ДДС, който е евентуално дължим от доставчика, е израз на нарушаване на принципа на неутралността на косвения данък. Извън случаите, когато ДДС не е приспадаем само поради вписването си във фактура при неяснота относно отстраняването на риска от данъчни загуби (вж. решение на СЕО по дело С-342/87), следва да се посочи, че дори и евентуално дължимия поради наличие на облагаема доставка ДДС не подлежи на безусловно приспадане. С оглед изложеното настоящият състав намира, че по отношение на "Ворошилов груп" ЕООД не е налице предпоставката по чл. 71, т. 1 ЗДДС, поради което на дружеството следва да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от доставчика "СИЦ Инженеринг" ЕООД. Основателни са възраженията на касатора и досежно липсата на доказателства относно вида и количества на материалите необходими за извършване на СМР, за чия сметка са били. Не е представен посочения в договорите проект от възложителя, както и протоколи обр. 12 за извършени скрити работи. Игнориран е и фактът, че за част от фактурираните работи - прекрояване на ел. инсталация, доставчикът не разполага с работници с необходимата специалност. Извод за реалност на доставките не може да бъде обоснован и въз основа на заключенията на ССЕ и СТЕ. Счетоводното отразяване на фактурите при доставчика и плащането на доставките не представлява положителна предпоставка за признаване правото на данъчен кредит и затова наличието му, не може само по себе си да обоснове законосъобразното му упражняване, за което, както вече се посочи от значение е установяване на реалността на доставките. Предвид изложеното касационният съд намира, че решението на АССГ е неправилно, поради което следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Ворошилов груп" ЕООД срещу РА. Законосъобразно е прието от приходните органи, че правото на данъчен кредит не е налице, тъй като не е доказано наличие на данъчно събитие - извършена доставка на услуги и стоки от страна на доставчика. Разноски: С оглед изхода на спора, решението на АССГ следва да бъде отменено и в частта относно присъдените в полза дружеството разноски в размер на 1150 лв. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК юрисконсултско възнаграждение се дължи еднократно за двете съдебни инстанции в размер до минималното възнаграждение за един адвокат, или в случая на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1529,83 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,