Решение № 7240 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 99/2010 г.

Решение № 7240 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 99/2010 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на ДНСК-София чрез неговия пълномощник срещу решение № 596/29.10.2009 г. по адм. д. № 31/2009 г. на Окръжен съд гр. Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба Пламен Дишков Петков чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Ответниците Карамфил Пейчев, Дарина Пейчева, Боян Пасков, Мариан Пасков и Милена Паскова не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Пламен Дишков Петков срещу заповед № РД-14-243/24.06.2005 г. на зам. -началника на ДНСК, с която му е наредено да премахне незаконен строеж "масивна постройка" като извършена без строителни книжа. С обжалваното решение, което е второ след отменително такова на Върховния административен съд, първостепенният съд е отменил оспорената заповед. За да постанови този резултат, съдът е развил следните доводи: Процесната стопанска постройка е съществуваща стара постройка, описана в акта за узаконяване, на която е подменена предната стена и покрива, които действия попадат в законовата дефиниция за текущ ремонт по смисъла на т. 43 на § 5 ДРЗУТ. Поради това не е било необходимо издаването на строително разрешение. Така постановеното решение е неправилно като противоречащо на материалния закон при следните съображения: С отменителното касационно решение са дадени задължителни указания да се изследва въпроса каква е била съществувалата постройка, на мястото на която е изградена процесната според констативния акт, била ли е узаконена заедно с вилната сграда като долепена към нея, фигурира ли в проекта за заснемане и представлява ли нов строеж или ремонт. В обстоятелствената част на заповедта процесната постройка е описана като стопанска постройка, долепена до съществуващата вилна сграда, изградена след премахване на помещение за стопански инвентар, описано в акта за узаконяване № 118/29.04.1998 г. На негово място е реализирана стопанската постройка със застроена площ от 47 кв. м. и височина 2.20-2.60, със зидове от бетонни блокчета. Видно от заключението на вещите лица, постройката, описана в заповедта за премахване и съществуваща на място, не съответства на "помещение за спомагателен инвентар", посочена в одобрения архитектурен проект за узаконяване и не е включена в него. Процесната постройка е в съседство с вилната сграда, граничи с подпорна стена от едната страна, с вилната сграда от другата и с постройка от съседното място, на регулационната линия. Строителството е извършено, според заключението на вещите лица, през 2004 г. При тези данни от фактическа страна настоящата съдебна инстанция приема, че се касае за друг строеж, различен от описаното помещение за стопански инвентар в акта за узаконяване. Не се оправдава и обстоятелството, че изграденото представлява текущ ремонт, тъй като от заключенията на вещите лица има подмяна на стена, преместване на фасадната преградна стена, изграждане на нов покрив, увеличаване на квадратурата, като на място са останали само стари дървени гредички в бетоновата подпорна стена. Така описаните извършени на място строителни работи не могат да се квалифицират като текущ ремонт, като на практика е променена цялата конструкция на сградата. С оглед времеизвършването на строежа пък не е приложима нормата на § 16 ПЗРЗУТ. След като изграденото не е текущ ремонт, то за извършването му са необходими строителни книжа, каквито в случая липсват. Това сочи на незаконен строеж и е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената. Характеристиката на изграденото като незаконен строеж е годно да предизвика правната последица премахване. Поради това заповедта е съответна на посочените в нея като правно основание разпоредби. Приемайки несъответствие на оспорената заповед с материалноправните разпоредби, съдът неправилно е приложил материалния закон. Решението следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата като неоснователна да се отхвърли. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение