Решение № 12449 от 13.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6593/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас при Агенция Митници, подадена чрез процесуален представител срещу Решение 1414 от 25.11.2022 г. по адм. дело 876/2022 г. по описа на Административен съд Бургас. С обжалваното решение по жалба на А. Амбарцумян е отменено решение 32-141930/03.05.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници и в тежест на митническата администрация са възложени разноските по делото в размер на 410 лв. При обжалването се обосновават отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, неоснователно първоинстанционният съд е приел, че обжалвания пред него административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон. Изводите му са направени без да е извършен анализ на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което е постановено неправилно решение, което противоречи на материалния закон и е необосновано. В касационната жалба е посочено, че законосъобразно е определена нова митническа стойност по правилото на чл. 70 и чл. 71, § 1, буква д) i) от Регламент (ЕС) 952/2013 г., както и съответно произтичащите от това задължения за мито, ДДС и лихви за забава. Посочват се фактите и обстоятелствата, които обосновават съмненията на митническите органи и доказателствата, които са събрани в хода на административното производство, въз основа на които е прието, че декларираната митническа стойност не е реално платената. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил тези доказателства и не е анализирал наличието на предпоставки да бъде приложено правилото на чл. 71, § 1, буква д) i) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Иска съдебния акт да бъде отменен, като бъде постановено друго решение, с което жалбата на А. Амбарцумян срещу решението на Директора на ТД Митница Бургас да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът А. Амбарцумян, чрез процесуален представител, по съображения, изложени в отговор по касационната жалба и представено становище по същество на спора намира,че подадената касационна жалба е неоснователна. Решението не страда от посочените в касационната жалба пороци и поради това следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски в размер на 500 лв., съгласно приложени доказателства за тяхното заплащане. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение, че касационна жалба e поцесуално допустима, а по съществото й изразява становище за нейната неоснователност. Твърди, че решението е правилно и предлага да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, засегната неблагоприятно от решението, в срока по чл. 211, ал.1 АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд гр.Бургас е 32-141930/03.05.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници, с което по МД с MRN 20BG001008015944R9 от 28.01.2020 г. са определени нова митническа стойност на стоката употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка Мазда, модел СХ5, брой места -5 и шаси JM3KFBCL4H0176769 в размер на 17 074.80 лв. и спрямо нея са определени вносно митническо задължение в размер на 1 707.48 лв. и задължение за ДДС при внос в размер на 3 776.46 лв. Определени са за вземане под отчет и досъбиране вносно мито в размер.на 1 006.51 лв. и ДДС в размер на 2 214.32 лв., ведно със задължението за лихви върху тях, считано от 28.01.2020 г. до датата на уведомяването за решенето, както и лихви за забава за размера на дължимите вземания. Новото задължение е определено от митническите органи въз основа на следните установени в административното производство факти: На 28.01.2020г. в Митническо бюро Свободна зона Бургас с митническа декларация (МД) с MRN 20BG001008015944R9 жалбоподателят А. Амбарцумян е декларирал за режим допускане за свободно обращение на стока с описание в ел.д. 6/8 - употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка - Мазда, модел - СХ5. В митническата декларация за стоката са декларирани още: в ел. д. 5/14 Код на държавата на изпращане/износ - US Съединени американски щати; в ел.д. 4/1 Условие на доставка - FCA - Франко - превозвач; в ел.д. 4/16 метод за определяне на стойността - 1 - договорна стойност на внасяните стоки (члг70 от Кодекса); в ел.д. 4/14 Цена на стоката - 3 480.00;. в ел.д. 4/10 Валута - USD. От митническите органи е извършен последващ контрол на декларирането по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ и на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Вносителят е бил уведомен за започналата проверка, изискано е представянето на различни видове документи, удостоверяващи цената на сделката, като в указания срок от страна на лицето са представени документите, които още при подаването на митническата декларация са я придружавали. След извършване на последващ контрол по отношение на стоката е установено обобщено, че предвид липсата на доказателства, които да подкрепят точността на декларираната по митническата декларация цена, е извършена проверка в интернет сайт www. autoauctions.io, в който са установили налични данни за продажбата именно на процесния употребяван пътнически автомобил с продажна цена на същата в размер на 9 200 USD - превишава повече от два пъти декларираната пред митническите органи цена в размер на 3 480 USD. Направен е анализ на доказателствата от административния орган, като е потвърдено изразеното вече съмнение, че не са на лице доказателства, които да обосноват точността на декларираната цена по митническата декларация. Според мотивите на административния акт липсата на доказателства за договорните условия по покупко-продажбата на автомобила; липсата на доказателства за начина на придобиването му от продавача; липсата на доказателства за включване в цената по инвойс фактурата на сумите, удостоверяващи печалба, или разходите за посредничество и/или такси от проведения аукцион и др. подобни, подлежащи на включване в МОС съгласно чл. 71 § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Въз основа на изложеното е прието, че продажната цена на автомобила е 9 200 USD. Установената цена спрямо данните от интернет сайта за проведения аукцион е посочена като достатъчно основание за отхвърляне на декларираната митническа облагаема стойност по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. За приложим към процесния внос е приет метода по 71, § 1, буква д) i) от Регламент (ЕС) 952/2013 г., съобразно която е изчислена нова митническа облагаема стойност на стоките, като взета в предвид стойността която е установена при извършената продажба в посочения по-горе аукцион. Въз основа на определената нова продажна цена и съответно нова митническа стойност, са начислени допълнително задължения за ДДС и мито. Първоинстанционният съд, при спазване изискванията на чл. 168, ал. 3 АПК е извършил анализ на доказателствата по делото и е направил извод, че се касае не за прилагане на вторичните методи предвидени в Регламент /ЕС/ 952/2013 г., а митническия орган е подменил договорната стойност, като е ползвал за достоверна информацията на сайтове за продажба на употребявани автомобили в САЩ и то преди датата на извършване на процесната продажба. Съдът е приел, че издаденият административен акт за определяне на нова митническа стойност и следващите се от това допълнителни задължения за мито и ДДС, не са определени съобразно приложимите методи предвидени в Регламент /ЕС/ 952/2013 г., поради което материалния закон е приложен неправилно. Приел е, че това е достатъчно основание жалбата подадена срещу административния акт да бъде уважена. Решението е правилно. Действително митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) 952/2013 или МКС). Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. От друга страна независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година (Регламента за изпълнение) дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Същественото е и че когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. В разглеждания случай административният орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоката като се е позовал на разпечатка от сайта www.autoauctions.io. Както правилно административният съд е посочил, не са налице доказателства данните от този сайт да са част от официален публичен регистър; да подлежат на съответен режим на съхранение или да имат характер на официален документ, тоест на такъв, издаден от орган на власт или друг орган, оправомощен да съхранява, обработва и предоставя тези данни. Настоящият състав споделя извода на административния съд, че необосновано митническите органи са заменили декларираната от лицето договорна цена, със стойността, отразена в приобщената разпечатка от посочения сайт. Подобен подход, основан единствено на съпоставка с данни от интернет сайт, не може да обуслови законосъобразност на определената от административния орган нова митническа стойност на стоката. Така определена тя е произволна, а изискването на чл. 70 МКС е ясно - не може да има никакво съмнение, че за договорна стойност може да се приеме единствено тази стойност, която действително е платена или е подлежала на плащане като цена на стоките при продажбата. Твърденията в касационната жалба, за начина по който се защитава, съхранява и събира информацията в ползвания сайт www.autoauctions.io не променят изводите на съда. Фактът, че при търсене в интернет по номера на шасито на процесния автомобил се появява идентична информация не може да опровергае представените заедно с митническата декларация документи. Правилно първоинстанционния съд е приел, че данните от разпечатката от цитирания сайт не са достатъчни да обосноват основателни съмнения в договорната стойност на автомобила. При наличието на валидни документи за стойността на внесения лек автомобил, които не са опровергани от митническите органи, не са налице основания за неприемане на същата и определяне на нова по-висока стойност. Същевременно, липсват данни, че посоченият автомобил с идентичен VIN и пробег е продаден именно на задълженото лице, след участието му в аукцион, поради което митническите органи необосновано са приели, че посочената в сайта продажна цена е договорната стойност на стоката по чл. 70, § 1 от МКС. При обосновано съмнение за фиктивност на декларираната договорна стойност, липсата на достатъчно данни за установяване на действителната договорна стойност на стоката е следвало да се преодолее чрез прилагане на вторичните методи по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., което в случая не е сторено. В този смисъл правилни са изводите на първоинстанционния съд, че това нарушение обуславя извод за материална незаконосъобразност на обжалвания акт. Като е достигнал до извод за противоречие на оспореното митническо решение с приложимия материален закон, първоинстанционния съд е постановил правилен съдебен акт, който поради липсата на релевираните касационни пороци следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора и с оглед представения по делото договор за правна защита и съдействие с посочване на изплатено адвокатско възнаграждение в брой в размер на 500 лв., то на ответника в касационното производство се дължи заплащане на посоченото сума. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,