Решение № 4569 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3860/2017 г.

Решение № 4569 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3860/2017 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. С. Н. от с. Д. в., П. област, подадена от адвокат И. Д. К., против решение № 58 от 17.02.2017 г., постановено по адм. д. № 17/2016 г. от Административен съд - П.. С него е отхвърлена жалбата на касатора в настоящото производство против уведомително писмо на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), с което е отказано финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за кампания 2014 г. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение като се релевират и трите основания за касационна отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените съображения касаторът моли, съдебното решение да се отмени а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции. От ответната страна по касация заместник-изпълнителния директор на ДФЗ е постъпил писмен отговор, подаден чрез процесуалния му представител юрисконсулта Л. Х., в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. В него са изложени възражения по всички доводи направени в касационната жалба. По изложените съображения ответната страна по касация моли, съдебното решение като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че съдът е установил правилно фактите по спора, въз основа на които е извел правилни и законосъобразни правни изводи. Приложените писмени доказателства относно извършените проверки на място, чрез които е установена площта, отговаряща на условията за подпомагане, не са били оборени, поради което изводите на съда за законосъобразност на обжалваното уведомително писмо са законосъобразни. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е против неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Административният съд-П. е бил сезиран с жалба, подадена от Н. С. Н. против уведомително писмо с изх. № 02-150-6500/6951 от 20.11.2015 г., за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за кампания 2014 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. Н. Н. е подал заявление за подпомагане за 8 парцела, по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за кампания 2104 г. След извършена административна проверка на място и контролна такава е било установено, че за 7 парцела част от площта, а за един - изцяло, е по-голяма в сравнение с реално ползваните от него. Декларираната площ за едно ниво е била в размер на 46,24 ха, установената площ е била в размер на 30,36 ха, като разликата между декларираната и установената площ е била в размер на 15,88 ха. Процентът на наддекларираната площ е установен в размер на 52,31 %. На основание чл. 16, т. 5, § 3 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, на Н. Н. е оторизирана сума в размер на "0" лв. Уведомителното писмо е било обжалвано от Н. Н. с твърдения за допуснати нарушения на административно производствените правила при издаването му и на материалния закон. Съдът е приел жалбата за процесуално допустима и я е разгледал по същество. От събраните писмени и гласни доказателства е приел за установено, че уведомителното писмо е било издадено от компетентен орган, в съответната форма, като при издаването му не са били допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Поради това съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е установил фактите по спора относно заявените мерки за подпомагане от страна на Н. Н. - по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), по Схема за преразпределително плащане (СПП), по Схема за национални доплащания (СНДП), Агроекологични плащания (АЕП) и Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕК - за земеделски земи (Н 2000), като е подписал обща декларация, а само земите заявени по Н 2000 са тези, описани на лист 549 от делото. На основание чл. 37, ал. 3 ЗПЗП на Н. Н. е била извършена проверка на място, защото е попаднал в контролната извадка от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. Проверката на място е била извършена въз основа на инспекция на земеделското стопанство - чл. 37, ал. 4, т. 1 ЗПЗП и на основание заповед на началника на отдел Регионален технически инспекторат. Тя е започнала на 1.08.2014 и е завършила на 12.09.2014 г. При нея е било установено, че от декларираната площ в размер на 46,24 ха, допустимата площ е била в размер на 26, 65 ха. Н. Н. е подал възражение против изпратения му контролен лист от тази проверка, поради изразеното несъгласие с нея. В резултат на това е била извършена контролна проверка през месец февруари на 2015 г. Срещу отразеното в контролния лист Н. е подал отново възражение, което не е било прието, поради това, че при контролната проверка през февруари на 2015 г. е било установено, че част от парцелите, проверени при предходната проверка, са в различно състояние, като е счетено, че те са обработени допълнително, поради което не са приети за подпомагане за изтеклата година. Съдът е допуснал и изслушване на заключение на комплексна съдебно-техническа експертиза. Заключението на експерта е потвърдило констатациите, съдържащи се в контролните листове от проверката, извършена през август на 2014 г. и контролната проверка през месец февруари на 2015 г. Отделно съдът е обсъдил и показанията на свидетелите - лицето от РТИ-извършило проверката през август на 2014 г. и лицето, извършило контролната проверка през февруари на 2015 г. Техните показания, обсъдени ведно със заключението на експертизата и писмените доказателства са довели съда до правния извод, че уведомителното писмо е съответно на установеното при контролната проверка, при която недопустимата площ е намалена на 15,88 ха, в сравнение с тази, при извършената проверка през август на 2014 г., при която недопустимата площ е била в размер на 19,59 ха. Въз основа на това фактическо установяване съдът е направил извод, че уведомителното писмо е било законосъобразно, тъй като при издаването му не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, а жалбата против него е отхвърлил като неоснователна. При извършения контрол върху съдебния акт на основание чл. 218 АПК настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение е валидно, допустимо и не е постановено в нарушение на материалния закон. Първата група доводи в касационната жалба са относно това, че в уведомителното писмо било отразено установено застъпване с площи, заявени и от друг кандидат за подпомагане. По този довод не е имало спор пред съда, защото в колона 3 на стр. 2 от уведомителното писмо е записана установената площ в същия размер, както е декларирана. Поради това установената площ в по-малък размер от декларираната не е поради неотстранено застъпване, тъй като то е било разрешено в полза на Н. Н.. В тази си част уведомителното писмо не засяга по никакъв начин правния интерес на жалбоподателя, защото размерът на площите в колона 4 е равен на заявения за подпомагане в колона 2. В тази връзка всички възражения в касационната жалба, свързани с установено застъпване на площ, заявена и от друг кандидат са неоснователни и неотносими към спора. Неоснователно е и оплакването за вписването в колона 8 на уведомителното писмо, че базовите изисквания не били спазени. В колона 8 на уведомителното писмо е вписана установената площ на парцела, която е годна за подпомагане, а както е видно при сравняването й с колона 4 - данните от двете колони съвпадат. В колона 4 е посочена площта на парцела, която е била установена, при проверката на място, като в текста, относим за тази колона е посочен и номерът на заповедта, за извършената проверка на място. При нея е установено, че кандидатът за подпомагане е заявил за подпомагане по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него - чл. 12, т. 1 от Наредба № 3 от 23.02.2011 г. за условията и реда на прилагане на мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО/ - за земеделски земи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., наричана само "Наредба № 3". Неоснователно е и оплакването относно несъобразяване на съда и назначените експерти с представените от жалбоподателя заповеди на министъра на земеделието и храните, а понастоящем министъра на земеделието, храните и горите. Заповед № РД 09-114 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните е издадена на основание чл. 16г, ал. 2 в релевантната й редакция, от Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол, наричана само "Наредба № 105". С нея е бил одобрен окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г., като част от системата за идентификация на земеделските парцели. Тази заповед е била обжалвана пред Върховния административен съд, но образуваното въз основа на нея адм. д. № 8042/2014 г. е завършило с решение № 4531 от 11.04.2017 г., влязло в сила на 25.05.2017 г., според служебно извършената справка от настоящия съдебен състав в деловодната система на съда. Жалбата против тази заповед на министъра на земеделието и храните е отхвърлена. Освен това от съществено значение е и това, че заповедта на министъра на земеделието и храните с правно основание в чл. 16г, ал. 2 от Наредба № 105 се отнася за специализирания слой за 2013 г., а уведомителното писмо се отнася за следващата стопанска 2014 г. Годините са различни, а слоят се определя за всяка една стопанска година поотделно. Втората заповед № РД 09-807 от 5.12.2014 г., издадена от министъра на земеделието и храните с правно основание в чл. 16б, ал. 1, в релевантната й редакция, от Наредба № 105 се отнася за процедурата за одобряване на обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г. Възражение против заповедта не е било подадено от страна на Н. Н., като по делото не са били представени данни за обжалване на заповедта на министъра, с която е одобрен окончателния специализиран слой. Поради това възражението му относно необсъждането на двете заповеди е неоснователно. Отделно от изложеното следва да се посочи, че на парцелите, заявени за подпомагане по Н 2000 е извършена проверка на място, поради което установеното при проверката на място е това, което е посочено във фактическата част на уведомителното писмо. Констатациите от проверката на място, отразени в контролните листове, са потвърдени от заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза. Въпреки, че касаторът в настоящото производство не е съгласен със заключението, той не е представил доказателства, които да опровергават съдържанието на контролните листове. Самите те представляват официални свидетелстващи документи, чиято доказателствена сила обвързва съда и той е длъжен да я зачете. Неоснователно е и оплакването, че данните от извършената през февруари на 2015 г. контролна проверка не били взети предвид при издаване на уведомителното писмо. Това твърдение е голословно, тъй като от фактическа страна е било безспорно установено, че при извършената контролна проверка допустимата за подпомагане площ е била установена в по-голям размер, в сравнение с проверката през август на 2014 г. Точно данните от контролната проверка през февруари на 2015 г. са послужили за издаване на уведомителното писмо. Не е без значение, че при извършените проверки на място, за недопустима е била определена площта от парцелите, която е била буренясала, обрасла с храсти и неподдържана. Тези факти са установени и със снимките, направени при извършените проверки. Проверките на място са били извършени относно всички заявени мерки за подпомагане, а контролните листове са издадени за всяка една мярка. При извършената контролна проверка на място относно Н 2000 е била установена само поддържана площ в добро земеделско състояние, а неподдържаната - буренясалата и захрастена е определена като недопустима на основание чл. 12, т. 1 от Наредба № 3. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, че съдът при постановяване на решението си е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът е указал за разпределението на доказателствената тежест, допуснал е всички посочени от жалбоподателя доказателствени средства, като е установил, че фактическите констатации в уведомителното писмо съответстват на извършената контролна проверка на място през февруари на 2015 г. Поради това правилно е приел, че уведомителното писмо е законосъобразно, а жалбата против него е отхвърлил като неоснователна. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед на изхода на спора искането на касатора за присъждане на направените от него разноски следва да се остави без уважение. Искането на ответната страна по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. С оглед на фактическата и правна сложност на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 34 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ Н. Н. следва да заплати на ДФЗ разноски в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение