Решение № 12798 от 1.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6602/2018 г.

Решение № 12798 от 1.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6602/2018 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Бургас, чрез процесуалния му представител юрисконсулт М. Титова, против решение № 535/20.03.2018 г. постановено по адм. дело № 2997/2017 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменена като незаконосъобразна негова заповед № 03-020-РД/256/19.10.2017 г. за отказ от финансиране по заявление за подпомагане, подадено от С. Алексиева, и преписката е върната за ново произнасяне, при съобразяване на дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Релевирани са доводи за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяна на атакувания съдебен акт, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът С. Алексиева, в представен писмен отговор чрез процесуалния си представител адвокат В. Въндев, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на С. Алексиева, против заповед № 03-020-РД/256/19.10.2017 г. на директора на ОД на ДФЗ - Бургас, с която е отказано да бъде финансирано подадено от нея заявление за подпомагане, на основание чл. 26, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 24, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. От данните по административната преписка се установява, че лицето е подало заявление за подпомагане № 02/06/3/0.0.0863/27.07.2016 г., по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства", с приложени към него доказателства при условията на чл. 5, ал. 2 и ал. 12 от Наредба № 10/2016 г. За установяване изпълнението на изискването по чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредбата - земеделският производител да е получил от земеделска дейност най-малко ЗЗ на сто от общите си приходи/доходи за предходната календарна година, жалбоподателката е представила: справка-декларация за приходи за 2015 г. от земеделска дейност по образец; годишна данъчна декларация за 2015 г, удостоверение от 11.11.2015 г. за регистрация на животновъден обект и договор за наем на земеделска земя, доказващ правното основание за ползване на имот /чл. 5, ал. 12 от Наредбата/. С уведомително писмо изх. № 01-020-6500/42/18.01.2017 г. от ОД на ДФЗ - Бургас, на основание чл. 24, ал. 2 от Наредбата е изискано представянето на допълнителни документи и обяснения, които указания са изпълнени в срок. В справката-декларация е посочено, че количеството на реализираното за 2015 г. количество пчелен мед е 450 кг. със средна цена 5 лв, като общо приходите от продажба от земеделска дейност представляват 100 % от общия доход на лицето. Административният съд е приложил в цялост административната преписка, приел е съдържащите се в нея писма и доклади, разменени между ДФЗ и Министерството на земеделието, храните и горите /МЗХГ/ относно прилагането на правилата за финансово подпомагане по процесната мярка и на база събраните доказателства е отменил процесната заповед. Посочил е, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, но при неправилно прилагане на материалния закон. Счел е за неправилно обвързването на приходите от производство на съответната селскостопанска продукция с регистрацията на животновъдния обект. Обосновал се е с липса на подобно изискване, уредено в приложимата наредба, тъй като тя разглежда предходната година, като едно цяло. Според съда е без значение моментът на добиване на меда, тъй като изискванията на наредбата са на годишна база. Приел е, че Алексиева, като кандидат за подпомагане е представила всички необходими документи за референтната 2015 г., наела е имот за срок от седем стопански години, считано от 3.11.2015 г., върху който е разположила пчелин с 90 броя пчелни семейства и е регистрирала животновъден обект по чл. 137 ЗВМД на 11.11.2015 г. Постановеното решение е неправилно. Видно от данните по делото, С. Алексиева е подала заявление за подпомагане по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" на 27.07.2016 г., като редът и условията за прилагането й са уредени в Наредба № 10/2016 г. Посочени са задължителни изисквания за финансово подпомагане, като едно от тях е това по чл. 5, ал. 2, т. 2 - към датата на подаване на заявлението за подпомагане, кандидатите да са получили от земеделска дейност най-малко ЗЗ на сто от общите си приходи за предходната календарна година. Изисква се и по т. 5 от същата алинея да са собственици или ползватели на животновъдните обекти, сгради и помещения, използвани за животновъдна дейност ако развиват такава. Понятието "приход от земеделска дейност за предходната календарна година" е дефинирано в § 1, т. 23 от ДР на наредбата - доход, придобит от кандидата през предходната календарна година от дейността му за производство на непреработени земеделски продукти и на преработени продукти в резултат на преработка на собствени земеделски продукти..... ". Цялата ал. 12 на чл. 5 от подзаконовия нормативен акт е посветена на задължителните за представяне документи, които да установят съответствие на кандидатите с условието да са получили за предходната календарна година от земеделска дейност най-малко ЗЗ на сто от общите си приходи. Първият от тях е справка-декларация за приходите от земеделска дейност по образец, съгласно приложение № 2. Видно от т. 1. 1 от образеца, кандидатът за подпомагане трябва да декларира приходите си от растениевъдство/животновъдство за предходната 2015 г. Вторият документ е заверено копие на годишна данъчна декларация, каквото е представено. Третата група документи са тези, доказващи правно основание за ползване на имотите, на които е произведена селскостопанската продукция, от реализацията на която са сформирани приходите. Когато имотите са под наем или аренда, те трябва да отговарят на три изрично разписани условия. Това са формални изисквания, свързани с регистрация, попълване на анкетни формуляри и нотариална заверка, за които е преценено, че не е необходимо да се обвързват с конкретен срок, а е достатъчно да са изпълнени най-късно до края на предходната година. В чл. 5, ал. 12, т. 4 от Наредбата обаче се изисква документ, който се прилага само при приходи, формирани от продажба на земеделски продукти. В този случай кандидатът за подпомагане е задължен да представи удостоверение за регистрация на животновъден обект по смисъла на чл. 137 ЗВМД. При условията на алтернативност може да представи документ, че животновъдният обект е вписан в списъка в Интегрираната информационна система с данни за идентифицираните животни и за животновъдните обекти по смисъла на чл. 51, ал. 3 ЗВМД за предходната календарна година. Разпоредбата, дава основание да се приеме, че законодателната концепция е самите приходи, сформирани от продажба за животновъдни продукти, да са реализирани от животновъден обект, който е проверен за съответствие с ветеринарномедицинските изисквания по надлежни ред и от компетентните държавни органи и е получил задължителната законова регистрация. За разлика от т. 3, на чл. 5, ал. 12 от Наредбата, в която представените документи следва да са относими към края на предходната година, т. е. липсва каквато и да било обвързаност между момента на реализиране на прихода и изпълнението на формалните изисквания, то по т. 4 се иска приходите да са сформирани от обект, който е регистриран при спазване правилата на специалния закон. Ето защо тази регистрация е следвало да е налична към момента на реализиране на прихода. Като не е анализирал разпоредбата на чл. 5, ал. 12 от Наредбата съдът е достигнал до грешен правен извод, че нормативната уредба не поставя условия приходите от производство на пчелен мед да не са били реализирани преди датата на регистрация на животновъдния обект. От представените по делото документи, регистрацията на животновъдния обект през 2015 г. и издаденото от кмета на с. Дюлево разрешение за настаняване на пчелин от 1.04.2015 г. съдът неправилно е приел, че кандидатът отговаря на изискванията за финансово подпомагане. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № 10/1.04.2015 г. за условията за регистрация и реда за идентификация на пчелните семейства. регистрационният код на животновъдния обект се образува от пощенския код на населеното място в землището, в което се намира обектът и поредния му номер, съгласно регистрацията в Областната дирекция по безопасност на храните (ОБДХ), като регистрационният номер на ЖО и броят на пчелните семейства, се записват в регистъра на ОДБХ и в интегрираната информационна система на БАБХ – ВетИС /чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3/. В цитираните разпоредби не са предвидени правомощия в тази насока на кметовете. Поради това обстоятелството, че през 2015 г. заявителката фигурира в списък на стопаните, притежаващи пчелни семейства, съставен от кметството, не доказва спазване на процедурата по Наредба № 10/2015 г. и наличие на регистрация в Областната дирекция по безопасност на храните. Оттук следва извод, че до 11.11.2015 г. земеделският производител не е разполагала с регистриран съгласно изискванията на наредбите животновъден обект, съответно стоковият пчелен мед не е добит от такъв обект. Административният орган обосновано е приел, че не е изпълнено изискването на чл. 5, ал. 12, т. 4 от Наредба № 10/2016 г. и законосъобразно е отказал финансиране на заявлението за подпомагане. Отменителното решение на административния съд е неправилно, в резултат на неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и следва да се отмени, а жалбата на кандидата за подпомагане подлежи на отхвърляне, като неоснователна. С оглед изхода от спора основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на касатора, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ такова възнаграждение в размер на 100 лв, определено от съда съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение