Решение № 1325 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5766/2007 г.

Решение № 1325 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5766/2007 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. (отм.) Я. П. Б. от гр. Р. е подал касационна жалба против решението по гр. д. № 1080/2006 г. на Окръжен съд - Благоевград и частна жалба против от определение на същия съд, постановено на 8.03.2007 г. по същото дело. Ответниците по касация, ищци по делото, К. П. Б. и Л. Г. П., двамата от гр. Р., считат жалбата срещу решението за неоснователна. При касационната проверка се установи следното: Разложкият районен съд с решение от 22.08.2006 г. по гр. д. № 363/2004 г. е допуснал делба между Я, К. Б., Л. П., П. Б., Е. П. и Д. П. на недвижим имот - УПИ *, пл. № 26 в кв. 6 по плана на с. Д., ведно с двуетажно жилище, изградено върху него при дялове 1/5 ид. ч. ч. общо за съделителите Л. и Д. П. и по 1/5 ид.ч. за всеки от останалите съделители. Срещу решението е подадена въззивна жалба от Я. Б. и образувано гр. д. № 1080/2006 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, който с решение от 10.07.2007 г. е оставил в сила решението на районния съд. Въззивният съд е приел, че имотът е съсобствен на страните по делото в резултат на наследяване на бившите собственици П. и М. Б., починали през 1992 г. и оставили за наследници пет деца - синовете Я. и К. и дъщерите П., Е. и Р. П., последната починала през 1995 г. и заместена от децата й Л. и Д. П., с оглед на което са определени и делбените квоти на съделителите. В хода на производството по гр. д. 1080/2006 г., окръжният съд е постановил определение в съдебно заседание на 3.08.2007 г., като е осъдил Я. Б. да заплати допълнителна държавна такса 100 лв., на основание чл. 65 ГПК (отм.), тъй като е причинил отлагане на делото с искане са събиране на доказателства. Предмет на частната жалба е това определение на въззивния съд. Жалбоподателят Я. Б. оспорва изводите на решаващия съд, че процесният имот е съсобствен на страните по делото и твърди, че е негов изключителен собственик, придобил имота по давност. По това възражение на Б., въззивният съд е изложил подробни и изчерпателни съображения и на базата на събраните по делото доказателства, обосновано е приел, че имотът не е еднолична собственост на жалбоподателя. Съдът е констатирал, че имотът е отчужден през 1981 г. от наследодателите на страните, които са обезщетени парично и с решение от 22.05.1992 г. на кмета на община Р., отчуждаването е било отменено. Законосъобразна е преценката на съда, че възстановяването на паричното обезщетение за отчуждения имот само от Я. Б., не води до придобиване само от него на собствеността на реституирания имот, а е основание за облигационни вземания между сънаследниците - съсобственици. Съдът е взел взел предвид безспорно установените фактически действия на жалбоподателя, който наравно с ищците по настоящото дело е бил ответната страна по предявен иск на местното читалище, ползвало имота до реституцията и след това, за присъждане на стойността на извършени подобрения в имота. В рамките на това производство, Я. Б. с конклудентните си действия, фактически е признал, че имотът е съсобствен, а не само негово притежание. Съдът е съобразил, че в периода на претендираната от жалбоподателя давност, фактическа власт е била упражнявана от съсобственицата Е. П. и нейният съпруг за времето от 1993 г. до 1995 - 1996 г., че фактически действия на владение е осъществил и съсобственикът К. Б., складирайки дървен материал в дворното място. Съдът е отчел и обстоятелството, че от 1998 всеки от сънаследниците е декларирал своят част от общия имот и е заплащал данъците за нея. Не са налице основания за касиране на въззивното решение и жалбата на Я. Б. следва да се остави без уважение. Неоснователна е и частната му жалба срещу определението от 8.03.2007 г. за заплащане на допълнителна държавна такса от 100 лв. Съдът е наложил санкцията по чл. 65 ГПК, поради некоректните процесуални действия на жалбоподателя. Още с въззивната жалба, Я. Б. е поискал допускане на двама свидетели, без да ги персонализира. С молба, подадена в деня на съдебното заседание на 8.03.2007 г., Б. е заявил, че един от свидетелите, внезапно е заболял и е поискал отлагане на делото. Въпросният свидетел не е бил назован поименно и не са представени доказателства за внезапното му заболяване. При това положения въззивният съд обосновано е счел, че отлагането на делото е в причинна връзка с неточното, небрежно процесуално поведение на жалбоподателя. Върховният касационен съд