Решение № 302 от 13.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7537/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на А. М. К. от гр. Сливен, подадено чрез пълномощник, за отмяна на влязло в сила решение 181 от 26.01.2024 г. по адм.д. 372/2023 г. на Административен съд - Сливен. Искателят твърди, че са налице нови обстоятелства, които са от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страната, а именно съдебнa химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза с рег. И-4288/26.04.2024 г. изготвена от експерти към Военномедицинска академия (ВМА) гр. София по ДП 660/2023 г. по описа на РУ - Ямбол. С влязлото в сила решение съдът се е произнесъл по законосъобразността на заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца", на основание чл. 171, т. 1, б."б" Закона за движение по пътищата (ЗДвП), по отношение на А. М. К., поради твърдения за управление на лек автомобил "Фолксваген Шаран" с рег. [рег. номер] след употреба на наркотични вещества или техни аналози, а съдебно-химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза е ново доказателство, сочещо на ново обстоятелство, относимо към разрешения със сила на пресъдено нещо правен спор, а именно отсъствие на основанието, на което е приложена принудителната административна мярка. Иска отмяна на съдебното решение на основание чл. 239, т. 1 АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира разноски. Ответникът началникът сектор Пътна полиция Ямбол при Областна дирекция на МВР (ОД МВР) - Ямбол, не изразява становище по искането. Върховният административен съд приема искането за допустимо като подадено в сроковете по чл. 240 АПК, от лице с правен интерес. По същество съобразява следното: От данните по делото е видно, че производството пред Административен съд - Сливен е образувано по жалбата на А. М. К. срещу заповед 23-1679-000108/21.09.2023 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. С решението, чиято отмяна се иска, съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, водещи до нейната незаконосъобразност, поради което е отхвърлил жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) решение 181 от 26.01.2024 г. по адм.д. 372/ 2023 г. на Административен съд - Сливен не подлежи на касационно обжалване, т.е. същото като окончателен съдебен акт е влязло в сила от момента на неговото постановяване. Отмяната е извънинстанционен способ за проверка на влезли в сила съдебни решения, поради което законодателят изрично е изброил основанията, на които е допустима такава проверка. По смисъла на чл. 239, т. 1 АПК може да се иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна по смисъла на цитираната разпоредба могат да бъдат само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната по обективни причини. Законът изисква тези доказателства да не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото не поради виновното поведение на страната или порочни процесуални действия на съда, а поради това, че не са били известни на страната. Тези доказателства следва да са от съществено значение за правния спор и при обсъждането им биха могли да обосноват различен правен извод. Искателят е представил съдебнa химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза с рег. И-4288/26.04.2024 г. изготвена от експерти към ВМА - гр. София по ДП 660/2023 г. по описа на РУ - Ямбол. След извършените изследвания на представените биологични проби, взети от А. М. К., медицинските експерти са зцаключили, че от кръвната проба не се доказва присъствие на амфетаминов тип стимуланти. В представената за анализ проба урина е установено присъствие на наркотично вещество от групата на стимулантите - метамфетамин Списък I (Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина) на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП). Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 26.01.2024 г. След влизането му в сила е налично ново писмено доказателство, което е от съществено значение за делото и установяващо обстоятелство, което при решаването му не е могло да бъде известно на страната, поради това, че експертизата е изготвена след като спорът е разрешен с влязъл в сила съдебен акт. Това ново обстоятелство съдът не е взел предвид поради липсата на надлежно и годно доказателство за удостоверяването му, но то е относимо към предмета на спора, разрешен с влязлото в сила решение, и сочи на вероятност за друг правен резултат, доколкото разпоредбата на чл. 23, ал. 1, изр. второ от Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози регламентира, че употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба, като по нормативен ред е призната по-висока степен на достоверност на резултата от кръвното изследване спрямо резултатите от тестването с техническо средство и/или от изследването на проба урина (в този см. решение по адм.д. 7477/2024 г. на ВАС, решение по адм.д. 6487/2023 г. на ВАС). Установеното води до извод, че е изпълнено основанието за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Влязлото в сила съдебно решение 181 от 26.01.2024 г. по адм.д. 372/ 2023 г. на Административен съд - Сливен следва да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по жалбата на А. К. срещу заповед 23-1679-000108/21.09.2023 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Претенцията за разноски в производството по отмяна, когато искането е уважено, следва да бъде разгледана от съда, който ще се произнесе по съществото на спора, поради което в настоящото производство съдът не следва да се произнася по разноските. В този смисъл е и т. 4 от Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 г. по т. дело 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 2 АПК, Върховният административен съд