Решение № 14318 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12005/2014 г.

Решение № 14318 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12005/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец срещу решение № 4093 от 19.06.2014 г., постановено по административно дело № 995/2014 г. на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отменена по жалба на Петранка Найденова Бекова заповед № РД-186/11.12.2013 г. за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ, издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - район "Лозенец", гр. София. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаторът претендира отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ, а в условията на евентуалност отмяна на решението и потвърждаване на процесната заповед. Исканията се поддържат в съдебно заседание от пълномощника му юрк. Иванов, който развива и допълнителни аргументи в тяхна подкрепа. Ответникът по касация Павлина Найденова Бекова от гр. София, действаща чрез пълномощника си нейната дъщеря Цветана Веселинова Стефанова, в писмен отговор оспорва касационната жалба като недопустима и неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд, поради което предлага оставянето му в сила и отхвърляне на жалбата срещу него. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 14б, ал. 1 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) е оспорената от Петранка Найденова Бекова заповед № РД-186 от 11.12.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец, с която на основание чл. 14а, ал. 3 от ЗСП на Бекова е наредено да възстанови общо сумата от 1561,15 лв., представляваща неправомерно получени социални помощи, от които целеви за отопление, отпуснати по реда на Наредба № РД 07-5/2008 г. за отоплителни сезони 2008/2009 г., 2009/1010 г., 2010/2011 г., 2011/2012 г. и 2012/2013 г., и допълнителна еднократна помощ по ПМС 261 от 27.10.2008 г., ведно със законоустановената лихва. Заповедта е мотивирана с това, че Бекова притежава жилище в гр. София, което не е вписано в подадените молби-декларации, и сочи на нейна недобросъвестност при деклариране на обстоятелствата, които са от значение за отпускане и получаване на социални помощи. За да уважи оспорването, с което е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си да установи и докаже съществуването на фактическите основания за издаването на заповедта, поради което е отменил същата на основание чл. 146, т. 3 във връзка с чл. 35 от АПК. Решаващият съдебен състав е проверил фактическите констатации и правните изводи на административния орган. В мотивите на атакуваното решение е посочено, че притежаването на недвижим имот или на части от него се установява и доказва с нотариален акт, а с административната преписка такъв не е представен, както не е представена и справка от службата по вписванията. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл 1 и 2 от АПК. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията и на обуславящите го такива) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу процесната заповед, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от административния орган за нейната законосъобразност. Не може да бъде кредитирана касаторовата теза, че Бекова е била недобросъвестна, защото е знаела, че притежава недвижим имот, тъй като през 1998 г. е подала декларация по ЗМДТ, че притежава жилище в гр. София, но е затаила това при подаване на молби-декларациите си за отпускане на социална помощ. При наличната по делото медицинска документация, удостоверяваща, че Бекова при раждане през 1994 г. е претърпяла трайно увреждане - запушване на мозъчни артерии с последвали и двигателни увреждания, в резултат на което е инвалидизирана с 95 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ, е твърде съмнително, че тя е подписала и/или подала цитираната декларация по чл. 14 от ЗМДТ, поради което административният орган поне е следвало да приобщи декларацията към преписката. При това положение и доколкото Бекова е придобила въпросният имот не по оригинерен, а по деривативен способ - по наследство от баща си, няма основание да се счита, че тя е знаела преди 2013 г., че е собственик на този имот, което опровергава тезата на административния орган за нейната недобросъвестност и съответно изключва правомощието му по чл. 14а, ал. 3 от ЗСП да нареди възстановяване на получените от Бекова социални помощи през процесните периоди като неправомерно изплатени, заедно със законната лихва. Освен това представеното с административната преписка удостоверение, издадено от отдел "Местни данъци и такси" при Дирекция "Приходи от администриране на местни данъци и такси" - Столична община, сочи единствено, че на 06.02.1998 г. е деклариран придобит от Бекова апартамент в гр. София, но не удостоверява, че към моментите на подаването на молби-декларациите в патримониума на същата е било налично правото на собственост върху този имот, което административният орган е следвало да установи по недвусмислен начин и да провери възраженията на подпомаганото лице. Недеклариране на притежаван недвижим имот при искане на социални помощи действително е индиция за недобросъвестност, но администрацията е трябвало да изследва всички относими обстоятелства, за да прецени наличието на така категоризираното поведение. В случая събраните доказателства опровергават тезата на административния орган, че социалните помощи са получени недобросъвестно. Критериите за недобросъвестността не са формално изразени. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени социални плащания следва да се считат тези, за които правоимащото лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Осигурителните органи не са доказали недобросъвестността при получаване на процесните суми, и отчитайки, че тя е част от фактическите основания за издаване на оспорения акт, първоинстанционният съд материално законосъобразно и при спазване на дължимата процедура е постановил отмяната му. Процесната заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец е незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, като издадена при неспазване на принципа на служебното начало, закрепен в чл. 9, ал. 2 от АПК и в нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл. 36 от АПК. Тя е издадена, без предварително да са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая и при несъбиране на всички доказателства, нужни за пълното им изясняване. По тези съображения следва да се приеме, че като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, Софийският градски административен съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на основания, водещи до неговото касиране, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,