Решение № 5873 от 11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 948/2016 г.

Решение № 5873 от 11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 948/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Т. К. К. против решение № 312 от 12.12.2015 г., постановено по адм. дело № 459/2015 г. по описа на Административен съд - Х. (АС - Х.). В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, като се твърди нарушение на материалноправните норми, нарушение на производствените правила и несъответствие с целта и духа на закона - оплаквания, сочещи на касационното основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде отменена оспорената заповед на директора на Областна дирекция (ОД) на МВР - Х. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение в МВР на касационния жалбоподател. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на ОД на МВР - Х., чрез процесуален представител юрисконсулт Т. Г., оспорва същата като неоснователна и недоказана. Съображения за това излага в писмен отговор. Моли решението на АС - Х. да бъде оставено в сила като постановено от компетентен съд, при спазване на материалния закон и процесуалните правила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 312 от 12.12.2015 г., постановено по адм. дело № 459/2015 г. по описа на АС - Х., е отхвърлена жалбата на Т. К. К. - държавен служител в ОД на МВР - Х., против заповед № 272з- 1315/07.08.2015 г. на директора на ОД на МВР - Х., с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР, считано от датата на връчване на заповедта (17.08.2015 г.). За да постанови този резултат, административният съд е извършил служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК на всички, предвидени в чл. 146 АПК, основания. Вследствие извършената проверка съдът обосновано е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила по издаването му и провеждането на дисциплинарното производство по Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР), в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Настоящата касационна инстанция намира решението на АС - Х. за правилно. Същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон и при правилното му тълкуване. Правилно АС - Х. е приел, че оспорената заповед № 272з- 1315/07.08.2015 г. е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 3 ЗМВР административен орган и при спазване изискванията за форма и съдържание. Заповедта е ясно и точно мотивирана с изложение на фактическите, и правните основания за нейното издаване, налице са всички задължителни реквизити, визирани в чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Правилен е и изводът на съда, че в хода на производството по налагане на дисциплинарното наказание на Т. К. - старши полицай в група "Охранителна полиция" към Районно управление (РУ) - Тополовград при ОД на МВР - Х., не са допуснати процесуални нарушения. Дисциплинарното производство срещу държавния служител Т. К. е образувано, проведено и приключено съобразно предвидените в Глава осма на ЗМВР процедурни правила. В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд излага подробно описание на фактическата обстановка по осъществяване на дисциплинарното производство, която съответства напълно на събраните по делото доказателства и се споделя от настоящата инстанция. Въз основа на така установените факти и обстоятелства, съдебният състав на АС - Х., аргументирано и в съответствие със законовата уредба, формира правилни правни изводи по всички съдържащи се в първоинстанционната жалба оплаквания, касаещи процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Следва да бъдат изцяло споделени съображенията на съда за неоснователност на наведените от Т. К. К. доводи, които последният развива и в касационната жалба, а именно - твърдение за нарушаване изискването по чл. 207, ал. 4 ЗМВР, гарантиращо безпристрастност и законосъобразност на състава на дисциплинарно разследващия орган; неправомерно удължаване срока на дисциплинарното разследване и издаване на атакуваната заповед след изтичане на преклузивния срок по чл. 195, ал. 1, предл. първо ЗМВР; неспазване на императивното правило по чл. 206, ал. 1 ЗМВР за изслушване на държавния служител или за приемане на писмените му обяснения. Неоснователни са и направените от пълномощника на касационния жалбоподател в съдебно заседание възражения за това, че процесната заповед не е била съгласувана с юрисконсултите на съответната структура по чл. 37 ЗМВР, съобразно изискването на чл. 71 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (Обн. ДВ. бр. 34 от 12 Май 2015 г.), както и че обобщената справка и становището по дисциплинарното производство не са били докладвани на административно наказващия орган. Видно от текста на заповед № 272з- 1315/07.08.2015 г. на директора на ОД на МВР - Х., същата е съгласувана с юрисконсулт - "За юрисконсулт: инсп. Н. М.", както и е издадена от дисциплинарно наказващия орган след запознаването му с материалите от дисциплинарното производство - налице е изрично позоваване на обобщена справка УРИ 272р-12549/13.07.2015 г. и становище УРИ 272р-13187/21.07.2015 г. Законосъобразно е и заключението на административния съд, че процесната заповед е издадена при наличие на материалноправните предпоставки, визирани в нормата на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите на МВР, с което се уронва престижът на службата. Извършеното от държавния служител Т. К. деяние, безспорно установено от приложените към делото доказателства, правилно е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган като "тежко нарушение на служебната дисциплина" поради неспазване на императивните норми на т. 15, т. 19, т. 30, предл. второ и т. 67 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (ЕКПДС), утвърден със заповед № 8121з-348 от 25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Направеното от процесуалния представител на Т. К. възражение за липса на доказателства за извършване на описаните в заповедта действия, се опровергава от събрания по делото доказателствен материал, както и от самия жалбоподател, който признава настъпването на "тежък битов инцидент" между него и съпругата му - М. К., на 23.04.2014 г. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и възражението на касационния жалбоподател, че действията му били неправилно квалифицирани като нарушение на етичните норми за поведение на служителите в МВР, съставляващо тежко нарушение на служебната дисциплина. Като неоснователно следва да бъде отхвърлено и оплакването, че този инцидент, настъпил в семейното жилище на двамата съпрузи, не е могъл да предизвика и не е предизвикал неодобрението и възмущението на останалите членове на обществото и паради това не бил от естество да доведе до уронване престижа на службата. Под деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение, с което се уронва престижът на службата, следва да се разбира и да се установи такова поведение на държавния служител, с което не се опазва доброто име на институцията, която полицейският служител представлява, каквото поведение безспорно е установено в хода на дисциплинарното производство. Направеното в тази насока заключение на първоинстанционния съд се споделя и от касационната инстанция. В подкрепа на крайния извод на АС - Х. настоящият съдебен състав излага и допълнителни съображения с оглед установените в Тълкувателно постановление № 3 от 07.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ВАС разрешения. С тълкувателното постановление е прието, че дори дадено деяние да няма връзка със служебните задължения, ако същото е несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата, налице е основание за уволнение. В случая, извършеното от служителя К. спрямо съпругата му домашно насилие представлява посегателство над личността, чиято неприкосновеност полицейските служители имат професионалния дълг да пазят (т. 30, предл. второ от ЕКПДС в МВР), а фактът, че М. К. заема също длъжност в МВР обуславя нарушение и на задължението по т. 67 от Етичния кодекс относно дължимото между държавни служители поведение. Освен това, водещ принцип при осъществяване дейността на МВР, съобразно чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗМВР, е зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство. Същевременно опазването на човешкото здраве, живот и достойнство е висш морален принцип и представлява ясен критерий при даване на оценка за конкретно човешко поведение. Особено чувствителни са обществените реакции, когато нарушителите на тези принципи са служители с полицейски правомощия, призвани да защитават правата и свободите на гражданите, да предотвратяват и противодействат на обществено опасни деяния при стриктно спазване на закона. С. Т. постановление № 3 от 07.06.2007 г. мястото и времето на извършване на нарушението са без значение. Констатирането на поведение, несъвместимо с морала, и уронващо престижа на службата, е достатъчно основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на държавния служител, като не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Не е необходимо деянието да е извършено на публично място. Но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи. В случая, действията на Т. К., макар и извършени в семейното му жилище и не при или по повод изпълнение на служебните му задължения, представляват грубо нарушаване на етичните норми на поведение, изискуемо от държавните служители в МВР. Като са станали известни на широк кръг от хора, същите са довели до накърняване авторитета на полицията. Наведеното в касационната жалба оплакване, че първоинстанционният съд не бил коментирал данните за повода за възникналия инцидент, както и тези относно последващото поведение на пострадалата, настоящият съдебен състав намира за ирелевантно към предмета на спора. За ангажиране дисциплинарната отговорност на Т. К. на соченото основание - чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, е необходимо единствено да се докаже фактът на извършено от него деяние в противоречие с правилата на ЕКПДС, които той е бил длъжен да познава и съблюдава. Касационният съд споделя мотивите на първата инстанция и относно недоказване на твърдението за прекратяване на служебните правоотношения на Т. К. в нарушение на чл. 247, ал. 2 ЗМВР, респективно чл. 74 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. на МВР. Касационният жалбоподател изрично сочи, че синдикалното дружество, на което той е председател, а именно това при РУ - Тополовград, е учредено като синдикално дружество към Синдикалната федерация на служителите в МВР (СФСМВР), но отрича то да бъде третирано като вътрешна структура към синдикална организация, следваща устройствената структура на МВР. В действителност синдикалното дружество при РУ - Тополовград представлява вътрешно подразделение/секция на синдикалната организация на предприятието работодател. На тази основа, законосъобразни, постановени в съответствие с материалноправната уредба и тълкувателната практика на ВАС са изводите на административния съд, че заеманата от държавния служител длъжност "председател" не представлява такава по чл. 247, ал. 1 ЗМВР, за която да е изискуемо предварителното съгласие на ръководния орган на съответната синдикална организация при прекратяване на правоотношението на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР. Правилен е и изводът на съда досежно съответствието на наложеното наказание по вид и тежест с извършеното нарушение. Като е постановил този резултат, АС - Х. на практика е извел заключение, че заповедта е издадена в съответствие с целта на закона. За да определи най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение", административният орган е преценил характера и последиците на конкретното неправомерно поведение, квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина, при която преценка обстоятелства, отнасящи се до предходни положителни прояви на държавния служител в службата нямат правнорелевантно значение. В хода на производството пред първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения, като направеното в тази насока общо възражение е неоснователно. Съдът е извършил анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност по реда на чл. 144 АПК вр. с чл. 235, ал. 2 ГПК, като е взел предвид доводите и възраженията на страните и правилно е разпределил доказателствената тежест между тях. Касационната инстанция приема, че установената от съда фактическа обстановка съответства на относимите към спора доказателства, а правните изводи за законосъобразност на атакуваната заповед са мотивирани с конкретни и подробни съображения. С оглед гореизложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответната страна в настоящото производство не е претендирала разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение