Решение № 2708 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12140/2019 г.

Решение № 2708 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12140/2019 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административно процесуалният кодекс /АПК/ във вр. с чл. 215 и сл. Закона за устройство на територията. Образувано е по касационна жалба от С. Жавов, чрез процесуалният му представител против Решение № 1231/28.06.2019 г. постановено по адм. д. № 58/2019 г. по описа на Административен съд-Бургас, в частта с която се отменя отказа на Кмета на Община Созопол да издаде индивидуален административен акт, в частта в която е отказано разпореждане до възложителя на строежа в УПИ Х -542 в кв. 42 по плана на гр. Созопол да възстанови разрушено канализационно отклонение, а преписката е върната на административния орган за издаване на искания административен акт. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебния акт в обжалваната му част, като постановен в нарушение на закона- отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че от установената фактическа обстановка съдът е извел неправилни правни изводи. Иска се отмяна на съдебния акт и отхвърляне на жалбата срещу отказа на Кмета на Община Созопол. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. В с. з. касационният жалбоподател чрез процесуалният си представител поддържа изцяло касационната жалба. Ответникът Кмета на Община Созопол редовно призован не се явява и не се представлява в с. з. и не взема становище по касационната жалба. Ответникът Н. Кехайов се явява лично и оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законовия 14-дневен срок, от надлежна страна-адресат на решението и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е основателна, макар и не по изложените в нея съображения. Производството пред Административен съд-Бургас е образувано по жалба от Н. Кехайов срещу Отказа на Кмета на Община Созопол обективиран в писмо изх. № 94-00-3623-001/13.12.2018 г. в частта в която подаденото от жалбоподателя искане по смисъла на чл. 24, ал. 1 АПК не е уважено, като административния орган е отказал да издаде индивидуален административен акт, съставляващ разпореждане до възложителя на строеж в съседен УПИ Х-542 в кв. 42 по плана на гр. Созопол-С. Жавов да възстанови разрушено канализационно отклонение. С обжалваното решение административния съд е разгледан по същество жалбата и е отменил отказа на Кмета на Община Созопол, приемайки че производството по чл. 195 включително и това по ал. 4 ЗУТ, каквото е настоящото се реализира при задължително спазване на процедурата по чл. 196, ал. 2 ЗУТ, което административния орган не е сторил. Тъй като нормата на чл. 196, ал. 2 ЗУТ е императивна, нарушаването й съставлява съществено процесуално нарушение. Отделно от това съдът приема, че оспорения административен акт е постановен в нарушение на закона. Решението на Административен съд-Бургас в обжалваната му част е недопустимо. Същото е постановено при отсъствие на процесуална предпоставка за образуване на съдебно дело, тъй като липсва годен за обжалване административен акт. В случая Кмета на Община Созопол е бил сезиран с искане за издаване на заповед по чл. 195, ал. 4 ЗУТ, която разпоредба дава възможност на административния орган да задължи собственика на обекта в хипотезите по ал. 1 и ал. 3 да извърши в определен срок необходимите ремонтни или възстановителни дейности за поправяне или заздравяване. При издаването на заповеди по чл. 195, ал. 4, ал. 5 или ал. 6 ЗУТ компетентния орган действа служебно при наличието на визираните в закона предпоставки. Липсва разпоредба която да му вменява задължение за произнасяне с такъв акт по искане на граждани или на други лица или по сигнал от такива лица, както в случая. При това положение обективираното в писмото от 13.12.2018 г. волеизявление на административния орган не съставлява подлежащ на оспорване индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 ЗУТ. Цитираната разпоредба е специална по отношение на чл. 21 АПК. В нея са посочени изчерпателно актовете на компетентните административни органи, представляващи индивидуални административни актове, което налага извода че правното бездействие или отказ да се образува производство по чл. 195, ал. 4 ЗУТ не представлява акт подлежащ на обжалване по реда на чл. 215 ЗУТ. Отказите за издаване не са уредени в чл. 214 ЗУТ. Това е така защото отказът-изричен или мълчалив има характеристика на индивидуален административен акт, когато с него се отричат претендирани от заявителя благоприятни правни последици. Когато, както е в настоящия случай заявителя иска издаване на административен акт, с който се възлагат задължения на трети лица, неиздаването му или отказа да бъде издаден не поражда правни последици на индивидуален административен акт. Пред вид на изложеното жалбата на Н. Кехайов срещу Писмо изх. № 94-00-3623-001 от 13.12.2018 г. на Кмета на Община Созопол е процесуално недопустима. Като е разгледал по същество жалбата Административен съд-Бургас е постановил недопустим съдебен акт, който следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. При този изход на спора и надлежно заявените претенции на касатора за присъждане на разноски, ответника Н. Кехайов дължи такива за двете съдебни инстанции в общ размер на 1070 лв. Няма направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, Второ отделение