Решение № 5955 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9083/2011 г.

Решение № 5955 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9083/2011 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Николай Костов Близнаков от гр. София срещу решение № 698/17.05.2011 г. по адм. д. № 9/2011 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жабата за нищожност на решение № 7101-0059/20.04.2010 г. на началника на Митница Югозападна. Касационната жалба съдържа и искане за отмяна на съдържащото се определение, с което е оставена без разглеждане жалбата за незаконосъобразност на същото митническо решение и е прекратено производството в тази част. Изложени са доводи за неправилност на решението и прекратителното определение и се иска отмяната му и постановяване на решение по същество, с което да се уважи изцяло жалбата и се присъдят направените по делото разноски Ответникът - Началникът на Митница Югозападна в представено писмено становище от процесуалния представител, поддържа, че обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. При извършена на 14.04.2009 г. проверка на автомобили относно регистрацията им, в гр. Кюстендил в двора на цех за алуминиева дограма е открит автомобил марка BMW с рег. № 5466947 USA. При извършена документална проверка е установено, че Николай Костов Близнаков е внесъл същият автомобила марка BMW от САЩ, въведен на територията на страната през пристанище Варна на 11.11.2008 г. и реекспортиран за Сърбия същия ден. На същият ден автомобилът е въведен в България пред ГКПП - Калотина под режим "временен внос". С писмо изх. № 9400-40/19.02.2010 г. от жалбоподателя са изискани документи, удостоверяващи собствеността на автомобила. В отговор жалбоподателят е заявил, че е предал всички документи при задържането на автомобила. Въз основа на резултатите от проверката, началникът на Митница Югозападна е издал оспореното решение, с което определил дължимите по вноса на автомобила митни сборови и други публични държавни вземания. Решението е връчено на жалбоподателя на 30.04.2010 г. с обратна разписка, приложена по административната преписка, подписът за получател върху която е положен от него, което е потвърдено с прието по делото експертно заключение, неоспорено от страните. Съдът е приел, че жалбата с искане за отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно е недопустима за разглеждане на основание чл. 159, т. 5 от АПК, поради просрочие. Оспореното решение е надлежно връчено на жалбоподателя на 30.04.2010 г., а жалбата е подадена на 21.12.2010 г. Срокът за упражняване правото на оспорване който е 14-дневен е изтекъл към датата на подаване на жалбата на 21.12.2010 г., поради което и спорът за законосъобразността на решението не може да бъде разрешен. В тази част със съдебното решение жалбата е оставена без разглеждане и образуваното по нея производство е прекратено. Определението за прекратяване е правилно, съобразно установените дати, съответно на връчване на решението и подаване на жалбата до съда. Жалбата в частта по искането за обявяване на нищожността на оспореното решение не е ограничена във времето и като процесуално допустима е разгледана, но е приета за неоснователна. Съдът е изследвал компетентността на органа издал акта и е стигнал до правилни изводи, че решението е издадено от началника на Митница Югозападна, който е и компетентния орган, съгласно чл. 56 от ЗДДС и чл. 30 от ППЗМ, вр. § 1, т. 9 от ДР на ЗМ. По изпълнението на специфичните условия за допускане на временен внос, съдът правилно не се е произнесъл, поради недопустимостта на оспорването по чл. 146, т. 4 от АПК с оглед неспазването на 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Титуляр на режима "временен внос" е лицето, което е въвело автомобила на митническата територия на Общността, а именно жалбоподателят, поради което е отговорен за изпълнението на условията на режима. Съгласно чл. 204, т. 3 от Регламент № 2913/92 длъжник е лицето, което според обстоятелствата трябва да изпълни задълженията, произтичащи по отношение на стоки, подлежащи на облагане с вносни митни сборове, от временното складиране или ползването на митническия режим, под който те са поставени, или да спазва условията, определени за поставяне на стоките под този режим. В този смисъл и възражението за нищожност по съображения, че жалбоподателят не е вносител и длъжник на посоченото задължение, е неоснователно. Автомобилът е въведен на територията на страната от жалбодателя, който го е използвал до извършването на проверката на 14.04.2009 г. За произнасянето на съда по съответствието на решението с материално правните предпоставки за определяне на митническото задължения е пропуснат установения от закона преклузивен срок, поради което съдът не се е произнесъл по възраженията в тази част. В случая не се касае до липса на нормативна основа за упражняване правомощията по Регламент № 2454/93, поради което и възражението за нищожност на това основание е неоснователно. Представеното пред настоящата инстанция писмено доказателство, а именно: заверен препис от влязло в сила решение по КАНД № 180/2010 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, постановено между същите страни, по същото правоотношение, с което е отменено наказателното постановление, издадено на лицето за същия внос на същия автомобил, не обвързва съдът в настоящото производство в изводите, че лицето не е субект на митническото правоотношение, тъй като е действал като пълномощник на Коста Близнаков, находящ се в САЩ. Поради това, че решението е оспорено извън 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, т. е. оспорването за законосъобразност на акта е просрочено, то в съответствие с разпоредбата на чл. 159, т. 5 от АПК съдът не е разгледал жалбата и е прекратил производството в тази част. Съответно, е проведен контрол за нищожност на административния акт, при който не са установени основания за обявяване нищожността на решението и жалбата е отхвърлена. Липсата на материални предпоставки за издаване на административния акт, каквито са поддържаните възражения, могат да бъдат предмет на оспорване за законосъобразност, а не за нищожност на ИАА. Решението е издадено, съгласно действалите към датата на издаването му норми и от компетентен орган по материя, по място и по степен, в изискуемата от закона форма. Налице е съответната материална компетентност на органа, издал акта. Основанията за нищожност са тези по чл. 146, т. 1 и 2 АПК, а тези по т. 3 - 4 от същия текст, обосновават незаконосъобразност на ИАА. Тъй като ИАА не е бил обжалван в срок и е влязъл в сила, подадената жалба, след влизане в сила на акта, е за нищожност. Доводите, изложени в касационната жалба са за незаконосъобразност на ИАА, като се твърди, че при издаването му са допуснати нарушения на административно-производствените правила. Относими доводи за нищожност, каквито биха били липса на компетентност на органа или неспазване на определената по закон форма, не са поддържани и не са установени по делото. При осъществяване на съдебен контрол, първоинстанционният съд е приел, че оспореният ИАА - ППСПДВ е постановен от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Касае се за отклонение от митническо облагане и неприключване на митнически режим по отношение на лекия автомобил, в нарушение на чл. 45 - 48 от ЗМ и чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗМ. Като отговорно лице по режима е вписано лицето, поради което и същото е адресат на издадения митнически акт. С оглед изложеното, обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,