Решение № 10584 от 19.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3987/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение 87 от 28.01.2021 г., постановено по адм. дело 310/2020г. Административен съд София област е отхвърлил жалбата на ЕТМАЙ ХОЛИДЕЙ Д. ТРАЙКОВА, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], общ.Елин Пелин, представлявано от Д. Трайкова, против акт за установяване на публично държавно вземане 23/311/00636/3/01/04/01, издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за установяване на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в размер на 335 130,83лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на ДФЗемеделие Разплащателна агенция сумата от 7 057,57лв. разноски по делото. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от ЕТМАЙ ХОЛИДЕЙ Д. ТРАЙКОВА, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], общ.Елин Пелин, представляван от Д. Трайкова, чрез пълномощника му адв. С. Даскалов. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София област и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения АУПДВ. Претендира заплащане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции . Ответният по касационната жалба изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие чрез процесуалния си представител адв.А. Пачаманов взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд София област е отхвърлил жалбата на ЕТМАЙ ХОЛИДЕЙ Д. ТРАЙКОВА, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], общ.Елин Пелин, представлявано от Д. Трайкова, против акт за установяване на публично държавно вземане 23/311/00636/3/01/04/01, издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за установяване на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в размер на 335 130,83лв. Решаващият съд е описал подробно установената фактическа обстановка по сключването на договор между ЕТМАЙ ХОЛИДЕЙ Д. ТРАЙКОВА, ЕИК[ЕИК], и ДФЗемеделие за отпускане на финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013г., като по силата на чл.1.1 от договора фондът предоставя на ползвателя регистриран под УРН 549380, безвъзмездна финансова помощ , представляваща 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект 23/311/000636 от 13.05.2013г., а именно : Изграждане на къща за гости в [населено място], като предвидената в т.2.1 първоначално одобрена помощ е в размер на 335 635,23лв. На стр.3 и 4 от мотивите, съответно л.332 л.333 от първоинстанционното дело, са възпроизведени отделни клаузи от договора между страните, уреждащи възможността на фонда да извършва контрол по изпълнението на договора, правата и отговорностите на ползвателя и прочие. Посочено е, че с писмо изх. 01 6500/7939 от 15.10.2019г. ДФЗемеделие е открил производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане на осн.чл.26,ал.1 във вр. с чл.34,ал.3 АПК във връзка с направени констатации по нередовности по изпълнение и сключване на договора, като на адресата е дадена възможност в 14-дневен срок от получаването да направи възражения по основателността и размера на публичното вземане, което писмо е връчено на 24.10.2019г. Отбелязано е, че подаденото от едноличния търговец възражение не е било прието за основателно. На стр.5 от решението административният съд е посочил много подробно правните разпоредби, въз основа на които е издаден акта за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/, приложената по делото административна преписка, заключенията на вещите лица по назначените по делото съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи. На стр.5 8 от решението са възпроизведени констатациите на административния орган за издаването на АУПДВ 1. Установено неизпълнение на финансовите показатели на одобрения с договора от 06.10.2014г. бизнес план за 2016, 2017 и 2018г.; 2. Установени несъответствия в количествата на финансираните активи, изразени в табличен вид; 3. Установени в хода на извършените проверки факти и обстоятелства, които водят до заключение, че е налице изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта по мярката, с цел за получаване на предимство в противоречие с целите на програмата, което съставлява самостоятелно основание за връщане на получените суми по силата на т.4.4, б.е от договор 23/311/00636 от 06.10.2014г., съответно чл.46,ал.3, т.1 от Наредба 30 от 11.08.2008г. на министъра на земеделието. Решаващите мотивите на административния съд относно законосъобразността на оспорения АУПД са изложени на стр.8 и сл. от решението. На първо място е прието, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа посочване на фактическите и правните основания за издаването му. На второ място административният съд е приел, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон. Систематизирани мотивите в тази насока могат да бъдат сведени до следното: 1. Като неоснователно е определено възражението на жалбоподателя, че административният орган неправилно е приложил Правилата за определяне на размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27,ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 2013г. Посочено е, че въпросните правила са действащ нормативен акт към момента на издаването на АУПДВ. Посочено е още, че не намира в закона тезата на жалбоподателя, че на въпросните правила е придадено обратно действие . В допълнение на изводите си за правната природа на правилата първоинстанционният съд е посочил, че те са издадени от изпълнителния директор на Разплащателната агенция в изпълнение на законова делегация, че с тях се определя размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, като се отчита степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, че с тях не се извършва преценка на юридически факти и не се променят правни последици. 2. Съдът е дал и тълкуване на относими разпоредби от Наредба 30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., издадена от министъра на земеделието и храните. 3. Прието е, че в случая е установено неизпълнение на бизнес-плана, който е елемент от поетите договорни задължения, поради което административният орган правилно е приложил правилата. 4. Направен е краен извод за законосъобразност на акта и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд София област е неправилно като постановено в противоречие със закона. В касационната жалба на ЕТМАЙ ХОЛИДЕЙ Д. ТРАЙКОВА се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Навеждат се доводи, че административният съд не е разгледал възражението на жалбоподателя относно това, че оспореният АУПДВ е издаден след изтичане на петгодишния срок на договора от 06.10.2014г., който срок е мониторингов и фондът е имал правомощия за контролира изпълнението и да налага санкции при констатирано неизпълнение на договора. Твърди се още, че административният съд неправилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден при спазване на администратнивно-производствените правила, като не е обсъдил детайлно възраженията на жалбоподателя в тази насока. Поддържа се и оплакване, че първоинстанционният съд почти изцяло е възприел от фактическа страна тезата на административния орган, без да обсъди доводите на жалбоподателя за несъответствие на издадения акт с материалния закон. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция приема за установено следното: Принципно по делото няма спор за факти. Установено е, че между ДФЗемеделие и ЕТМАЙ ХОЛИДЕЙ Д. ТРАЙКОВА е сключен договор 23/311/00636 от 06.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/. По силата на този договор фондът предоставя на ползвателя, регистриран под УРН 549380, безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект 23/311/00636 от 13.05.2013г. В изпълнение на договора фондът е превел на ползвателя сумата от 335 130,83лв. С писмо изх. 01 6500/7939 от 15.10.2019г. ДФ Земеделие открива производство по издаване на АУПДВ във връзка с констатации по неизпълнение на клаузите на сключения договор. Видно от мотивната и заключителната част на акта, на ЕТМАЙ ХОЛИДЕЙ Д. ТРАЙКОВА са определени задължения както следва: 1. Сумата от 33 513,08лв. произтичаща от установено неизпълнение на финансовите показатели на одобрения с договор 23/311/00636 от 06.10.2014г. бизнес план, което не съответства на постигането на целите на мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности. В тази насока е установено, че съгласно одобрения бизнес-план за всяка една от годините от къщата за гости са заложени приходи в размер на 66 000лв., а през отделните години са реализирани приходи както следва: за 2016г 16 605,51лв., или 25,16% изпълнение, за 2017г. 28 798,15лв., или 43,63% изпълнение, за 2018г. 34 908,26лв., или 52,89% изпълнение. Размерът на санкцията от неизпълението е определен при условията на т.30 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27,ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013г. в размер на 10% от предоставената финансова помощ по договора. 2. Сумата от 8 798,95лв. , имаща за произход установени несъответствия в количествата на финансираните активи /таблица на л.19 от първоинстанционното дело/ , определена при условията на т.2 от цитираните по-горе правила. 3. Сумата от 335 130,83лв. поради установени факти и обстоятелства, които водят до заключение, че е налице изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта по мярката с цел получаване на предимство в противоречие с целите на мярката , представляващи самостоятелно основание за претендиране от страна на ДФЗемеделие по силата т.4.4,б.е от договора, съответно чл.46,ал.3,т.1 от Наредба 30 от 11.08.2008г. На основание чл.3,ал.1 от цитираните по-горе Правила е определен размера на публичното държавно вземане, подлежащото на възстановяване, в размер на 335 130,83лв. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в съответната форма и в при спазване на разпоредбите на материалния закон. Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод и го намира за необоснован на фактите по делото и изграден в противоречие със закона. Според чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г. / дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Според ал. 7 на чл. 27 ЗПЗП също в сила от 28.06.2019 г. дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Непостигането на заложените финансови показатели в бизнес - плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. В този смисъл са налице множество, постановени от Върховния административен съд, четвърто отделение съдебни решения: решение 5872/21.05.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 11774/2019 г., решение 2709/19.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 9703/2018 г.; решение 3184/28.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 7468/2018 г.; решение 5040/4.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 4307/2018 г.; решение 5317/24.04.2018 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 1945/2018 г.; решение 4933/3.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 4912/2018 г. и др. Във всички тях категорично е прието, че в този случай е налице е материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от същия закон. В практиката си Върховният административен съд / решение 13796/6.11.2020 г. по адм. д. 12488/2019 г., състав на седмо отделение/ приема, че показателите на бизнес-плана по своето естество съставляват индикатори по смисъла на ЗУСЕСИФ. В цитираното решение в тази насока се приема следното: Индикаторът е нещо, което или чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект. Проектът се одобрява при точно определени параметри инвестиционно намерение, което включва структура, стойност, източници на финансиране, място на извършване на инвестицията, и от друга страна - анализ на приходите и разходите след реализация на инвестиционния проект. Именно тези два компонента на инвестиционното намерение, които са същността на процесния проект, са мотивирали органа да одобри предоставянето на безвъзмездната помощ в процесния размер, защото чрез тях той е бил убеден, че проектът не само ще създаде сочената материална база, но и ще има принос за постигане на целите на оперативната програма. При издаването на акта административният орган се позовава и на установени факти и обстоятелства, които водят до заключение, че е налице изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта по мярката с цел получаване на предимство в противоречие с целите на мярката. Последното покрива хипотезата по чл. 70,ал.1,т.9 ЗУСЕСИФ - за нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. Съгласно чл. 27, ал. 7 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК, но само ако не е налице основание по ал. 6 за издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. Следователно, законодателят не е регламентирал в условията на алтернативност хипотезите, при които компетентният орган издава решение по чл. 73 ЗУСЕСИФ и АУПДВ по ДОПК, и не му е предоставил възможност да си избере кой акт да издаде, ако прецени, че фактите по спора могат да бъдат подведени както под материалноправното основание на чл. 70, ал. 1, т. 7 и т.9 ЗУСЕСИФ, така и под материалноправното основание в съответната наредба, по реда на която се сключва договорът, регламентираща връщане на предоставената финансова помощ при неизпълнение на договора. Хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност и само, когато не са налице основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ.