Решение № 2168 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12263/2014 г.

Решение № 2168 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12263/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от директора на Столично управление "Социално осигуряване" чрез процесуален представител юрисконсулт срещу решение № 4145 от 20.06.2014 г. на Административен съд София град по адм. дело № 11880/2013 г. С него се отменя решение № 842/13.11.2013 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е оставена без уважение жалбата на Мария Любенова Стоянова срещу разпореждане № 5412216875 от 10.05.2013 г. на ръководителя на "ПО" с което е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 1.12.2010 г. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът Мария Любенова Стоянова чрез процесуален представител адвокат Стоянова взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Мария Любенова Стоянова срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ София град. С него е оставена без уважение жалбата й срещу цитираното разпореждане с което е намален размера на отпусната пенсия. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението с твърдения за друг размер на работната заплата, съответно друг размер на осигурителния доход от приетия от административния орган, доказателство за което са фишове за работни заплати и два броя трудови книжки. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна. Установено е, че с разпореждане от 14.10.2010 г. на жалбаподателката е отпусната пенсия при общ осигурителен стаж от за втора и трета категория по чл. 104 КСО - 39 г. 5м. и 14 дни като за първия базисен период преди 31.12.1996 г. осигурителният доход е определен в размер на 11293 лева, а за втория след 31.12.1996 г. до 31.11.2010 г. е определен в размер на 47360.13 лева. След проверка в ЗУМК "Кремиковци" и ЗУМК от контролните органи на ТП на НОИ София град по реда на чл. 108 КСО е установено, че осигурителният доход в издадените документи е невярно отразен и е в по нисък размер. Това е довело до издаване на оспореното разпореждане издадено на основание чл. 99, ал. 1, т. 2 КСО с което е изменена отпусната пенсия за ОСВ като е прието, че за вторият базисен период от 1.01.1997 г. до 30.11.2010 г. доходът е в размер 46676,46 лева или с 683,67 лева по-малко от първоначално определения. Вследствие на това намаление е определен и нов индивидуален коефициент и нов размер на пенсията. С решението на директора на ТП на НОИ София град е приета жалбата за неоснователна, тъй като съгласно чл. 40, ал. 3 изр. 1 НПОС осигурителния доход върху който са внесени или дължими осигурителни вноски се установява с осигурителна книжка, с документ по утвърден образец и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО като при липса на данни за трудовото възнаграждение размерът на пенсията се определя по реда на чл. 40, ал. 6 от НПОС - въз основа на минималния размер на работната заплата установена за страната за съответния период, а за времето след 31.12.2002 г. въз основа на минималния месечен осигурителен доход. В процесните периоди 1.01.1997 г. - 30.03.1997 г. и от 30.04.2007 г. до 30.11.2010 г. е установено, че Мария Стоянова е била назначена в осигурителя - завод за метални конструкции - Кремиковци със заповед № 418 от 2.06.1981 г. "Шлосер III разряд", считано от 01.06.1981 г. и трудовото правоотношение е прекратено, считано от 1.04.2007 г. Установено е също така Стоянова е била назначена в осигурителя "ЗУМК" АД с трудов договор от 29.03. 2007 г. на длъжност "Машинист на кран" на пълно работно време, считано от 3.04.2007 г. и трудовото правоотношение е било прекратено считано от 1.12.2010 г. след което отново е била назначена на длъжност "кранист" на пълно работно време, считано от 3.12.2010 г., прекратено считано от 3.02.2012 г. Съдът от заключение на експертиза е установил, че разплащателни ведомости за периода 1.1.2000 г. до 31.05.2005 г. няма и след инвентаризация са открити ведомости за изплатени аванси на работни заплати за същия период за което са съставени констативни протоколи. При анализа на съществуващите документи и представените фишове за работни заплати е установено съответствие между първоначално изчисления индивидуален коефициент и осигурителния доход и размер на пенсията. При представени от жалбоподателката трудова книжка и фишове за заплата и от задълбоченото изследване на вещото лице съдът е приел за установени съществените факти от значение за размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст, с оглед на което жалбата е уважена като основателна. Решението е правилно. Съществените доводи обосноваващи нарушение на материалния закон се основават на мотивите на съда, че следва да се вземат предвид представените фишове за заплати които не притежават характеристики на годни писмени доказателства посочени в закона с които да се установяват факти от значение за отпускане и изменение на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Този довод в конкретния случай е неоснователен. Назначената по делото съдебно икономическа експертиза е установила, че месечното трудово възнаграждение на работниците за периода 1.01.2000 г. до 31.05.2005 г. по счетоводни данни е представлявало аванси, плащани в брой по ведомост, по правило на 10 число на месеца. Данни за платени заплати през периода няма. Работодателят е внасял суми за осигуровки в по голям размер от регламентирания като за периода 1.01.2000 г. 31.05.2005 г. е надвнесъл суми в размер на 70000 лева, която впоследствие е прихващана. Установено е в същото заключение, че всички дължими осигуровки от осигурителите ЗУМК Кремиковци АД и ЗУМК АД по партида на Мария Любенова Стоянова са изплатени след като са изпълнени указанията на проверяващия орган, отразени в констативен протокол на НОИ - СУСО с вх. № 11/26.11.2012 г. вкл за времето след издаване на Удостоверение обр. УП-2 от 29.11.2012 г. Съдът при липса на разплащателните ведомости правилно е приел, че следва да се извърши проверка на съществуващите писмени доказателства относно размера на трудовото възнаграждение каквато проверка е извършила икономическата експертиза. Неоснователни са доводите на касатора, тъй като представените фишове за заплати са преценени във връзка с останалите съществуващи доказателства и изводите на съда не са изградени единствено и само върху записванията в тези фишове. Информацията в тях е съпоставена с информацията в намерените ведомости за аванси в спорния период и е изведено счетоводно аналитично заключение в експертизата на чието неоспорено заключение правилно съдът се е позовал. При изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено всила. При този изход на делото в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд шесто отделение