Решение № 13430 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1094/2018 г.

Решение № 13430 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1094/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Видин против решение № 132 от 12.12.2017 г., постановено по адм. д. № 265/2017 г. по описа на Административен съд – Видин В ЧАСТТА, с която дирекцията е осъдена да заплати на П. Цветанов законната лихва върху присъдената главница в размер на 268 лв, считано от 25.09.2017 г. – датата на влизане в сила на решението, с което е отменено Наказателно постановление № 17- 0953-00293/15.03.2017 г. на началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Видин до окончателното й заплащане. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението в оспорената му част поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено в оспорената му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касаторът, ОД на МВР- Видин, редовно призован, не се представлява. От процесуалния му представител гл. юриск. Тошев по делото е депозирана писмена защита с развити в нея съображения за неправилност на съдебното решение в обжалваната част, съответно – за неоснователност на подаденото възражение от ответната страна. Ответникът, П. Цветанов, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. А. Асенов, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на съдебното решение в обжалваната му част по съображения, подробно развити в писмено възражение и устно – в хода по същество. Претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Видин е осъдил Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Видин да заплати на П. Цветанов обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 268 лв., представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение, в резултат на отмененото като незаконосъобразно с влязло в сила решение Наказателно постановление № 17-0953-000293 от 15.03.2017 г. на началник на сектор ПП при ОД на МВР Видин, в частта с която му е наложено административно наказание по чл. 185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лв. и административно наказание глоба в размер на 150 лв. по чл. 179, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, ведно със законната лихва, считано от 25.09.2017 г. - датата на влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление, както и направените по делото разноски общо в размер на 278 (двеста седемдесет и осем) лв., представляващи 10 (десет) лв. дължима и заплатена държавна такса и 268 (двеста шестдесет и осем) лв. адвокатско възнаграждение, като в останалата част до пълния размер на иска от 300 (триста) лв., както и лихвата за периода от 15.03.2017 г. до 25.09.2017 г. е отхвърлил иска. Съдебното решение е атакувано пред ВАС само в частта, с която е присъдена законната лихва върху главницата от 268 лв., считано от 25.09.2017 година- датата на влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление до окончателното изплащане на главницата, поради което решението в останалата му част като необжалвано е влязло в сила. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Видин е приел, че са установени кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране отговорността на ответника за вреди в размер на 268 лв. - заплатено в рамките на административно-наказателното производство възнаграждение за адвокатска защита. По отношение претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, съдът е приел, че законната лихва върху тази сума съобразно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а не както ищецът е претендирал - от датата на постановяване на НП. В тази връзка, съдът от първата инстанция е направил извод, че законната лихва се дължи върху главницата, считано от 25.09.2017 г. (датата на влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление), като в останалата част е приел искането за неоснователно и го е отхвърлил. Съдебното решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Същото е обосновано. При постановяването му съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения на материалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, въз основа на което е формирал правните си изводи, които се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. Съгласно определението за "лихва", дадено в облигационното право, лихвата е възнаграждение, което длъжникът на пари или на заместими вещи, трябва да престира на своя кредитор. Всяко задължение за лихва предполага наличието на друго главно задължение – за главница, поради което е и акцесорно; зависи от главния дълг и се дължи заедно с него. От акцесорния характер на задължението следват различни последици: 1. Задължение за лихви не може да възникне, без да е налице парично вземане (респ. вземане за заместими вещи); 2. Ако се погаси главното задължение се погасява и задължението за лихви; 3. Ако главното задължение отпадне с обратна сила, ретроактивно отпада и акцесорното; 4. Обезпеченията на главното вземане обезпечават изпълнението и на задължението за лихва. Законна е тази лихва, която не е уговорена, но която произтича от разпореждане на закона и съставлява обезщетение за забавено изпълнение. Неправилно касаторът счита, че характерът и видът на процесното вземане е "съдебни разноски". В случая се касае за обезщетение за понесена имуществена вреда, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение в процеса по отмяна на незаконосъобразен акт, постановен при изпълнение на административна дейност от длъжностни лица на ответника. Предявеният иск за обезщетение намира своето правно основание в специален закон - чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. При доказано наличие на елементите от фактическия състав на посочената норма, в условията на кумулативност, се реализира безвиновната отговорност на държавата, която следва да овъзмезди ищеца за необосновано направения в съдебния процес по отмяна на наказателното постановление, разход. Съгласно чл. 4 от специалния закон: "Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. " С постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2/2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК е прието, че при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните – това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи – от момента на преустановяването им. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ: "Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. По изложените по-горе съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора ОД на МВР – гр. Видин следва да бъде осъдена да заплати на П. Цветанов от [населено място], ЕГН [ЕГН] своевременно поисканите и реално заплатени пред касационната инстанция съдебни разноски за един адвокат в размер на 350 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд