Решение № 847 от 21.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12585/2009 г.

Решение № 847 от 21.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12585/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Теодора Николова Законосъобразно съдът е приел, че е отказан и хуманитарен статут, тъй като от представеното по делото становище на Министерството на външните работи може да се направи извод, че не е налице вътрешен въоръжен конфликт според регламентираното от международното право определение за това. От данните в преписката не се установява жалбоподателят да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето в качеството му на гражданско лице в резултат на вътрешния въоръжен конфликт, с който държавата и нейните институции не са в състояние да се справят. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Законосъобразно съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ Статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Не се установяват и предпоставките на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, съгласно която хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Не се установява от проведеното интервю, че касаторът е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода. От приетото по делото становище на Министерството на външните работи може да се направи извод, че в държавата на произход не е налице вътрешен въоръжен конфликт според регламентираното от международното право определение за това, поради което не налице и хипотезата на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ, а именно, реалната опасност от тежки посегателства да се основава на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му. С оглед на изложеното не се установиха релевираните в касационната жалба доводи за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,