Решение № 5680 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 752/2013 г.

Решение № 5680 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 752/2013 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Митко Антонов Илиев, чрез процесуалния му представител адв. Татяна Захова, срещу решение № 616 от 4.12.2012 г., постановено по адм. дело № 704/2012 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-103/26.04.2012 г. на началника на РДНСК Южен централен район. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът, началникът на РДНСК Южен централен район, чрез своя процесуален представител юрк. Мария Апостолова, намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Пазарджик е образувано по жалба на Митко Антонов Илиев срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-103/26.04.2012 г. на началника на РДНСК Южен централен район, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Двуетажна жилищна сграда с дървен навес" намиращ се в улица от о. т. 1913 "б" до о. т. 1913 "а"; УПИ III 3794 и УПИ IV - жилищно строителство, кв. 301; УПИ IV 3804 и УПИ V 3804, кв. 300 по плана на гр. Пазарджик, общ. Пазарджик. Съдът е приел, че процесната сграда е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е незаконен като е изграден без изискващите се строителни книжа съгласно разпоредбите на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ и чл. 148, ал. 2 от ЗУТ. Установено е също така, че строителството не е било допустимо по действащите правила и норми нито към момента на извършването му, нито съгласно Закона за устройство на територията, поради което не е търпим строеж по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и подлежи на премахване. Поради това е отхвърлил подадената жалба. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и този строежът е изпълнен без необходимите строителни книжа. Това го квалифицира като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Тази му характеристика, както правилно първоинстанционният съд е установил, е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика като правна последица премахването на строежа. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд относно липсата на предпоставките на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Съгласно цитираната норма незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. В случая процесният строеж не е деклариран пред одобряващите органи в посочения срок, което е достатъчно основание да се приеме липсата на търпимост на строежа. Неоснователно е възражението на касатора относно приложението на разпоредбата на § 127 от ЗИДЗУТ. Цитираната норма има материалноправен характер и - при липсата на норма за обратното й действие, тя е приложима само по отношение на заповеди за премахване на незаконни строежи, респ. за забрана за ползването на строежи, издадени след датата на влизането й в сила - 26 ноември 2012 г. Нормата не е приложима по отношение на висящи съдебни производства по оспорване на заповеди, издадени преди влизането й в сила. Това е така, тъй като съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,