Решение № 7880 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12758/2020 г.

Решение № 7880 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12758/2020 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. П. срещу Решение № 165 от 31.08.2020 г. на Административен съд (АС) - Ловеч по адм. дело № 411/2019 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на П. П. срещу Заповед № РД-01-545 от 01.07.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна Агенция "Автомобилна администрация" (ИА АА) - гр. София, с която е анулиран резултатът му от проведен теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство (МПС) от категория "В" съгласно Протокол № 212 от 04.04.2018 г. на Областен отдел "Автомобилна администрация" - Ловеч в Главна дирекция "Автомобилна инспекция". Касационният жалбоподател - П. П., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че от решението на АС - Ловеч не става ясно в какво точно се състои несъответствието в посочените снимки, което е лишило жалбоподателя от възможност да се защити срещу оспорения административен акт. Административният орган не е пояснил как е било установено несъответствието - субективно или чрез специализиран софтуер. Не е разяснено кои са лицата на тези снимки, а единствено е констатирано, че снимките не си съответстват. Не е приложен видеозаписът от датата на решаване на теоретичния тест. С решението се потвърждава недоказан административен акт. Сочи че докладът, в който е описано административното нарушение, няма доказателствена сила относно сочените обстоятелства и факти в него. Към момента на издаване на административния акт и оспорването му пред съда, всички факти и обстоятелства, описани в доклада, са били предмет на досъдебни производства. Позовава се на чл. 27, ал. 2, т. 2 и 3 АПК и излага, че наличието на висящо наказателно производство със същия предмет е абсолютна пречка за произнасянето относно извършването на деянието и вината. Твърди, че оспореният административен акт е издаден на грешно правно основание и поради това е следвало да бъде отменен от първоинстанционния съд. Посочената от органа разпоредба на чл. 56, т. 6 от Наредба № 38 от 16 април 2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати да придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба № 38), визирала случаите, когато кандидатът не е решил самостоятелно изпитния тест, т. е. е преписвал или му е било помогнато. Счита, че правилното правно основание, в случаите, когато вместо кандидата се е явило друго лице, е по чл. 56, т. 5 от Наредба № 38. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Претендира разноски. Касаторът се представлява от адв. Х. Р.. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", счита касационната жалба за неоснователна. Чрез записите от информационната система за мониторинг на теоретичните изпити безспорно е установено, че на 04.04.2018 г. вместо жалбоподателя се е явило друго лице. При сравнение между снимката от личната карта на кандидата и снимката на лицето, което се е явило, е видно явно несъответствие между двете изображения, което е послужило като фактическо основание за издаване на заповедта. Правилно е посочено и правното основание, а именно по чл. 56, т. 6 от Наредба № 38. Прави искане съдът да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира разноски. Ответникът се представлява от юрисконсулт Г.. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че: На 04.04.2018 г. е проведен теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В". След направена справка в информационната система е установено, че касаторът е положил успешно теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В" съгласно протокол № 212 от 04.04.2018 г. на Областен отдел "Автомобилна администрация" – Ловеч. Във връзка с постъпил доклад № 11-18-1410 от 20.02.2019 г. от началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" - Ловеч в ИА АА, с твърдение за констатирани нарушения при провеждане на теоретичните изпити на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, е извършена проверка. С доклад № 11-18-1410/4 от 27.03.2019 г. от началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" - Ловеч е констатирано, че вместо П. П. на теоретичния изпит се е явило друго лице. При преглед и разпечатка на информацията, съхранена от електронната информационна система на ИА АА, било потвърдено, че има видимо несъответствие между снимките на явилите се кандидати, направени непосредствено преди снемане на самоличността на съответните кандидати, и снимките на кандидатите, сканирани от електронната информационна система на ИА АА, извършено непосредствено преди допускане на кандидатите до теоретичен изпит. При прегледа на записа от теоретичния изпит било констатирано още, че електронната система е генерирала сигнал, че "лицето не е разпознато". На 05.06.2019 г. П. П. е уведомен за започването на административно производство за издаване на заповед за анулиране на резултата от успешно положен изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, категория "В". Постъпило е възражение в срока по чл. 34, ал. 1 и 3 АПК. На 01.07.2019 г. със Заповед № РД-01-545 от 01.07.2019 г. на изпълнителния директор на ИА АА, издадена на основание чл. 56, т. 6 от Наредба № 38, е анулиран резултатът на П. П. от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В". В хода на съдебното производство органът е представил разпечатка от електронната система за идентификация на кандидатите, със сканирано върху нея изображение на личната карта на касатора, както и сканирано изображение (снимка) на лицето, което се е явило на изпит вместо него на 04.04.2018 г. Видеозаписите от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС не са приложени по делото, тъй като е изтекъл 3-месечният срок за съхранението им по чл. 53а, ал. 4 Наредба № 38 и същите са унищожени. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 АПК реквизити и в хода на административното производство органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е посочил, че от анализа на събраните доказателства е видно наличието на видимо несъответствие между снимките на явилия се кандидат, направени при снемане на самоличността на кандидата непосредствено преди допускане до изпита и тези в личния документ на кандидата, сканиран от електронната информационна система на ИА АА. Административният орган правилно е подвел фактическите си констатации под хипотезата на чл. 56, т. 6 от Наредба № 38. АС - Ловеч е приел, че в случая органът е действал в условията на обвързана компетентност, като наличието на някоя от предпоставките по чл. 56, т. 1- т. 6 от Наредба № 38 го задължава да издаде заповед, с която да анулира резултата на кандидата. С оглед на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно. Наредба № 38 регламентира условията и реда за провеждане на изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС, както и осъществяването на ефективен контрол по такъв начин, че да не се допусне кандидати, които не отговорят на изискванията на законодателя с оглед теоретичната им подготовка и практически умения, да придобият правоспособност. Основанията, на които може да бъде анулиран изпитният тест, са изчерпателно изброени в чл. 56 от Наредба № 38, точки 1-6 включително. В случая правното основание, сочено от органа, е по чл. 56, т. 6 от Наредба № 38 съгласно който: "Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или оправомощено от него длъжностно лице анулира резултата от теоретичния изпит, когато кандидатът не е решил самостоятелно изпитния си тест. " Постановяването на акт на изпълнителния директор на ИА АА изисква да е бил проведен теоретичен изпит, да е издаден протокол за успешно преминаване на изпита и да са установени предпоставките за анулиране на изпита. В конкретния случай, видно от представения протокол № 212 от 04.04.2018 г., П. П. е вписан в него под № 3, като е посочено, че е получил оценка "да". Следователно документът удостоверява, че кандидатът успешно е положил теоретичния изпит. Същевременно е установено, че е налице видимо несъответствие между представената снимка на лицето, което се е явило на изпита, направена преди снемане на самоличността му, и снимката от документа за самоличност на кандидата, снета от електронната информационна система на ИА АА. Органът подробно е изложил фактическите основания в мотивите на акта, като е посочил и доклада, с който е информиран за установеното. Подробно е описан и релевантният факт - явяването на друго лице вместо касатора на изпита на 04.04.2018 г. Доводът на касатора, че докладът не се ползва с доказателствена сила относно сочените в него факти и обстоятелства, е неоснователен. Докладът, в качеството си на официален удостоверяващ документ е произвел своя правен ефект, като е установил, че кандидатът не е положил лично теоретичния тест. Наред с това, мотивите на административния орган могат да бъдат изведени от документи, представляващи част от административната преписка по издаване на административния акт, което е в съответствие с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. Въз основа на изложеното, касационният съд намира, че съдържанието на цитираната разпоредба съответства на сочените от органа факти. Доводите на касатора, че в случая приложимото правно основание е по т. 5 от чл. 56 Наредба № 38, се явяват неоснователни. Разпоредбата на чл. 56, т. 5 Наредбата урежда хипотезата, когато се установи, че кандидатът е решил тест, индивидуализиран и обозначен съгласно изискванията на чл. 38, ал. 2 Наредбата, но предоставен за решаване от друг кандидат, т. е. се визират случаите, когато кандидатите си разменят тестовете. В случая органът ясно и недвусмислено е посочил фактическото основание за издаване на заповедта - явяване на друго лице вместо кандидата, като правилно е приложено правното основание по чл. 56, т. 6 Наредба № 38. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че издателят на акта действа в условията на обвързана компетентност. Наличието на една или няколко от предпоставките, изчерпателно изброени в чл. 56 Наредба № 38 задължава административния орган да издаде акт, с който да анулира резултата от изпита на кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС. В случая е установено, че изпитният тест успешно е решен от друго лице, което е дало основание за издаване на заповедта. Следователно АС - Ловеч е направил правилен извод за материалната законосъобразност на заповедта, като с издаването й е постигната и целта на закона, а именно обезпечаване на изискването право да управляват МПС да имат само лица, притежаващи необходимите теоретични и практически знания за това, установени по надлежния ред. Видно от горното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, направил е въз основа на фактите по делото правилни и обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора и направено от ответника искане съдът следва да осъди касатора да заплати на ИА АА – юридическото лице в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100, 00 лв. на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд