Решение № 784 от 13.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 868/2008 г.

Решение № 784 от 13.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 868/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д. С., град Д., подадена от пълномощника и адвокат А, срещу въззивно решение № 291 от 27.09.2007 г. по гр. д. № 784/2006 г. на Добричкия окръжен съд с твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според жалбоподателката въззивният съд неправилно е приел, че договорът за покупко-продажба на процесния недвижим имот е нищожен без да съобрази, че продавачите са били недобросъвестни, тъй като А. Т. нито е върнал взетите на заем пари, нито е предал владението на апартамента. Самият А. Т. е злоупотребил с право и като е водил дело за обявяване на договора за покупко-продажба за нищожен, тъй като е изповядан не от нотариус, а от Председателя на Добричкия районен съд. Този иск е бил отхвърлен като неоснователен. Неправилно не е било спряно производството по делото, поради наличие на висящо дело, което има значение за правилното решаване на спора по настоящото дело. Въззивният съд е пропуснал да се произнесе и за връщането на престациите на основание чл. 34 ЗЗД. Ответниците по касационната жалба А. И. Т., Е. П. Т. и К. Л. С., всички от град Д., не са заявили становище. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателката и данните по делото, намира следното: Добричкият окръжен съд е оставил в сила решение № 61 от 10.07.2006 г. на Добричкия районен съд по гр. д. № 877/2005 г. С първоинстанционното решение е прогласена нищожността на сключения между между А. И. Т. и Е. П. Т. от една страна и К. Л. С., по време на барака му с В. Д. С., договор от 31.10.1997 г. за продажба на апартамент № 9, находящ се в град Д., ул. "С" № 10, вх. Б, ет. 5 в жилищна сграда на ЖСК "С", построен върху държавна земя, парцел ****, кв.57, състоящ се от три стаи, столова и кухня, балкони и сервизни помещения със застроена площ от 120.05 кв. м., заедно с избено помещение№ 9 с площ от 16.79 кв. м. и таванско помещение № 7 с площ от 13.45 кв. м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, обективиран в нотариален акт № 30/31.10.1997 г., том XXIII, дело № 7421/1997 г. на Добричкия районен съд поради противоречие на закона - чл. 152 ЗЗД и чл. 209 ЗЗД. Със същото решение е отхвърлен предявеният от К. Л. С. и В. Д. С. срещу А. И. Т. и Е. П. Т. ревандикационен иск за предаване владението на апартамента. Въззивният съд е приел, че договорът за покупко-продажба на имота е сключен, за да гарантира вземането на К. Л. С. по договора му за заем с А. И. Т., като е било уговорено, че при връщане на заема последният ще си получи обратно имота. Договорът за покупко-продажба на имота, сключен с такава уговорка е нищожен, поради което искът с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен, а ревандикационният иск - неоснователен. Въззивното решение е правилно. Основанието за нищожност на сделките по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - противоречие на закона представлява несъобразяване с предписанията на императивни правни разпоредби. То е налице когато има обективно несъответствие на договора с повелителна правна разпоредба без оглед на това какво е субективното отношение на страните по него. Ето защо в разглеждания случай това дали продавачът А. Т. е бил добросъвестен или не, е правноирелевантно. Неоснователен е и доводът, че неправилно не е било спряно производството по делото, поради наличие на висящо дело, което има значение за правилното решаване на спора по настоящото дело. С определение от 14.03.2007 г. Добричкият окръжен съд е спрял производството по делото до приключване на производството по гр. д. № 1747/2006 г. на Добричкия районен съд, но с определение № 164/27.04.2007 г. на ВКС на РБ е било отменено определението на въззивния съд, тъй като не са били налице предпоставките по чл. 182, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.) Нямат правна опора доводите на касатора за липса на произнасяне по връщането на престацията на купувача по договора на основание чл. 34 ЗЗД. В случая съдът не е сезиран с такова искане и не може служебно да постанови връщане на даденото при двустранния договор. Това следва от диспозитивното начало в гражданския процес. Няма основания за касирането на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.