Решение № 347 от 7.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1845/2011 г.

Решение № 347 от 7.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1845/2011 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Подсъдимият Ч. М. Г. е обжалвал чрез своя служебен защитник новата (въззивна) присъда на Софийския градски съд, издадена от последния след отмяната на оправдателна присъда на районния съд. Първоинстанционната присъда е от 12 юли 2010 г. по нохд № 16679/2007 г. и е по обвинението за извършена на 26 май 2007 г. кражба чрез взлом от лекия автомобил на И. Й. Ц. на монтирания в него радиокасетофон на стойност 158 лева - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК. Второинстанционната (нова, въззивна) присъда - № 120 от 21 април 2011 г. по внохд № 1049/2011 г., е по същото обвинение и с нея подсъдимият Г. е наказан с лишаване от свобода за 1 г. Това наказание обаче е погълнато в наказанието 9 години лишаване от свобода, което същият подсъдим е получил по друго дело на СГС, за убийство в съучастие, извършено на 3 март 1998 г. - престъпление в съвкупност с кражбата. Касационната жалба е за оправдаване на подсъдимия поради недоказаност на обвинението срещу него, макар и с позоваване на нарушение на материалния закон и на явна несправедливост на наложеното наказание като касационни основания по т. 1 и 3 от чл. 348, ал. 1 НПК. Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, а според прокурора е неоснователна. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила обжалваната присъда. Тя не е засегната от претендираните недостатъци или от други, които да налагат отменянето или изменянето й. Такива недостатъци със строго придържане към основанията, посочени в чл. 348 НПК, всъщност и не са посочени - иначе не би съществувало разминаването между претенцията за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост, и доводите за недоказаност на обвинението, които поначало се отнасят към нарушенията на процесуалните правила по т. 2 от чл. 348, ал. 1 НПК. Към нарушенията на процесуалните правила, от друга страна, няма как да бъде отнесен неоснователният аргумент за недоказаност на обвинението, видян в "нееднократното приканване" от прокурора за сключване на споразумение - за възможната злоупотреба с упражняването на правомощието по чл. 384, ал. 1, във вр. с 382, ал. 1 НПК по делото липсват данни, а в тази насока се пропуска и решаващото правомощие на съда по чл. 382, ал. 7 НПК. Не намират подкрепа по делото и останалите възражения, че обвинението не е доказано - че например пострадалият не бил разпознал подсъдимия като автор на кражбата (спорна тук по-скоро е самата необходимост от извършване на разпознаването, след като тъкмо Ц. е посочил Г. на органите на МВР) или пък че неговото авторство не следвало от техническата експертиза на записа от охранителните камери (такава вдействителност не е извършвана, тъй като записът не е съхранен и съдът се е позовал на свидетелските показания като съдържащи производни доказателства за него). Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС-I наказателно отделение