Решение № 4941 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12686/2018 г.

Решение № 4941 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12686/2018 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК, вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "СЕКОМ МЕНИДЖМЪНТ" ЕООД, ЕИК *********, чрез упълномощения адв. К. И., против решение № 1878 от 28.08.2018 г. на Административен съд - П., постановено по адм. д. № 1829 по описа за 2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16002116005468-091-001/09.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 301/29.05.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – П. при ЦУ на НАП, с който на дружеството не е признат данъчен кредит в размер на 17 866, 67 лв. и в резултат на това са начислени лихви за забава в размер на 1 714, 34 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че оспореният съдебен акт не е съобразен със събраните по делото доказателства. Излага аргументи за липсата на данни за измама като се позовава на решения на Съда на ЕС и на разпоредби от Директива 2006/112. Моли да бъде отменено решението на АС – П. и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният РА. Ответникът по касация – директор на Дирекция на "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП – в писмено становище, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел за установено, че с процесния РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 17 866, 67 лв. по фактури, издадени от: "АМИСТРЕИД" ЕООД - фактура № 81/15.12.2015 г. на стойност 8 600, 00 лв. и ДДС 1 720, 00 лв. за период м. 12. 2015 г. с предмет услуга по договор; "ФИОРЕ КЛУБ" ЕООД - фактура № 143/17.12.2015 г. на стойност 7 400, 00 лв. и ДДС 1 480, 00 лв. за период м. 12. 2015 г. с предмет услуга по договор; "РАДИАЛ МИНУС" ЕООД - фактури № 2234/12.02.2016 г. на стойност 48 333, ЗЗ лв. и ДДС 9 666, 67 лв. с предмет плащане по договор и № 2236/15.02.2016 г. на стойност 25 000, 00 лв. и ДДС 5 000, 00 лв. с предмет продажба по договор. В хода на ревизията е извършен анализ на представените от ревизираното лице документи, както и са извършени насрещни проверки, дали основание на органите по приходите да приемат, че по отношение на доставчиците "АМИСТРЕЙД" ЕООД и "ФИОРЕ КЛУБ" ЕООД, с оглед на сключените договори, "СЕКОМ МЕНИДЖМЪНТ" ЕООД е следвало да фактурира стоките по договорите за посредничество на "МИЛАНО ШИЛИНГ" ЕООД, а на възложителите "АМИСТРЕЙД" ЕООД и "ФИОРЕ КЛУБ" ЕООД да фактурира дължимото по договорите комисионно възнаграждение. Според решаващия орган "АМИСТРЕЙД" ЕООД и "ФИОРЕ КЛУБ" ЕООД, от своя страна, в качеството си на възложители по договорите за посредничество, е следвало да фактурират конкретните стоки по договорите на доверителя си - жалбоподателя "СЕКОМ МЕНИДЖМЪНТ" ЕООД, но това не се е случило. Издадените фактури от процесните доставчици са с предмет услуги по договор, а при извършената проверка в дневниците за продажби по ЗДДС на жалбоподателя не са установени включени фактури за комисионни услуги с получатели "АМИСТРЕЙД" ЕООД и "ФИОРЕ КЛУБ" ЕООД, поради което е прието, че не са представени доказателства за наличие на доставка и данъчно събитие - не са представени вписаните във фактурите договори, плащания, конкретен предмет на доставка, приемо-предавателни протоколи, транспортни документи и пр. За да отхвърли жалбата, съдът въз основа на събраните доказателства, включително и заключението на ССчЕ е счел, че по отношение на "РАДИАЛ МИНУС" ЕООД не са представени сключени договори за извършване на услуги или продажба на стоки като в издадените фактури е посочен предмет - плащане по договор и продажба по договор, а в дневника за продажби е посочен предмет - услуга, без да е посочен конкретен номер на договор и дата. Отчел е обстоятелството, че при насрещната проверка самият доставчик не е потвърдил наличие на конкретен сключен договор с ревизираното лице. На следващо място, е приел, че не става ясно така вписаната услуга по договор по представените фактури какво точно представлява, липсват доказателства относно предмета на доставка, както и датата на предоставяне на конкретната услуга, както и документи, доказващи притежаването на техника и активи, необходими за извършване на въпросните услуги. В мотивите си съдът е посочил, че липсват и документи за мястото на извършване на услугата, какво представлява същата и свързана ли е с прехвърляне на стоки чрез посредничество. Поради липсата на каквито и да било съпътстващи документи към фактурите, издадени от доставчика "РАДИАЛ МИНУС" ЕООД съдът е приел, че не са налице реално осъществени облагаеми доставки. По отношение на доставчиците "АМИСТРЕЙД" ЕООД и "ФИОРЕ КЛУБ" ЕООД и представените в хода на ревизията договори във връзка с тези доставки, съдът е отбелязал, че комисионният договор е договор, по силата на който едно лице (довереник/комисионер) се задължава срещу възнаграждение по поръчка на друго лице (доверител/комитент) да извърши от свое име и за сметка на доверителя една или повече сделки. Предмет на комисионния договор е сключването на тези сделки, които комисионерът извършва от свое име и за сметка на доверителя. За да се установи наличието на процесните доставки на услуги - посредничество при сключване на сделка за продажба на вещи - собственост на възложителя и посредничество при сключване на сделка за тяхната продажба като позитивно проявени факти, е необходимо именно тези данни да бъдат доказани от жалбоподателя посредством предвидените в процесуалния закон способи. При съобразяване с разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ЗДДС, съдът е приел, че по сключените договори жалбоподателят е следвало да фактурира стоките по договорите за посредничество на "МИЛАНО ШИЛИНГ" ЕООД, а на възложителите "АМИСТРЕЙД" ЕООД и "ФИОРЕ КЛУБ" ЕООД да фактурира дължимото по договорите комисионно възнаграждение. От своя страна, "АМИСТРЕЙД" ЕООД и "ФИОРЕ КЛУБ" ЕООД, в качеството си на възложители по договорите за посредничество, е следвало да фактурират конкретните стоки по договорите на доверителя си - "СЕКОМ МЕНИДЖМЪНТ" ЕООД. Още повече, че при извършената проверка в хода на ревизията в дневниците за продажби по ЗДДС на "СЕКОМ МЕНИДЖМЪНТ" ЕООД не са установени включени фактури за комисионни услуги с получатели "АМИСТРЕЙД" ЕООД и "ФИОРЕ КЛУБ" ЕООД. Нещо повече - доставчиците не са доказали, че са притежавали и съответно са доставили фактурираните стоки с посредничеството на жалбоподателя на клиента "МИЛАНО ШИЛИНГ" ЕООД. Решението е валидно, допустимо и правилно. От данните по делото безспорно се установява, че предмет на спорните доставки са услуга по договор и продажби по договор. За да приеме, че не са налице реални доставки Административен съд П. е констатирал, че посочените доставки във фактурите нямат прехвърлително действие, а съгласно чл. 127 ЗДДС, транспониращ чл. 28 от Директива 2006/112, когато данъчнозадължено лице, действащо от свое име, но за сметка на другиго, участва в доставка на услуги, за него се счита, че самото то е получило и доставило услугите. Събраните по делото доказателства не установяват тезата на жалбоподателя за реалност на доставките на стоки и услуги, тъй като наличието единствено на фактури и договори са недостатъчни, за да се приеме реалността на стопанските операции и реалното движение на стоките, получени за целите на облагаеми сделки. Доказателствата по делото сочат само за движение на счетоводни документи между дружеството-получател и доставчиците, но не и реално прехвърляне на собствеността по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Съгласно нормата на чл. 171, ал. 4 АПК във връзка с § 2 от ДОПК в тежест на жалбоподателя е да докаже реалността на доставките по спорните фактури. Реалността на фактурираните доставки представлява положителен факт – елемент от фактически състав, от изпълнението на който за жалбоподателя възникват благоприятни правни последици – право на приспадане на данъчен кредит. Резултатът от непредставянето на доказателства относно определен факт с правно значение се състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпили тези правни последици, чиито правопораждащ фактически състав е недоказан. Относно изпълнението на доставките от доставчиците "АМИСТРЕЙД" ЕООД и "ФИОРЕ КЛУБ" ЕООД с посредничеството на "СЕКОМ МЕНИДЖМЪНТ" ЕООД, в хода на административното и съдебно производство са представени единствено фактурите, комисионни договори и договори за покупко-продажби. Тези доказателства сами по себе си не са достатъчни, за да може обосновано да се заключи, че доказват действително извършване на услугите, които са договорени, реалното извършване на тези доставки и тяхната стойност. Още повече, че при извършената проверка в хода на ревизията в дневниците за продажби по ЗДДС на жалбоподателя не са установени включени фактури за комисионни услуги с получатели "АМИСТРЕЙД" ЕООД и "ФИОРЕ КЛУБ" ЕООД. Нещо повече, доставчиците не са доказали, че са притежавали и съответно са доставили фактурираните стоки с посредничеството на жалбоподателя на клиента "МИЛАНО ШИЛИНГ" ЕООД. Поради липсата на каквито и да било съпътстващи документи към фактурите, издадени и от "РАДИАЛ МИНУС" ЕООД съдът правилно е споделил изводите на органа по приходите за липса на реално осъществени облагаеми доставки. Реалността на доставките на договорените услуги следва да се преценява въз основа на целия доказателствен материал. В съответствие с него е изводът на административния съд за недоказаност на реалното извършване на доставките по тези фактури. Неоснователен е доводът на касатора за противоречие на обжалвания съдебен акт с решения на СЕС. К. се сочи в становището на прокурора от ВАП, в процесния РА няма изложени констатации за извършена данъчна измама, а правото на данъчен кредит не е признато поради недоказаност на реалността на фактурираните доставки. Според съдебната практика на СЕС – дела № С-284/11, С-285/11, С-152/02, С-285/09, съединени дела С-80/11 и С-142/11, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит, получателят следва да разполага с фактура за доставка, която е реално осъществена. Разглежданият случай обаче не е такъв и законосъобразно съдът е потвърдил обжалвания РА. Предвид гореизложеното съдебното решение в обжалваната част е правилно постановено и не са налице сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. С оглед крайния изход на делото на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 1 117, 43 лв. съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,