Решение № 2695 от 12.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5105/2014 г.

Решение № 2695 от 12.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5105/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Пловдив срещу Решение № 495 от 19.02.2014 г. по адм. дело № 3150/2013 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, ХII състав, с което е отменено Решение № 1005 от 26.09.2013 г. на началника на Митница Пловдив за определени допълнителни задължения на "Садат " ООД по ЕАД № 10BG003000Н0147170 от 27.09.2010 г. в общ размер на 2755,99 лв., представляващ ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на възникване на митническото задължение до датата на погасяването му, както и Агенция "Митници" е осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 653 лева на дружеството. Касаторът оспорва съдебното решение, като твърди, че същото е неправилно при нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на становището за незаконосъобразност на решението са изложени в касационната жалба. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение, като бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу решението на началника на Митница Пловдив. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Садат " ООД, гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Фактически установено по делото е, че с ЕАД № 10BG003000Н0147170 от 27.09.2010 г. на територията на Република България "Садат " ООД поставя под режим "допускане за свободно обращение с крайно потребление" стока, представляваща перилен препарат, непригоден за продажба на дребно - 880 торби, с него тегло 22000 кг и код по ТАРИК 3402909000 на обща фактурирана стойност 5060 евро. Стоките са с държава на изпращане Турция и изпращач "ABC DETERJAN SANVE TIC. A. S.", Турция, гр. Истанбул. Към ЕАД е приложена външнотърговска фактура /инвойс/, съобразно която стойността на стоките е декларираната митническа облагаема стойност. Поради възникнали съмнения относно декларираната митническа облагаема стойност представената търговска фактура, ведно с останалите документи, послужили за митническото оформяне на стоката, са изпратени за проверка по линия на международното сътрудничество до турската митническа администрация по силата на Спогодбата между правителството на РБългария и правителството на РТурция за сътрудничество и взаимопомощ в митническата дейност, утвърдена с Решение № 175 от 30 април 1998 г. на МС, ДВ, бр. 87/98 г. Установени са различия във фактурите при износа и вноса, като различни са условията на доставките и стойностите. Във фактурата по вноса, приложена към ЕАД от "Садат" е вписано условие "СРТ Пловдив" и цената на доставка е 5060 евро. Във фактурата по износа е вписано "СFR България" и цената на стоката е 15592 щатски долара. С обжалвания пред първоинстанционния съд акт митническите органи са определили митническата облагаема стойност по ЕАД на внесените стоки по стойността, отразена в получената от турските власти фактура към износния ЕАД, съобразно равностойността в лева. Коригирали са декларираната митническа облагаема стойност и са доначислили ДДС в размер на 2755, 99 лв. заедно с лихви за забава. За да отмени обжалвания административен акт като незаконосъобразен, Административен съд гр. Пловдив е изложил подробни мотиви, анализирайки установените по делото данни и приложимите материалноправни разпоредби. Съдът е приел, че след като са установили, че не са представени безспорни документи за митническата стойност по ЕАД, съобразно чл. 29 от Регламент 2913/92 на Съвета, митническите органи е следвало да определят същата по особените правила на чл. 30 и сл. от Регламента, респективно чл. 35 ЗМ и при спазване изискванията на чл. 102 ППЗМ относно реда за това. Според съда в решението на митническия орган не са изложени мотиви защо за договорна стойност е приета именно цената, посочена в представената от турските власти фактура при положение, че от вносителя е представена фактура с различна стойност. След като се е позовал на чл. 29 от Регламент 2913/92 на Съвета, митническият орган е следвало да обоснове решението си, което в случая не е осъществено и с това е накърнено правото на защита на дружеството. Настоящата касационна инстанция намира, че Административен съд гр. Пловдив е събрал всички относими към спора доказателства, без допуснати процесуални нарушения, и е приложил правилно материалния закон. Правилно съдът е приел, че оспореният акт на началника на Митница Пловдив е немотивиран и това е самостоятелно основание за отмяната му като незаконосъобразен, тъй като при липса на мотиви съдът е възпрепятстван да упражни в пълен обхват контрол върху оспорения административен акт. Съгласно чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО), респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а"-"г". Съгласно чл. 102, ал. 1 от ППЗМ митническите органи са задължени да не определят митническата стойност на внасяните стоки, въз основа на договорната стойност, ако съобразно процедурата по ал. 2 има достатъчно основания за съмнения, че декларираната стойност представлява общата сума, платена или подлежаща на плащане, дефинирана в чл. 35 от ЗМ или, съгласно разпоредбата на ал. 1, т. 2 от същия член, декларираната стойност е повлияна от някакви условия или съображения и стойността на това влияние не може да бъде определена. При възникнали такива съмнения митническите органи разполагат с възможност да поискат допълнителна информация съобразно чл. 98, ал. 4, т. 3 от ППЗМ. Ако и след получаване на информацията съмнения остават, преди да вземат окончателно решение, уведомяват заинтересованото лице за мотивите и му дават възможност на отговори, като крайното решение и мотивите, на които то се основава, се съобщават писмено на лицето. В процесния случай така описаната процедура не е спазена. По делото не се съдържат доказателства, че митническите органи са уведомили заинтересованото лице за наличие на определени съмнения относно факта, че декларираната стойност не може да послужи за определяне на митническата стойност на процесните стоки, нито са изисквали допълнителни обяснения и информация за така възникналите съмнения. От друга страна, правилно първостепенният съд е приел, че изводът на митническите органи за деклариране на стойност на стоките, по-ниска от реалната им стойност не е подкрепен с надлежни писмени доказателства. Действително, между фактурата, представена от "Садат" ООД пред митническите органи и тази, получени по линията на международното сътрудничество, са налице различия в данните относно стойност на доставката и условия на доставката. Представените към писмото от турските митнически власти копия на фактура и износна митническа декларация, представени и пред турската митническа администрация при износа, имат характера на частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила. Същата сила притежават и доказателствата, представени от "Садат" ООД. Фактурите и износните декларации, приложени към писмото на турската митническа администрация, не изхождат от "Садат " ООД, поради което не може да се приложи принципа, че частният свидетелстващ документ обвързва страната, която го е издала, когато са декларирани неизгодни за нея обстоятелства. Липсата на съответствие в данните по така представените доказателства не изключва задължението за митническите органи да изложат мотиви защо при частни документи с различно съдържани дават вяра на фактурата, приложени към писмото по линия на международното сътрудничество, а не на фактурата, представена от "Садат " ООД към вносната ЕАД. Още повече че, както правилно отбелязва административния съд, в придружаващите стоката документи CARNET TIR, сертификати за движение, товарителници, опаковъчни листове стоката е описана със стойности, които съответстват на стойността на фактурата, депозирана от оспорващия при поставяне на стоките под режим допускане за свободно обращение. Едновременно с това следва да се посочи, че по делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от Митническия кодекс на Общността, респ. чл. 36 и сл. от ЗМ. Различията в частни документи, каквито са издадените фактури, без да се извърши последователна и задълбочена проверка относно договорената и платената стойност, не може да е основание за определяне на митническата облагаема стойност по реда на чл. 29 от Регламента, различна от декларираната от вносителя по съответните ЕАД и приложените към тях фактури. При неоспорени от митническия орган фактури, приложени към процесните ЕАД, не са налице основания за промяна на декларираната митническа стойност на осъществения внос, по реда на чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92. Процесните фактури, издадени от износителя, представените квитанции за плащане на фактурираната стойност, както и представените документи за установени между износителя и вносителя договорни отношения, са достатъчни, за да се формира извода, че декларираната от "Садат " ООД митническа стойност на процесните стоки е установената за плащане и реално платената цена. С оглед разпределението на доказателствената тежест и съобразно писмените доказателства, представени от "Садат " ООД, правилен е изводът на съда, че митническите органи не са обосновали определянето по реда на чл. 29, § 1 от МКО на митническа облагаема стойност на стоките по процесната ЕАД, различна от декларираната. Върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т. е. че платената или подлежаща на плащане цена е по-висока от декларираната. По делото такива доказателства не са представени - няма платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения. Липсват мотиви в оспорения административен акт защо следва да се приеме за достоверна стойността по фактурата, получена по линията на международното сътрудничество, а не тази по фактурите, приложени към процесните ЕАД, след като се касае за частни свидетелстващи документи, издадени от едно и също дружество, при това - трето лице. В тежест на митническата администрация е било да докаже, че стойността на стоките, посочена във фактурата, приложена към ЕАД на износителя, е действително договорената стойност, а не е тази, която вносителят е декларирал. В писмото на турските митнически власти, което безспорно представлява официален документ, не се посочва, че фактурата, представена от вносителя при митническото деклариране на стоката в България, е неистинска. Правилен е изводът на първостепенния съд, че митническият акт не е мотивиран относно определената нова митническа стойност по реда на чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, различна от декларираната, за която от неоспорените писмени доказателства се установява, че е реално договорената и платена цена. По така изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължи присъждане на разноски за тази инстанция в размер на 600 лв - платено в брой адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение