Решение № 5005 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7182/2016 г.

Решение № 5005 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7182/2016 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция "Електронно управление" против решение № 3176 от 10.05.2016 г., постановено по адм. д. № 2877/2016 г. по описа на Административен съд С. - град. К. навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - П. К. И., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски в касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд С. - град отменя заповед № СП-119/02.03.2016 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи", с която служебното правоотношение на П. К. И. е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) - поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но същата е издадена в нарушение на материалния закон. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че спрямо П. К. И. не е осъществена хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. за издаване на оспорената заповед. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че с влязло в сила решение на 25.02.2016 г. е отменена заповед от 21.12.2013 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи", с която служебното правоотношение на Илиев е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., като същият заема длъжността главен директор на Главна дирекция "Електронни съобщителни мрежи за национална сигурност". Служителят е възстановен на длъжността, заемана до прекратяване на служебното му правоотношение на 02.03.2016 г. и в същия ден е издадена, оспорената пред първоинстанционния съд заповед, с която служебното му правоотношение отново е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. В заповед не са посочени фактически основания за постановяването й, а приложените по делото длъжностни и поименни щатни разписания не установят съкращаване на длъжността, заемана от Илиев към момента на издаване на оспорената заповед. При тези данни правилно и обосновано първоинстанционният съд приема, че не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение на служителя и заповедта е издадена в нарушение на закона. Отмяната на предходната заповед за уволнение на жалбоподателя има за последица възстановяването на служителя на заеманата преди уволнението длъжност (арг. от чл. 122, ал. 1 от ЗДСл), като за органа по назначаването възниква задължението да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява служебните си функции. В случая последното задължение не е изпълнено, а служебното правоотношение на жалбоподателя отново е прекратено. Следователно, въпреки че са изпълнени предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, в нарушение на цитирания текст служебното правоотношение със служителя фактически не е възстановено във вида, в който е съществувало преди отмяната заповедта за уволнение. По отношение на П. И. не са налице основания за прекратяване на служебното му правоотношение и заповедта е издадена в противоречие с материалноправните изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., който предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да е налице посоченото основание следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК). В случая предпоставките на цитирания текст не са осъществени. Промяната, свързана с премахване на длъжността, заемана от жалбоподателя, не засяга правото на възстановяване на служителя и не може да обоснове извод за съкращаване на длъжността, тъй като е предприета преди възстановяването му на длъжността по повод на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на предходната заповед за прекратяване на служебното правоотношение, а данни и доказателства за длъжностни промени, настъпили към 02.03.2016 г., когато е издадена процесната заповед, от страна на ответника не са представени. Органът по назначаването не може да се позовава на предходни длъжностни разписания, утвърдени по време, когато държавният служител не е бил на работа поради незаконното му уволнение. Материалноправното основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. следва да съществува към момента на издаване на административния акт, а не в предходен момент. Ето защо изводът на Административен съд С. - град, че по отношение на Илиев не са осъществени изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и не е налице предвиденото в текста основание за прекратяване на служебното му правоотношение, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Нарушенията на цитираните норми водят до противоречие на оспорената заповед и с целта на закона, тъй като правомощията на органа по назначаването са упражнени за заобикаляне на законовите последици от отмяната на незаконосъобразен административен акт и в нарушение на правото на служителя на възстановяване на предишната длъжност. Това е още един аргумент в подкрепа на извода за отмяна на административния акт. Доводите на касатора, че е налице съкращаване на длъжността, заемана от Илиев, тъй като след приемане на Устройствения правилник на агенцията, в сила от 06.04.2012 г. е извършено преразпределяне на функциите на длъжността главен директор за изпълнение от длъжностите директор на дирекция УКЕСМС, дирекция РКИС и директорите на трите дирекции с регионална компетентност, са неотносими към законосъобразността на оспорената заповед. Това се отнася и за позоваването на последващите промени в устройствения правилник, в сила от 01.06.2015 г. От една страна, както бе посочено по-горе в административния акт не са посочени каквито и да било фактически основания за постановяването му, което обосновава противоречие на същия с предписаната от закона форма и е самостоятелно основание за неговата отмяна. От друга страна фактическите основания за постановяването на заповедта не могат да бъдат допълвани в съдебното производство, а материалноправните предпоставки за съкращаването на длъжността следва да са налице към момента на издаване на заповедта по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., а не години преди това. Освен това съкращаването на длъжността следва да се основава на промени в длъжностното разписание, които отразяват нормативно установените промени в устройствения правилник на съответната администрация, в Класификатора на длъжностите в администрацията или в други нормативни актове. Промяната в Устройствения правилник на изпълнителната агенция сам по себе си, без съответните промени в длъжностното разписание, не е основание за съкращаване на длъжността. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Държавна агенция "Електронно управление" да заплати на П. К. И. сумата 1500 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,