Решение № 15067 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 431/2018 г.

Решение № 15067 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 431/2018 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С решение № 1908 от 01.11.2017 г., постановено по адм. д. № 2428/2017 г. Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на "Компания Насияна" ООД, ЕИК 813192544, против ревизионен акт (РА) № Р-03000316007873-091-001/26.05.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 269/11.08.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Варна. Присъдени са разноски в полза на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна при ЦУ на НАП при условията на чл. 161, ал. 1, предл. 3 ДОПК. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Компания Насияна" ООД, в която се сочи, че решението на административния съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на тезата, че неправилно органите по приходите и съдът са приели, че дружеството е имало неплатени в законоустановения срок публични задължения към момента на издаване на РА. Иска се Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Варна и вместо него постанови друго такова, с което да отмени РА. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна, в представен писмен отговор чрез процесуален представител възразява срещу основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В хода на ревизията е установено, че за ревизирания период 2015 г. "Компания Насияна" ООД е ползвало данъчно облекчение под формата на преотстъпен данък за извършваната производствена дейност на основание чл. 189б ЗКПО, в качеството си на регистриран земеделски производител. С решението си Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА № Р-03000316007873-091-001/26.05.2017 г., с който не е признат деклариран и преотстъпен корпоративен данък в размер на 26 411, 39 лв. за 2015 г. и са начислени съответни лихви в размер на 3 096, 17 лв., както и са определени месечни авансови вноски за корпоративен данък за 2015 г. по реда на чл. 86 ЗКПО и са начислени лихви за невнасянето им в срока по чл. 90 ЗКПО. Съдът е мотивирал извод, че РА е издаден при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Изложени са мотиви, включващи описание на фактическата обстановка, установена по време на ревизията, събраните доказателства в хода на делото, тълкуване на материалния закон и правни изводи. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения РА и неоснователност на жалбата. В касационната жалба на "Компания Насияна" ООД се правят оплаквания за незаконосъобразност на изводите на първоинстанционния съд, че непогасеното задължение на дружеството за данък МПС попада в обхвата на разпоредбата на чл. 167 ЗКПО. Възразява и че неправилно съдът е обосновал наличието на публични задължения за дължими от дружеството авансови вноски за корпоративен данък, произтичащи от ГДД от 27.03.2015 г. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Направеното от първоинстанционния съд тълкуване на закона относно понятието "подлежащи на принудително изпълнение публични задължения" по смисъла на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО е правилно. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция споделя изводите на решаващия административен съд, че за да се приложи разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗКПО, следва ревизираното лице да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Наличието на неплатени публични задължения и/или лихви към 31 декември на съответната година означава, че са налице подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Установено е безспорно по делото, че към 31 декември на съответната ревизирана година "Компания Насияна" ООД има непогасени задължения по АУЗ № МД – АУ – 958/16.07.2015 г., издаден от Община Варна, връчен на "Компания Насияна" ООД на 20.07.2015 г. и влязъл в сила на 04.08.2015 г. При положение, че е налице изпълнително основание, каквото съгласно чл. 209, ал. 2, т. 3 ДОПК представлява актът за установяване на задължения и след като тези задължения са изискуеми, то по смисъла на чл. 167 ЗКПО те представляват подлежащи и на изпълнение. Неоснователна е и касационната жалба в частта на определените авансови вноски за корпоративен данък за 2015 г. Обстоятелството, че дружеството не е посочило размера им в ГДД за 2014 г., не означава че същите не се дължат, тъй като те са дължими по силата на закона – чл. 84 ЗКПО. Възраженията в касационната жалба относно определения размер на вноските и начислените лихви са неконкретизирани и недоказани. При този изход на процеса "Компания Насияна" ООД следва да бъде осъдено да заплати на Д "ОДОП" - Варна разноски по делото за настоящата инстанция /юрисконсулско възнаграждение/ в размер на 1 061, 42 лв., определено при условията на чл. 161, ал. 1 ДОПК, във вр. с чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,