Решение № 7053 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3226/2021 г.

Решение № 7053 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3226/2021 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на З. И. против решение № 5615/19.10.2020 г., постановено по адм. дело № 12409/2019 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, приложена с протокол № 00021/21.08.2019 г., издаден от служител в "Звено за крактовременно паркиране" при община Казанлък. Касаторът развива доводи за неправилност на съдебния акт и твърди, че е постановен при нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат доводи, че съдът неправилно е преценил фактите по делото и въз основа на това е достигнал и до неправилно правни изводи. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора, при което приложената ПАМ бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира разноски по делото. Ответникът – Специализиран контролен орган, служител в "Звено за краковременно паркиране" при община Казанлък, в писмено становище навежда доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да я отхвърли и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на касационната жалба, в евентуалност за нейната неоснователност. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Неоснователен е довода на представителя на ВАП, че жалбата е недопустима. Оспорената пред АССГ ЗПАМ е издадена на основание чл. 171, т. 5, бук. "б" от ЗДвП, а именно преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Разпоредбата чл. 172, ал. 5 от ЗДвП /доп., бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г. /, изключва от касационен съдебен контрол първоинстанционни съдебни решения по оспорване на мотивирани заповеди по чл. 172, ал. 1 от АПК, с които се прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7, като решенията са окончателни. Сред така изчерпателно изброени хипотези в чл. 172, ал. 1 към която препраща ал. 5 на чл. 172 от ЗДвП не попада решение на административния съд срещу административен акт, с който се прилага ПАМ принудително преместване на паркирано в нарушение на правилата за движение превозно средство без знание на неговия собственик по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Тъй като чл. 172, ал. 5 от ЗДвП е разпоредба, която ограничава право на съдебна защита пред касационна инстанция, същата не може да се тълкува разширително. Предвид на това, настоящата съдебна инстанция приема, че касационната жалба е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е установил, че на 21.08.2019 г., в гр. Казанлък, на общински паркинг определен като служебен такъв за РС – Казанлък, жалбоподателят е паркирал личния си автомобил марка "Сузуки" с ДК [рег. номер на МПС], след неподвижен пътен знак В27 и допълнителна табела Т17. Принудителното преместване е разпоредено от Е. Ц. служител в "Звено за краковременно паркиране" с протокол № 00021. По делото е представена Заповед № 1656/17.10.2018 г. на кмета на община Казанлък, с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 1, т. 4 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 168, ал. 1 от ЗДвП и чл. 31 от Наредба № 4 за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община Казанлък са определени длъжностни лица, които да преместват или да нареждат да се премести паркирано пътно превозно средство на отговорно пазане, без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач, в случаите на чл. 171, т. 5 от ЗДвП, измежду които е и Е. Ц. – служител в "Звено за краковременно паркиране". След репатрирането на автомобила, жалбоподателят е заплатил дължимата за това такса, видно от представения по делото фискален бон, след което автомобилът е бил освободен. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че ПАМ е приложена от компетентен орган, като автомобилът на оспорващия е паркиран неправилно в зоната на действие на знак В27 и допълнителна табела Т17. Процесната ПАМ е приложена в хипотезата на чл. 171, т. 5, б. "б", предложение първо ЗДвП, паркирано в нарушение на правилата за движение превозно средство на място, обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното преместване на ППС. След съвкупната преценка на посочените по-горе писмени доказателства и веществени доказателствени средства, съдът е посочил, че ответникът е доказал причината за принудителното преместване на ППС, а именно: неправилно паркирано МПС, което се намира в зоната на действие на пътен знак В27 и наличие на табела Т17. Съставът на първоинстанционния съд е установил, че при издаването и прилагането на оспорената ПАМ не са допуснати съществени нарушения на процедурата, които да са опорочили фактическите констатации на органа или да са нарушили други права на оспорващия. При тези съображения, съдът е обосновал извод, че приложената ПАМ е издадена при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Решението е неправилно. Прилагането на ПАМ "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" е регламентирано изрично в чл. 171, т. 5 ЗДвП. С нормата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП са предвидени три отделни хипотези, в които може да се приложи ПАМ, а именно: 1) когато ППС е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2) когато ППС създава опасност; или 3) когато ППС прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Предписанието е императивно и при наличие на визираните предпоставки, административният орган прилага в условията на обвързана компетентност предвидената по закон ПАМ с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. Приложения по делото снимков материал /върху който първоинстанционния съд предимно е обосновал изводите си/ не установява по никакъв начин, че процесният автомобил е паркирал на място, което попада в служебния паркинг на РС – Казанлък, в зоната на пътен знак В27 с указателна табела Т17. Това не се установява и от издадения протокол 00021 за преместване на автомобила, тъй като в него издателят му само е посочил, че автомобила е паркиран на "Съд без пропуск", но къде точно е паркирано превозното средство не е посочено. Снимковият материал също не дава представа за действителното разположение на автомобила спрямо служебния паркинг на съда, като в тежест на административния орган е да установи предпоставките за прилагане на процесната ПАМ. От приложената на л. 9 от делото снимка се установява само, че е поставен пътен знак В27 – знакът се използва за въвеждане на забрана за престой и паркиране в пътен участък, в който спрелите ППС затрудняват или пречат на пътното движение, като ограничават видимостта и широчината на платното за движение. В конкретния случай няма наведени такива факти по делото, а само, че автомобила вероятно е бил паркиран в зона, попадаща в служебен паркинг на РС – Казанлък. От материалите по делото обаче, особено от снимката на л. 9 не може да се установи по безспорен начин дали процесния автомобил е паркирал върху служебно място, учредено за ползване само от работещи и служители на съда. Не се установява по безспорен начин от снимковия материал какво точно е посочено на табелата под знак В27, т. е. дали е налице както е прието, че има и пътен знак предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство в нарушение. Първоинстанционният съд неправилно е анализирал и преценил събраните доказателства по делото и от там е достигнал и до неправилни правни изводи за наличие на предпоставки за налагане на оспорената принудителна административна мярка. Както се посочи от доказателствата по делото не се установява по безспорен начин, че касаторът е паркирал личния си автомобил в нарушение на закона. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че в конкретния случай не са били налице материалните предпоставки, визирани в хипотезата чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП за прилагане на ПАМ "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач". Ето защо като е отхвърлил жалбата против процесната ПАМ, АССГ е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него - постановен друг, с който процесната ПАМ бъде отменена като незаконосъобразна. С оглед на посоченото следва да се отмени съдебния акт и в частта за разноските. С оглед изхода на спора и направеното искане от касатора, на основание чл. 228 и чл. 143 АПК, община Казанлък следва да бъде осъдена да заплати на З. И. разноските по делото, включващи 10. 00 лв. д. т. пред първоинстънционния съд, 70. 00 лв. д. т. пред касационната инстанция и 300 лв. адвокатско възнаграждение. Сумата от 51. 00 лв., представяваща платена такава за освобождаване на автомобила, следва да се претендира в друго производство, а не в настоящото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ АПК, Върховният административен съд, седмо отделение