Решение № 6634 от 21.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2341/2009 г.
ВАСI отделение21.05.2009 г.докладчик Теодора Николова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 130 от 19.12.2008 г. на Великотърновския окръжен съд по адм. д. № 20 по описа за 2008 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6634 от 21.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2341/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова За м. 5.2003 г. не е признат данъчен кредит по фактура на "Рис 3" ООД и по две фактури на "Джордан"ООД на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС, тъй като предходните доставчици "Макси 77" ЕООД и "Бетрон" ООД не са намерени на адресите им и не са представили поискани доказателства за начисляване на данъка и реално осъществени доставките с предмет "стоки по спецификация" и "СМР услуги по протокол", кадрови и технически потенциал. Не е признат данъчен кредит за м. 8.2004 г. по анулирана фактура на "Тарон" ООД и по неиздавана фактура на "Деметра А. В. С. " ООД. Не е признат данъчен кредит по 11 бр. фактури от м. 07.2001 г. с различни издатели с предмет "нощувки" като е прието, че са осъществени представителни мероприятия. В частта по ЗКПО по ревизионния акт е увеличен финансовият резултат с разходи по фактури на ЕТ "Металкомерс - Валери Ангелов - Иван Стоянов", "Хидромонтаж - 2000" ООД, "Аксинг - Б" ЕООД, "ММ - транс - трейдинг" ЕООД, "Финсел 21" ЕООД, ЕТ "Борис Сандов 56 - Илко Ангелов", "Лео" ЕООД, "Деметра - 21" ЕООД, "Комстрой - 94" ЕООД, "Сатурн 07" ЕООД, "Викс 2002" ООД, "Голтрейд" ЕООД, "Ликсо 2003" ЕООД и "Алкорос" ООД, по които не са осъществени реални доставки на основание чл. 14, ал. 1 ЗКПО, което съдът е приел за правилно. За 2004 г. с ревизионния акт е увеличен финансовият резултат на основание чл. 23, ал. 2 т. 10 ЗКПО (отм.) с разходи отчетени в нарушение на счетоводното законодателство по една проформа фактура и по липсваща фактура. Съдът е приел, че констатациите се подкрепят от заключението на вещото лице, проформа фактурата е предварителна фактура и по нея може да се осчетоводят стоки, но за осчетоводяване на разходите трябва оригинална фактура, каквато не е представена и в съдебното производство. Приел е също, че редовното осчетоводяване на фактурата и последващите продажби на стоките по нея установени от вещото лице са без значение. Относно липсващата фактура вещото лице установило влагане на материалите по нея в строителството на "ТЕЦ 3" и редовно осчетоводяване на фактурата, които съдът е приел за ирелевантни за посоченото основание за увеличение на финансовия резултат. По касационните оплаквания: Оплакването за липса на задълбочено обсъждане на възраженията на жалбоподателя и при повторното разглеждане на делото е основателно, но тъй като спорът е за втори път пред настоящата инстанция, настоящият съдебен състав дължи произнасяне по същество без възможност за ново връщане за ново разглеждане от първоинстанционния съд. 1. В частта по ЗДДС. На посочените по-горе преки доставчици са връчени искания за представяне на доказателства относно реалността на доставките и счетоводното начисляване на ДДС по тях. Тези искания с изключение на тези до ЕТ "Металкомерс - Валери Ангелов - Иван Стоянов", "Хидромонтаж - 2000" ООД, "Рис 3" ООД и "Джордан"ООД са връчени по реда на чл. 32 ДОПК поради неоткриване на доставчиците на декларираните данъчни адреси. Протоколите за търсене на доставчиците на декларираните данъчни адреси съдържат всички изисквани реквизити по ДОПК и процедурата по чл. 32 от същия кодекс за връчването на неоткритите доставчици на тези адреси е спазена. Дори да се приеме, че посочената процедура не е спазена, първоинстанционният съд, в качеството си на съд по същество, не може да отмени РА само поради процесуални нарушения от този род, защото е длъжен да определи задълженията на ревизираното лице за процесните данъчни периоди. Неоткритите доставчици са преки с изключение на "макси 77" и "бетрон"ООД, така че тежест на ревизираното лице е да докаже, че предпоставките на чл. 64 ал. 1 ЗДДС (отм.) са налице по отношение на преките доставчици като основание за признаване на право на данъчен кредит на получателя. След отменителното решение на ВАС, първо отделение, първоинстанционният съд е назначил допълнителна съдебно-счетоводна експертиза със задача да провери счетоводствата на неоткритите при ревизията доставчици и да даде заключение за отразяването в тези счетоводства на ДДС по процесните доставки. Вещото лице категорично е заявило, че не е могло да провери посочените счетоводства поради изявление на представляващия ревизираното лице, че няма връзка с доставчиците и не може да посочи адреси за такава проверка. Така съдът, от една страна, е изпълнил указанията в отменителното решение, а от друга-констатациите на ревизията в тази част за потвърдени. Оплакването за несъобразяване на представените по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК писмени доказателства не е основателно. С възражението против Ревизионния доклад са представени доказателства единствено относно доставчиците "Химпроммонтаж - 2000", "Алкорос" ООД и ЕТ "Металкомерс - Валери Ангелов - Иван Стоянов". Става дума за копия от процесните фактури, счетоводни справки, оборотни ведомости, спецификации по някои от фактурите, приходни касови ордери и отчети по журнали на операции. Предмет на фактурите на "Химпроммонтаж - 2000" са били СМР, доставка на дървен материал и други. С обяснение на представляващия доставчика е поискано удължаване на срока за представяне на доказателства, поради липса на документация за дейността на фирмата за 2001 г. като в крайна сметка доказателства за реалното осъществяване на доставките не са представени. По доставките на останалите две фирми доказателства относно констатациите на РА за липса на техническа и друга обезпеченост за осъществяване на доставките не са представени сред описаните по-горе доказателства, представени с възражението против ревизионния доклад. Представените при първоначалното разглеждане на делото с молба от 03.09.2007 г. писмени доказателства действително не са били обсъдени от решаващия съд, но те не са от естество да променят формираните фактически изводи, защото освен, че са оспорени в качеството им на частни документи относно автентичността и достоверността на датите от страна представителя на данъчната администрация, тези доказателства не са относно реалното извършване на доставките на "Химпроммонтаж - 2000", "Алкорос" ООД, "Теньо 56" ЕООД (като правоприемник на "Лео" ЕООД) и ЕТ "Металкомерс - Валери Ангелов - Иван Стоянов", тъй като в по-голямата си част са извлечения или копия на счетоводни документи. Оплакванията за неправилно приложение на нормите на чл. 65, ал. 5 и чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) не са основателни. На основание чл. 65, ал. 5 ЗДДС (отм.) ДДС се отказва само в размера по отношение на доставка, за която е налице някое от посочените в хипотезата на нормата обстоятелства, което в случаите на предходни доставки, предполага редовност на пряката такава, какъвто не е случаят по доставките на "Рис 3" ООД и "Джордан" ООД. Решението относно доставките на "Циклопъ груп" ЕООД е правилно, въпреки откриването на този доставчик и отразеното начисляване от него на ДДС и начисляването, но при липсата на данни за предходни доставчици реалната доставка на строителни материали по опис не е доказана. 2. В частта по ЗКПО (отм.). Непротиворечива е практиката на ВАС, че при недоказана реалност на доставките претендираните по тях разходи не следва да бъдат признавани. Увеличен е финансовият резултат за съответните периоди с разходи по фактури на ЕТ "Металкомерс - Валери Ангелов - Иван Стоянов", "Хидромонтаж - 2000" ООД, "Аксинг - Б" ЕООД, "ММ - Транс - трейдинг" ЕООД, "Финсел 21" ЕООД, ЕТ "Борис Сандов 56 - Илко Ангелов", "Лео" ЕООД, "Деметра - 21" ЕООД, "Комстрой - 94" ЕООД, "Сатурн 07" ЕООД, "Викс 2002" ООД, "Галтрейд" ЕООД, "Ликсо 2003" ЕООД и "Алкорос" ООД, по които не са осъществени реални доставки на основание чл. 14, ал. 1 ЗКПО, което съдът с основание е приел за правилно. Нормата на чл. 23, ал. 16, т. 1 ЗКПО (отм.) (в сила от 01.01.2004 г.) гласи, че по реда на този член не се преобразува финансовият резултат, когато е отказано правото на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност, при условие че са изпълнени изискванията на този закон. Първото изискване на този закон обаче е реалност на претендирания разход, така че жалбоподателят не може да се позове на посочената норма при недоказана реалност на доставките. Предвид всичко изложено, въпреки допуснатите съществени процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд в при повторното разглеждане на делото, решението му като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна предвид присъждането на такова от първоинстанционния съд и нормата на чл. 161, ал. 1 ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, първо отделение,