Решение № 1944 от 23.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5980/2014 г.

Решение № 1944 от 23.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5980/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния представител ст. юрк. Мария Димитрова, против Решение № 909 от 19.02.2014 г., постановено по адм. дело № 10778/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане - изх. № 02-140-2600/1353 от 23.08.2012 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта, с която се отказва финансово подпомагане по схема НДКМ 2 (схема за поддържане на производството на краве мляко в необлагодетелстваните райони, обвързани с производството) в размер на 45 694,63 лв., като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В жалбата са направени оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска от съда да отменени обжалваното решение и да постанови друго, с което да се потвърди обжалвания административен акт. Обжалва решението и в частта за разноските като заявява, че присъдените адвокатски разноски се явяват прекомерни, предвид липсата на фактическа и правна сложност. Претендира разноски пред двете инстанции. Ответникът по жалбата - "Дива" ООД, със съдебен адрес гр. Перник, чрез процесуалния си представител адв. Росица Ангелова депозира писмено становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и липса на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, в настоящия състав, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от "Дива" ООД, с УРН 184187, против Уведомително писмо изх. № 02-140-2600/1353 от 23.08.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане (Наредба № 2/2011 г.) в частта, с която се отказва финансово подпомагане в размер на 45 694,63 лв. по схема за подпомагане НДКМ2. С оспореното уведомително писмо е прието, че посочените в него 39 броя животни, не са били открити в стопанството при извършените проверки на място или при проверки в регистрите на СИЖРЖО на БАБХ към съответната референта дата или период на задържане, или не са били електронно идентифицирани по реда на чл. 9 от Регламент /ЕО/ № 21/2004 г. във връзка с изискването на чл. 63 от Регламент 1122/2009 г. (за схеми НДЖ4 и НДЖ5). По делото е представена и приета като доказателство справка № 169210 за животни в обекта по категории от 30.11.2014 г. от Интегрираната информационна система на БАБХ, в която са описани ушните марки на животните, находящи се в животновъдния обект към дата 30.11.2014 г. С оглед пълното изясняване на спора от фактическа страна по делото са допуснати и приети от съда две съдебно-технически експертизи. Съгласно заключението на вещото лице от първата СТЕ отказът на административния орган по отношение на 39 броя животни е поради това, че не се доказва тяхната уникалност тъй като, макар и да носят ушни номера, те имат и идентификационен номер, който към деня на проверката - 30.11.2011 г. не отговаря на този, който е в началото на кандидатстването. Експертизата е оспорена като непълна, необоснована и несъобразена с § 9 от Наредба № 61/9.05.2006 г. на министъра на земеделието и горите, поради което е допусната повторна СТЕ. Според заключението от втората СТЕ липсват данни за извършвана замяна на отглежданите животни в обекта на жалбоподателя, а към референтната дата 30.11.2011 г. в животновъдния обект на жалбоподателя са били налични 181 броя животни от декларираните за подпомагане 185 броя, поради което процентът на задържане не е 78,92% както е изчислен в обжалваното УП, а е 97,84%. Първоинстанционният съд е кредитирал като достоверна и компетентна втората съдебна експертиза, която е приета като неоспорена и от страните. При така установените данни, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, както и при спазване на установената от закона форма. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но е в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. След задълбочен анализ на относимите разпоредби на Регламент /ЕО/ № 1760/2000 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 820/97 на Съвета както и Наредба № 61 от 9 май 2006 г. и предвид приетите по делото писмени доказателства, съдът е приел, че по отношение на жалбоподателя е била налице предпоставка за изплащане на заявеното подпомагане по НДКМ2, тъй като към референтната дата 30.11.2011 г. в неговото животновъдно стопанство са се отглеждали над 90% от заявените от него 185 броя млечни крави. Въз основа на тези съображения съдът е извел крайния извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и го е отменил в частта, в която е отказано подпомагане по схемата НДКМ2 като е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по прилагането и тълкуването на закона дадени с решението. Предвид изхода на делото съдът е постановил осъдителен диспозитив, с който е осъдил Държавен фонд "Земеделие" да заплати на "Дива" ООД сумата в размер на 800 лв., представляваща разноски по делото. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. От писмените доказателства по приложената административна преписка, безспорно е установено, че административното производство е образувано по подадено от "Дива" ООД с УРН 154187 заявление за регистрация № 1401051127944 от 2.05.2011 г., с което дружеството е кандидатствало за подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП); Схеми за национални доплащания на хектар земеделска земя (НР1); Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските (НР2) и Схема за поддържане на производството на краве мляко в икономически уязвими ферми, обвързана с производството (НДКМ2), като е попълнена таблица на отглежданите животни. Заявлението е прието, като отговарящо на всички нормативни изисквания, при проверката не са открити грешки. Право на подпомагане по схемата за поддържане на производството на краве мляко в необлагодетелстваните райони имат производители на краве мляко, притежаващи индивидуална млечна квота и стопанисващи ферма, която отговаря на изискванията на чл. 10 от Наредба № 2/2011 г. на министъра на земеделието и храните. Съгласно приложимата в процесния случай разпоредба на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 2/21.02.2011 г. (в редакцията действала за кампания 2011 г.), подпомагане по схемата за поддържане на производството на краве мляко в необлагодетелстваните райони се изплаща, когато млекопроизводителите продължат да отглеждат най-малко 90% от млечните крави в срок от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, до 30 ноември на годината на кандидатстване и притежават индивидуална млечна квота през този период. С обжалваното писмо административният орган необосновано е приел, че посочените в него 39 броя животни, не са били открити в стопанството при извършените проверки на място или при проверки в регистрите на СИЖРЖО на БАБХ към съответната референта дата или период на задържане, или не са били електронно идентифицирани по реда на чл. 9 от Регламент /ЕО/ № 21/2004 г. във връзка с изискването на чл. 63 от Регламент 1122/2009 г. (за схеми НДЖ4 и НДЖ5). Писмото не се съдържа изложение относно това, кога е извършена и в какво се е изразява проверката на заявлението на "Дива" ООД. Не се твърди, а и липсват доказателства, удостоверяващи извършването на физическа проверка на място в животновъдния обект. В хода на делото става ясно, че информацията относно животните с несъответстващи идентификационни номера е иззета посредством справка в Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК). Съгласно § 9 от Наредба № 61 от 9.05.2006 г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз "Тази наредба транспонира разпоредбите на Директива № 92/102/ЕС за идентификация и регистрация на животните и въвежда изискванията на Регламент 1760/2000, създаващ система за идентификация и регистрация на говеда, и Регламент № 21/2004 относно система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите, Регламент № 2680/1999 относно одобряване на система за идентификация на бикове, предназначени за културни и спортни събития, Регламент № 1082/2003 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на съвета относно минималното ниво на контрол, който следва да се извършва в рамките на системата за идентификация и регистрация на едър рогат добитък, Регламент № 911/2004 за прилагането на Регламент № 1760/2000 относно ушните марки, паспортите и регистъра на животновъдния обект и Решение № 2000/678 за определяне на подробни правила за регистрация на животновъдните обекти в базата данни за свине". Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от същата Наредба определя, че всички едри преживни животни (ЕПЖ) в животновъдния обект се идентифицират с по една ушна марка на всяко ухо, одобрена от НВМС. Според ал. 2 двете ушни марки съдържат еднакъв уникален идентификационен код, който дава възможност за индивидуално идентифициране на всяко животно, както и на животновъдния обект, в който е родено. По делото е представена "Справка за животни в обект по категории" № 219281 от Интегрираната информационна система на БАБХ, от която става ясно, че към 30.11.2011 г. 35 броя от цитираните като недопустими 39 броя животни са били в животновъдния обект собственост на "Дива" ООД, т.е. към процесната дата са липсвали едва четири животни (BG14028951, BG30529744, BG30529755 и BG30617558). Съгл. чл. 3, ал. 1 от Наредба № 61 Националната ветеринарномедицинска служба (сега Българската агенция за безопасност на храните) е официалната компетентна служба за идентификация на животните, която поддържа компютризирана информационна система за въвеждане на данни за идентифицираните животни, техните собственици и регистрираните животновъдни обекти. Освен това според разпоредбата на чл. 30, ал. 4, т. 3 от ЗПЗП ИСАК се създава и поддържа от Българската агенция за безопасност на храните, което потвърждава, че достоверната информация следва да се търси от първоизточника, а именна от справките на БАБХ. Ето защо правилно първоинстанционният съд е кредитирал втората съдебно-техническа експертиза и е приел, че е налице предпоставка за изплащане на заявеното подпомагане по НДКМ2, тъй като към процесната дата са били налични 181 броя животни от декларираните 185 броя, което представлява 97,84% на задържане от заявените животни и е над изискуемите от закона 90%. При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция споделя изцяло изводът на административния съд за незаконосъобразност на оспореното пред него уведомително писмо, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон и необосновано, които пороци следва да бъдат отстранени при новото разглеждане на преписката. Неоснователно се явява оплакването на касационния жалбоподател за неправилност на решението по съображения за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В хода на производството пред първоинстанционния съд ответната страна е представляван от адвокат, участвал в съдебни заседания и осъществил процесуални действия в защита на интересите на упълномощилата го страна. Представени са пълномощно, договор за правна защита и съдействие и списък по см. на чл. 80 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Административният съд се е произнесъл относно възражението за прекомерност и настоящата инстанция споделя извода му, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева не е прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на делото. По тези съображения обжалваното съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора съдът следва да се произнесе по заявеното от процесуалния представител на ответника по делото искане за присъждане на разноски. Искането е направено своевременно, преди даване ход на делото по същество, но е неоснователно. По делото е представено пълномощно, договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по см. на чл. 80 от ГПК. От договора за правна помощ обаче не става ясно начина на плащане на уговорената сума за процесуално представителство. Съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОС на съдиите от ГК и ТК на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. Когато плащането на адвокатското възнаграждение е по банков път, се представят доказателства за извършеното плащане, а когато е в брой - вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В настоящия случай липсват данни относно начина на плащане и доказателства за реалното плащане на адвокатското възнаграждение, поради което на ответната страна не следва да се присъждат разноски. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение