Решение № 10747 от 3.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3754/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ Велико Търново, чрез процесуален представител гл.юрк. Н.Маринова, срещу Решение 838 от 13.03.2025 г., постановено по адм. дело 150/2025 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което по жалба на А. Й. Т. от гр.Велико Търново е отменено Решение 2153-04-5 от 30.01.2025 г. на Директора на ТП на НОИ Велико Търново и потвърденото с него Разпореждане 2113-04-1218 #11/06.12.2024 г. на Ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ гр.Велико Търново, с което й е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно чл. 69б от КСО и преписката е изпратена на Директора на ТП на НОИ Велико Търново за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК. Твърди, че при правилно изяснена фактическа обстановка съдът е формирал изводи в противоречие с материалния закон. Поддържа, че по отношение на заявителката А.Т. не са налице материалноправните предпоставки за придобиване право на пенсия по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО, както и за неприложимост на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), поради ненавършване на изискуемата за 2024 год. възраст от 54 години и 2 месеца, съгласно чл. 69, ал. 1 от КСО. Сочи, че формалното съответствие на изискванията на чл. 69б, ал. 1 от КСО не е основание за отпускане на пенсия предвид водещия характер на действително заеманата от А. Т. длъжност и извършваната дейност, непопадаща в обхвата на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.) и на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП). Иска да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата на А. Й. Т. срещу Решение 2153-04-5 от 30.01.2025 г. на Директора на ТП на НОИ Велико Търново. Претендира присъждане на направените по делото разноски заплатената за касационното производство Д.Т. и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в размер на 300 лева / по 150 лева за всяка инстанция/. Ответникът А. Й. Т. от гр.Велико Търново, чрез процесуален представител адв. Г.Григоров, с писмен отговор и писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Иска да се остави в сила обжалваното решение като правилно. Претендира присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Велико Търново е Решение 2153-04-5 от 30.01.2025 г. на Директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е оставена без уважение жалбата на А. Й. Т. против Разпореждане 2113-04-1218 #11/06.12.2024 г. на Ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ гр.Велико Търново, с което на основание чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 от КСО и чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, й е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/. Съдът е установил, че със Заявление вх. 2113-04-1218 от 09.08.2024 г. А. Т. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за ОСВ по чл. 69б, ал. 1 от КСО, като към заявлението си е приложила изискуемите удостоверителни документи, съгласно чл. 2 от НПОС. Органът е констатирал, че към датата на заявлението 09.08.2024 г. лицето има навършена възраст [възраст] и осигурителен стаж, както следва: осигурителен стаж от първа категория труд като военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България 23 години 10 месеца и 00 дни и осигурителен стаж от трета категория труд - 09 години 07 месеца и 10 дни. На основание чл. 104, ал. 4 от КСО общият осигурителен стаж на лицето, превърнат в трета категория труд, е определен на 49 години, 04 месеца и 00 дни, като сборът от осигурителния стаж и възрастта е 101 години, 04 месеца и 04 дни. С разпореждане 2113-04-1218 #11/06.12.2024 г. на Ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ гр.Велико Търново е постановен отказ за отпускане на исканата пенсия. Длъжностното лице е приело, че заявителката не е навършила изискуемата възраст по чл. 69, ал. 1 от КСО /няма навършени 54 години и 02 месеца за календарната 2024г./ и няма недостигащ стаж, като военнослужещ по ЗОВСРБ, поради което не е налице хипотезата на чл. 18, ал. 4 от НПОС за отпускане на пенсия за ОСВ по чл. 69б, ал. 1 от КСО, Разпореждането е обжалвано и е потвърдено с обжалваното пред първоинстанционния съд Решение 2153-04-5 от 30.01.2025 г. на Директора на ТП на НОИ Велико Търново. Административният орган е счел, че не са налице предпоставките на чл. 69, ал. 1, от КСО, тъй като лицето не е навършило изискуемата се възраст от [възраст]. Изложени са аргументи, че разпоредбата на чл. 69б от КСО е приложима единствено по отношение на лица, които не са придобили право на пенсия по реда на чл. 69 от КСО, поради недостигащ осигурителен стаж, с оглед изричната разпоредба на чл. 18, ал. 4 от НПОС. Предвид обстоятелството, че А. Т. притежава изискуемия стаж, но не и възраст, е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Изложени са доводи относно наличието на съществена разлика в изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО и тези по чл. 69, ал. 1 от КСО, доколкото законодателят изисква реално полагане на труд при условията на първа категория, която се признава за конкретно определени с акт на Министерски съвет длъжности, съгласно чл.104, ал. 1 от КСО. При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Счел е, че А. Т. има осигурителен стаж и навършена възраст, изискуеми по силата на чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по този ред. Съдът е посочил, че разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б от КСО са с равнозначно приложение, с оглед на правните последици, което означава, че при наличие на една от двете хипотези, уредени в чл. 69 и чл. 69б КСО, правото на пенсия следва да бъде зачетено, в която хипотеза може да бъде упражнено, а ако е възможно и по двете следва да се приложи нормативна уредба в благоприятен вариант за заявителя. Изложил е съображения, че разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, обосновала обжалвания отказ, не представлява пречка за лицата, които изначално отговарят на условията за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО, да се пенсионират по този ред, както и че тълкуването и прилагането на чл. 18, ал. 4 от НПОС не следва да бъде стеснително и да ограничава приложението на чл. 69 и чл. 69б от КСО като норми от по-висок ранг и с равнозначно правно действие. Решаващият съд е обосновал и извода, че ако за приложението на чл. 18, ал. 4 от НПОС административният орган достигне до заключение, че нормата има ограничаващ характер, то на основание чл. 5, ал. 1 от АПК следва да приложи разпоредбите на КСО предоставящи възможност за избор. В заключение съдът е отразил, че след като към датата на подаване на заявлението А.Т. е отговаряла на всички кумулативни предпоставки по чл. 69б, ал. 1 от КСО за отпускане на лична пенсия за ОСВ, постановеният отказ на пенсионния орган е издаден при неправилно приложение на материалния закон. При формиране на правните си изводи съдът се е позовал и на съдебна практика на ВАС. По изложените съображения съдът е отменил обжалваното решение на директора на ТП на НОИ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд във връзка с тълкуването на законовите разпоредби на чл. 69, ал. 1 и ал. 2 КСО, чл. 69б КСО и чл. 18, ал. 4 НПОС. Същото, с оглед целта на закона, не отразява последователната им редакция и взаимовръзка между тях. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1 КСО, военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по ЗОВСРБ, като резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Ал. 2 на чл. 69 КСО също регламентира хипотеза за ранно пенсиониране на включените в разпоредбата категория лица, които имат осигурителен стаж като военнослужещи по ЗОВСРБ. Изискването за посочената по-горе възраст от 52 години и 10 месеца влиза в сила от 01.01.2016 г., а нормата на чл. 69, ал. 9 КСО предвижда, че от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 КСО. Изискуемата възраст за 2024 г. е 54 години и 2 месеца и за двата пола. Т.е., анализът на разпоредбата на чл. 69, ал. 1 КСО сочи, че в същата е въведено изискване за наличие на минимална изискуема от закона възраст за придобиване на право на пенсия от тези категории лица и тази минимална възраст е еднаква, както за мъжете, така и за жените. По този начин е отчетен характерът на извършваната от осигурените лицата дейност и е постигнато равноправие между мъжете и жените. Следва да се отбележи, че при определяне на изискванията за придобиване на право на пенсия, законодателят въвежда изискването за общ осигурителен стаж, както и за действително изслужен осигурителен стаж като служител по посочените закони. По силата на чл. 69б, ал. 1 КСО, право на пенсия придобиват лицата, които са работили десет години при условията на първа категория труд, при следните условия: т.1 навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете: т.2: от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година е по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст. В този смисъл, условията за придобиване право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 КСО от 01.01.2024 г. са за навършени 50 години и 8 месеца за жените и 54 години и 2 месеца за мъжете. От горното се налага изводът, че изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б КСО са различни, като законодателят задължително изисква реалното и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд. Съгласно чл.104, ал. 1 от КСО същата се определя с акт на МС, а именно с ПКТП-отм., действал до 31.12.1999 г. и НКТП (в сила от 01.01.2000 г.).