Решение № 5331 от 18.5.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция по вписванията, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт И. Иванов, против решение 762/11.11.2022 г., постановено по адм. дело 1026/2020 г. по описа на Административен съд Хасково, с което Агенцията е осъдена да заплати на Трансглоуб инвестмънтс ЕООД сума в размер на 210 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от отменен отказ 20191120205234-2/06.04.2020 г. на Агенция по вписванията, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса в съдебното производство, както и разноски за първоинстанционното съдебно производство в размер на 350 лева. Излагат се доводи за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон, поради и което се иска отмяната му. В съдебно заседание касационния жалбоподател се представлява от юрк. Иванов, който излага доводи за недопустимост, евентуално, неправилност на обжалваното решение, като претендира разноски и изразява становище за прекомерност на заплатения от страна на ищеца размер на адвокатското възнаграждение пред тази инстанция. Ответната страна Трансглоуб инвестмънтс ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, чрез адв. А. Атанасов, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното решение административният съд е осъдил Агенция по вписванията да заплати на Трансглоуб инвестмънтс ЕООД обезщетение в размер на общо 210 лева за претърпени имуществени вреди от отменен по съдебен ред Отказ 20191120205234-2/06.04.2020 г. на Агенция по вписванията и са присъдени разноските в производството пред административния съд. Присъдената като обезщетение сума представлява заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева и държавна такса в размер на 10 лева в производството по търг. дело 74/2020 г. на Окръжен съд Хасково, образувано по повод обжалването на горепосочения отказ. От фактическа страна по делото е установено, че с отказ 20191120205234-2/06.04.2020 г. на Агенция по вписванията, е отказано вписване в Търговския регистър на промени по партидата на Трансглоуб инвестмънтс ЕООД. Отказът е отменен с решение 49/24.04.2020 г., постановено по търг. дело 74/2020 г. на ОС Хасково, в следствие на което съдебното решение е било изпратено служебно на Агенция по вписванията. По делото на ОС Хасково е приложен Договор за правна защита и съдействие от 10.04.2020 г., сключен между Трансглоуб инвестмънтс ЕООД и адв. А. Атанасов. Договорено е възнаграждение в размер на 200 лева, което е платено в брой. По делото е приложено и преводно нареждане за заплатена държавна такса в размер на 10 лева. От правна страна съдът е приел, че исковата претенция е напълно основателна. Посочено е, че по делото е доказано реално плащане както на държавна такса, така и на адвокатско възнаграждение, по повод на което адв. Атанасов е осъществил адвокатско представителства на Трансглоуб инвестмънтс ЕООД по търг. дело 74/2020 г. на ОС Хасково. Посочено е, че ангажирането на адвокат за правна защита, при обжалване пред съд на подобен род дела не е задължителна, но е призната и гарантирана от закона възможност за всяка страна в производството. Съдът се позовал и на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, като приел, че отказът от вписване в търговския регистър не е административна дейност и не се осъществява от административен орган в изпълнение на нормативно възложени му правомощия, но е приравнен на административен акт по силата на чл. 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър. Установено е и наличие на причинно-следствена връзка между причинената вреда и отменения административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията по вписванията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ. Действията по вписванията, обявяванията и заличаванията в Търговския регистър се извършват от служители в Дирекция "Длъжностни лица по регистрацията", чиито правомощия са регламентирани в чл. 15 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията. Агенцията и длъжностните лица по регистрацията са административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, защото принадлежат към системата на изпълнителната власт и са носители на административни правомощия, овластени със закон. В подкрепа на този извод е и изменението на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, който препраща към ЗОДОВ за реда за репариране на вредите, причинени от Агенция по вписванията на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията. Висящият правен спор попада в хипотезата на чл. 6, § 1 вр. чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека в неговия гражданскоправен аспект, доколкото касае обезщетение за вреди от незаконосъобразен акт на администрацията. Терминът "граждански" има автономно значение по Конвенцията. Съгласно подхода си по делото Кonig срещу Германия, при определяне дали се прилага чл. 6, съдът разглежда единствено характера на правото или задължението, предмет на делото. Освен това, в юриспруденцията на съда правото на обезщетение от държавата за вреди в резултат от нейни незаконосъобразни действия /при това независимо дали са осъществени от административен или друг държавен орган или длъжностно лице/ е прието за гражданско, въз основа на имуществения му характер. Под права и задължения в чл. 6 се има предвид такива, които са признати от вътрешното право, независимо дали са защитени от Конвенцията. Както правото на съдебни разноски /признато както по АПК, така и по ГПК/, така и правото на обезщетение за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на Агенция по вписванията, са признати от вътрешното право. В момента обаче разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и трайната съдебна практика на гражданските съдилища не представляват ефективно вътрешноправно средство за защита в случаите на заварени правоотношения, а именно при приключили съдебни производства по обжалване отказите за регистрация в Търговския регистър. Константно разноските в производствата пред гражданските съдилища не се присъждат с мотиви, че се касае за едностранно охранително производство. В този смисъл е абсолютно цялата трайна практика на търговските състави на окръжните съдилища. Следователно, обстоятелството, че ищецът принципно е имал възможност да претендира разноските в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, при разгледаната по-горе съдебна практика и вътрешноправна уредба, включително и в конкретния случай, не представлява гаранция за това, че той е разполагал с достъп до съд и с ефективно правно средство за защита на своите имуществени права, попадащи в обхвата на защита по ЕКПЧ. При това следва да се има предвид, че под "ефективни/ефикасни средства за защита" практиката на Европейския съд по правата на човека има предвид както съществуващата вътрешноправна нормативна уредба, така и трайната съдебна практика. Правото на ефективен достъп предполага, че има последователна система, регламентираща сезирането на съд, която е достатъчно сигурна от гледна точка на изискванията си страните по съдебни производства да имат ясна, практическа и ефективна възможност да се обърнат към съд. В случая ищецът има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд и в тази връзка следва да има на разположение ефикасни вътрешноправни средства за защита на претендираното от него право. Ето защо, в конкретния случай ефективното средство за защита е именно искът по чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 1 ЗОДОВ. За пълнота следва да се посочи, че да се приеме, че искът е недопустим и да се откаже разглеждането му по същество, би означавало отказ от достъп до съд и до ефикасни вътрешноправни средства за защита. Също така, по т. 2 от Тълкувателно решение 5/14.07.2022 г., постановено по тълкувателно дело 4/2020 г. Дължи ли се обезщетение за вреди по изплатените адвокатски възнаграждения и държавни такси в производствата пред административните съдилища за искове по чл. 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/ във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявени за възстановяване на имуществени вреди от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията и представляват ли те пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ? е посочено, че съгласно § 14 от ПЗР на ЗИД на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС -ДВ бр. 105 от 11.12.2020 г. в сила от 15.12.2020 г./ в чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ се създава нова ал. 6 със следното съдържание :В производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК, поради което необходимостта от тълкуване занапред по какъв ред следва да се претендират платените в производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ разходи за адвокатски възнаграждения и държавни такси отпада. Посочено е още, че в ЗТРРЮЛНЦ (обн. ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г.) е приета нова ал. 6 на чл. 25, съгласно която "В производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс", която нова алинея също урежда реда за присъждане на разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение и съответно възможността тези разноски да бъдат претендирани по исков ред по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вече е изключена. Посоченият текст обаче показва, че с тълкувателното решение на ВАС е разяснено какво ще се случва занапред при претендиране на разноски от страна на страните в тези производства, но не е решен въпросът по отношение на заварените производства. За страните по тях остава възможността да претендират заплатените адвокатско възнаграждение и държавна такса именно по реда на чл. 1 ЗОДОВ, още повече, когато въпросът за разноските по дадено дело вече е бил разгледан от гражданския съд. Законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че искът е доказан по основание и размер. В процеса безспорно са доказани всички предпоставки за ангажиране на отговорността на Агенция по вписванията по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от Трансглоуб инвестмънтс ЕООД имуществени вреди, представляващи заплатените от ищеца разноски за адвокат и държавна такса по търг. дело 74/2020 г. на ОС - Хасково. По делото е доказано заплащане на адвокатско възнаграждение за представителство по делото на ОС - Хасково. Доколкото вредите се изразяват в платена сума за обжалване на отказа за вписване на промени по партидата на дружеството, който е отменен от съда като незаконосъобразен, то направените разноски имат характер на пряка и непосредствена последица от този отказ и е налице причинно-следствена връзка между постановения отказ за вписване на обстоятелствата по партидата на дружеството и настъпването на вредите, като последните следва да бъдат неизменен, обективно и закономерно настъпил резултат от незаконосъобразния акт. Заплатеното адвокатско възнаграждение и държавната такса са вреда за ищеца, доколкото плащането им намалява фактически неговото имущество. Процесуалното представителство осъществявано от адвокат в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ не е задължително, но това е призната и гарантирана от закона възможност за всеки участник в съдебно производство. Ето защо по отношение на претендираната сума пряката и непосредствена причинна връзка несъмнено е налице. Сторените разноски следват пряко от упражняване правото на ищеца за обжалване на двата отказа на длъжностното лице по регистрация и са такива, които не биха били реализирани, ако такъв акт не бе постановен. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат. От страна на процесуалния представител на ответната страна е направено искане за присъждане на разноски в размер на 400 лева, съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 12.12.2022 г. Посочено е, че възнаграждението е заплатено в брой. От страна на процесуалния представител на касационния жалбоподател в съдебно заседание по делото е направено възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Настоящият състав счита така направеното възражение за прекомерност за неоснователно, защото заплатеният адвокатски хонорар съответства на предвидения в чл. 7, ал. 2 от Наредба 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум от 400 лв. за дела с материален интерес от 1000 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,