Решение № 14241 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5401/2020 г.

Решение № 14241 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5401/2020 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Иванов, чрез пълномощника му адв. Ч. Чавдаров, против решение № 121 от 21.02.2020 г., постановено по адм. дело № 1356/2019 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо (УП) с изх. № 02-130-6500/2765 от 10.07.2018 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 - 2020 г., за кампания 2015 г. В касационната жалба са развити доводи за необоснованост на изводите на съда, постановяване на решението в нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и възраженията на жалбоподателя, съответно неправилно е приложил закона. Оспореният отказ за финансово подпомагане е обоснован единствено с извършената проверка на място през м. септември 2015 г., като съдът не е взел предвид, че не е представена заповед за извършването й, както и че докладът от същата не е подписан от проверяваното лице, като няма данни същият да е уведомен за нея, което съставлява съществено нарушение на административно производствените правила за издаване на акта. При проверката е прието, че процесните БЗС не се поддържат като са силно затревени, което обстоятелство не е квалифицирано правно и не става ясно за коя от хипотезите на чл. 29, ал. 2 от Наредба № 3 от 17.05.2015 г. става дума. Критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по чл. 8 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (отм. ДВ, бр. 29 от 30.03.2018 г.) са: 1. най-малко 70 % от растенията да са живи, както и 2. почвената повърхност да се поддържа с подходящи обработки или косене според прилаганите системи (угарна, чимово-мулчирна, мулчирна или ливадно зачимяване). Констатацията при проверката, че "парцела е силно затревен и междуредията не се поддържат" следва да се разбира, че почвената повърхност не се поддържа с подходяща обработка, което е необосновано, тъй като проверката е извършена в края на стопанската година, когато няма как да се установи какви технически обработки са извършени. Констатациите от проверката са опровергани и от заключението на вещото лице, което е установило, че е дапустимо да се извърши ливадно зачимяване. Не са отчетени представените доказателства - протокол от Общинска служба "Земеделие" от 01.04.2015 г., за промяна на трайното предназначение на имотите от "нива" на "овощна градина", извлеченията от регистъра на земеделските земи, както и договорите за ползване на процесните имоти. Иска се отмяна на незаконосъобразното съдебно решение и отмяна на оспорения акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - заместник изпълнителният директор на ДФЗ не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че постановеното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Пазарджик е УП с изх. № 02-130-6500/2765 от 10.07.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 г., за кампания 2015 г., с което е отказано финансово подпомагане за посочените в табличен вид два имота: 05459-48-4-1 от 0. 34 ха и имот 05459-334-1-1 от 0. 16 ха, поради несъответствие с изискванията за подпомагане, посочени в таблиците. Отказано е изплащане на сумата от 1410. 68 лева, както и са наложени санкции за бъдещ период от 719. 73 лева. С писмото е оторизирана сума по същата мярка от 1439. 47 лева за друг имот от заявлението - 05459-435-4-1 от 0. 48 ха, като макар в жалбата да се иска отмяна на акта (изцяло), то същата е насочена против частта на уведомителното писмо, касаеща отказа за подпомагане, което е прието и от решаващия съд за предмет на жалбата, очевидно с оглед наличието на правен интерес за оспорване само в тази част. Производството, в което е постановено оспореното понастоящем съдебно решение, е второ по ред, след отмяна с решение на ВАС № 15999 от 26.11.2019 г., постановено по адм. дело № 777/2019 г. на ВАС, на решение № 757 от 1.12.2018 г., постановено по адм. дело № 707/2018 г. на Административен съд - Пазарджик и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. От събраните при първоначалното разглеждане на делото доказателства, съдът е приел за установено, че жалбоподателят е подал заявление за подпомагане с УИН 13.13.0715/83681 и приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2015 г. Общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез ИСАК и след извършването на задължителните съгласно чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) административни и/или проверки на място на данните в заявлението. Към заявлението е приложена таблица за използваните парцели, като е посочен номерът на всеки блок на земеделското стопанство (БЗС) и землището, в което се намират недвижимите имоти. С оспореното писмо е отказано подпомагане за цитираните два имота, тъй като е констатирано, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, като е отказано финансово подпомагане на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, за разликата между декларираната и установената площ при проверка на място. Неразделна част от уведомителното писмо е приложената по делото Таблица за формиране на общата оторизирана сума за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане. От неоспореното заключение на назначената съдебно-агрономическа експертиза и от обясненията на вещото лице в с. з., съдът е установил, че наличните дървета в имотите са на възраст около 2 – 2, 5 години, но са налице и малки дървета, високи около 50 см, засадени през 2017 г., поради което имотите нямат вид на овощна градина. Ливадното зачимяване е система на поддържане на почвената повърхност в чим чрез затревяване, която се препоръчва за насажденията при поливни условия, като затревяването не трябва да надхвърля височина 0. 35 см по всяко време на годината. Почвената повърхност в орехови насаждения се поддържа предимно в черна угар, която система е традиционна за овощарството и която се състои от непрекъснати обработки на почвата с цел контрол на плевелите и запазване на почвената влажност. Засаждането на орехите следва да е по схема 10/10 м, т. е. в 1 дка могат да се засадят 10 бр. дървета или 10/8 м като за 1 дка са необходими 12 бр. фиданки. Големите разстояния на засаждане позволяват отглеждане на уплътнители от скороплодни овощни видове - вишна, праскова, кайсия и др., които се разполагат в междуредията, но може да заемат и свободните пространства в редовете. Когато орехите израснат и започват да си пречат двете култури, (уплътнител и орех) уплътнителите се изкореняват. В места с валежи над 800 мм и при поливни условия почвената повърхност в ореховите градини може да бъде затревена. Върху наклонени терени тревната растителност намалява щетите от водната и ветровата ерозия на почвата. При поливни условия се препоръчва затревяване или зачимяване, тъй като тревата задържа влагата. В случая жалбоподателя разчита на дъждове, защото наклонът на терена е голям, районът е полупланински, като теренът е силно заплевен. Броя на ореховите дръвчета е 70 %, но те са с различна височина и възраст, тъй като на места се е наложило пресаждане. При тази данни от фактическа страна, от правна съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на нарушения на административно производствените правила, както и в съответствие с материално правните разпоредби на закона. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗПЗП разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, когато установи, че: 1. кандидатът ползва заявените земеделски площи; 2. площите се поддържат в добро земеделско и екологично състояние; 3. размерът на използваната от земеделското стопанство площ и размерът на земеделските парцели са не по-малки от определените по реда на чл. 39, ал. 2 от с. з. Разплащателната агенция проверява заявленията за подпомагане, съгласно чл. 37 от ЗПЗП, като чрез ИСАК извършва административни проверки, както и проверки на място, като всяка година проверява на място най-малко 5% от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. Проверките на място се извършват чрез инспекция на земеделското стопанство или методи за дистанционно наблюдение. В случая е отказано финансово подпомагане за два от имотите в заявлението, но не и за останалите три на брой площи, които са заявени за подпомагане и по други мерки. Видно от заявлението, общата площ, предмет на отказа е 0. 5 ха, толкова, колкото е посочено в таблицата на стр. 2, с данните от която е мотивиран отказът. А видно от тези данни, включващи и текстова част към таблицата, и от материалите, съдържащи се в административната преписка, от които те са установени, отказът е на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП в хипотезата на заявени площи, които кандидатът не стопанисва. Констатациите от извършените две проверки - на място на 24.08.2015 г. и дистанционна на 10.09.2015 г., отразени в надлежно съставен доклад, за който жалбоподателя е бил уведомен при условията чл. 61, ал. 2 и 3 АПК, в приложимата към съответния момент редакция, безспорно установяват обстоятелството, че процесните площи не се стопанисват. Посоченото се потвърждава и от заключението на приетата съдебно-агрономическа експертиза. Част от дърветата са засадени след месец април 2015 г., когато е било подадено заявлението за подпомагане, но част от тях са пресаждани значително по-късно. Следва да се има предвид и обстоятелството, че бенефициентът не е предоставил необходимите за целите на проверката дневник за извършените дейности, воденето на който е задължително, съгласно чл. 27 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.; фактури за закупен посадъчен материал и др., с обяснението, че няма такива. Следователно, безспорно по делото е установено, че процесните площи както към момента на подаването на заявлението за подпомагане, така и по-късно към момента на проверките, не са били в добро земеделско състояние и съответно не са допустими за подпомагане. По тези съображения, съдът е отхвърлил жалбата против оспореното Уведомително писмо. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не е налице соченото в касационната жалба нарушение, изразяващо се в необоснованост на изводите на съда и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради необсъждане на всички доказателства и възражения на страната. Както е посочено и в първоначалната жалба, така и в касационната жалба, спорът по делото е относно обосноваването на оспореният отказ за финансово подпомагане с извършената проверка на място през м. август 2015 г., съответно дистанционна проверка през м. септември 2015 г. и констатациите от същите за недобро стопанисване на имотите, за които е заявено подпомагане. Съдът е обсъдил относимите доказателства и изводите му са подкрепят от данните по делото, поради което не е налице соченото нарушение. Обсъдени са всички възражения относно проверките, като констатациите от същите са проверени и чрез назначаването на съдебно-агрономическа експертиза. Цитираните в касационната жалба писмени доказателства - договори за наем на процесните два имота, скици на същите, регистър на имотите и протоколите относно промяна на начина на трайното им ползване са или косвени, или неотносими към изследваното състояние на имотите като начин на стопанисване, поради което правилно не са взети предвид от съда. Съдът е обсъдил и се е съобразил с преките доказателства, установяващи състоянието на имотите и съответствието им с изискванията за финансово подпомагане по процесната мярка, поради което не е налице нарушение. Не може да се приеме за основателно възражението, че проверките са незаконосъобразно проведени, тъй като не е представена заповед за извършването им. Резултатите от проверката на място (ПнМ) от 24/25.08.2015 г. и от дистанционната проверка (ДП) са обобщени в един доклад за проверка, като същият е заверен с подписа на съответния експерт, на когото е възложен съответния вид проверка. Вярно е, че ответникът не е представил заповедта за възлагане на проверката на място, но посоченото не е съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като същото не се отразява на констатациите, съответно ако не бе допуснато съдържанието на оспорения акт не би било друго. Не е налице нарушено и правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият е имал възможност да оспори констатациите в рамките на съдебното производство и е реализирал това си право. Видно от данните в доклада, (стр. първа от същия) кандидатът е информиран за проверката на място именно на процесните имоти в с. Звъничево по телефона, както и е запознат с резултатите от същата, които са му съобщени в телефонния разговор. Докладът от проверката е изпратен по пощата с препоръчана пощенска пратка, но същата не е получена от кандидата, поради което е изготвено уведомление по смисъла на чл. 61, ал. 3 от АПК, в действащата към този момент редакция от ДВ, бр. 30/2006 г. Правилно съдът е приел, при тези данни, че не съставлява нарушение обстоятелството, че докладът за проверките не е подписан от проверяваното лице и не е налице съществено нарушение на административно производствените правила за издаване на акта. В касационната жалба се твърди, че са необосновани констатациите от проверките, с които е прието, че процесните БЗС не се поддържат като са силно затревени. В действителност, видно от доклада за извършените проверки, констатациите относно двата имота, предмет на отказа имат друг характер. Посочено е, че парцелите не се поддържат, че има дървета и храсти от различни видове - дъб, шипка, но не са открити овощни дървета. Голяма част от площта на парцелите е заета от скали, с наклон на терена (бряг), който не позволява обработка, поради което не са допустими за подпомагане. Цитираните в касационната жалба констатации че междуредията са силно затревени касаят съвсем друг имот, с който е кандидатствано по друга мярка - 30572-86-6-1, съответно са неотносими към спора. По същия начин констатациите, че в БЗС има пропаднали дръвчета, същите са малки по размер, като междуредията са окосени касаят имот 05459-435-4-1 с площ от 0. 48 ха, който също не е предмет на отказа, напротив за същия имот е оторизирана сума за подпомагане. В този смисъл възраженията са неоснователни. Съдът правилно е приложил и материалния закон. Съгласно чл. 7 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, отм. ДВ, бр. 29 от 30.03.2018 г., но приложима към момента на подаване на заявлението, трайно неподходящи за подпомагане са земеделските площи, заети от дървесна или храстовидна растителност, сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, а съгласно ал. 2 на същия текст не са допустими за подпомагане земеделските площи или тези части от тях, в които елементите по ал. 1 са компактно разположени и заемат, заедно или поотделно, повече от 100 кв. м. Съгласно чл. 8 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. трайните насаждения са допустими за подпомагане, когато: 1. най-малко 70 % от растенията, включени в референтния парцел, са живи (неизсъхнали); 2. почвената повърхност се поддържа с подходящи обработки или косене според прилаганите системи (угарна, чимово-мулчирна, мулчирна или ливадно зачимяване). В случая вещото лице е изследвало обстоятелствата относими само към нормата на чл. 8 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г., независимо, че в доклада от проверките има данни и за недопустимост на парцелите по чл. 7 от същата, но дори и в хипотезата на чл. 8 от Наредбата е констатирано несъответствие с изискванията, доколкото почвената повърхност е установено, че не се поддържа с подходящи обработки или косене. (Косене е установено за БЗС, за който е оторизирана сума за подпомагане). БЗС са с необработени почви в междуредията и вътре в редовете, не са разкопани околостъблените кръгове, фиданките на възраст около 2-2. 5 години са много малко, т. е. голяма част от насажденията са липсвали към момента на извършване на проверката, като по-късно са пресаждани, видно от анализа на вещото лице на височината на дърветата. При тези данни правилно е прието, както от административния орган, така и от решаващия съд, че БЗС не отговарят на изискванията на подпомагане, съгласно Наредба № 2 от 17.02.2015 г., както и на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП. Несъстоятелно е твърдението в касационната жалба, че проверката е извършена в края на стопанската година, когато няма как да се установи какви технически обработки са извършени. Проверката на място е извършена през м. август, в разгара на стопанската година, като противно на соченото в касационната жалба, констатациите от проверката са потвърдени от заключението на вещото лице. Ливадно зачимяване е допустимо при отглеждане на поливни площи, каквито процесните не са, поради което е неоснователно и това възражение в касационната жалба. Постановеното съдебно решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,