Решение № 4005 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9010/2013 г.

Решение № 4005 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9010/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 20, ал. 3 от Закона за туризма (ЗТ, отм., ДВ, бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г.). Образувано е по жалба на "Мая Турс" ЕООД (преобразувано от ООД), ЕИК 175409282 със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. "Младост", бл. 205, вх. 6, ет. 6, ап. 105, представлявано от управителя Мартин Янков, срещу заповед № РД-14-102 от 18.01.2013 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която дружеството е заличено от Регистъра на туроператорите и туристическите агенти. Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена в несъответствие с целта на закона и при нарушение на административнопроизводствените правила. Претендира се отмяна на акта и присъждане на разноски. Ответникът - министърът на икономиката и енергетика, оспорва жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от активнолегитимирана страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваната заповед № РД-14-102 от 18.01.2013 г. заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма, действайки в хипотезата на заместване (съгласно представени заповед № РД-16-46/15.01.2013 г. на министъра и заповед № КМ-7/15.01.2013 г. на министър-председателя (л. 82 и л. 132 от делото), на основание чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" и ал. 2, 3 и 4; чл. 61, ал. 1, т. 1, б. "з" и чл. 65, ал. 1, т. 1 ЗТ и § 9, ал. 1 и ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Наредбата за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорност на туроператора (приета с ПМС № 247 от 1.11.2002 г., обн., ДВ, бр. 106 от 12.11.2002 г., в сила от 1.01.2003 г., отм., ДВ, бр. 2 от 7.01.2014 г.) и предложение на Експертната комисия по регистрация на туроператори и туристически агенции (ЕКРТТА), отразено в протокол № РК-07-01/8.01.2013 г., е наредил заличаването от Регистъра на туроператорите и туристическите агенти в частта "туроператор" на "Мая Турс" ООД, поради непредставяне пред министъра на копие от анексиран или подновен договор за застраховка "Отговорност на туроператора" по чл. 42 ЗТ (отм.) за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 ЗТ (отм.). Жалбоподателят твърди, че съгласно предписанието на чл. 20, ал. 1, т. 4, б "г" ЗТ (отм.), регистрацията се заличава, когато туроператорът не представи своевременно сключен застрахователен договор по чл. 42, ал. 1 ЗТ (отм.). В случая претендира, че такъв договор е сключен и своевременно представен в МИЕТ. Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1 и ал. 4 ЗТ (отм.), туроператорът ежегодно сключва договор за застраховка, покриваща отговорността му за причинени вреди вследствие неразплащане със своите контрахенти. Договорът за застраховка се сключва за срок една година и се подновява или се сключва нов договор не по-късно от 30 дни преди датата на изтичането му. Туроператорът представя на министъра на икономиката, енергетиката и туризма копие от договора за застраховка в 14-дневен срок от сключването или подновяването му за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 ЗТ (отм.) От приложените към преписката доказателства (стр. 37 - 38, л. 72 и л. 135) е видно, че търговското дружество - жалбоподател е било регистрирано като туроператор, като е имало сключени следните застраховки: по застрахователна полица № 212112229000001/19.01.2012 г. със срок на валидност от 1.02.2012 г. - до 31.01.2013 г., представена в МИЕТ на 7.02.2012 г., а за периода от 1.02.2013 г. - до 31.01.2014 г. - застрахователна полица № 212113213000007/31.01.2013 г. в ЗПАД "ДЗИ", представена в МИЕТ на 1.02.2013 г. Следователно дружеството е имало валиден договор за застраховка, копие от който е бил представен в МИЕТ в указания от закона срок и надлежно вписан в Регистъра по чл. 17, ал. 2 ЗТ (отм.) на МИЕТ. С действащото от 04.05.2012 г. изменение на Наредбата за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорност на туроператора (отм.), разпоредбата на § 9, ал. 1 ПЗР задължава в срок два месеца от влизането в сила на постановлението на МС, с което е направено изменението, туроператорите със сключени застрахователни договори да ги анексират или подновят в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1 и 2 от Наредбата. Ал. 2 повелява, че в 14-дневен срок от анексирането или подновяването на сключените застрахователни договори по ал. 1, туроператорите са длъжни да представят на министъра на икономиката, енергетиката и туризма копие от тях за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 ЗТ (отм.). Така въведеното изискване за увеличаване размера на застрахователната отговорност, чрез анекс към вече сключените застрахователни договори, противно на възприетото от административния орган, не може да се свърже със санкционните последици по чл. 20 ЗТ (отм.), защото: 1) не е изрично предвидено като основание за заличаване на регистрация на туроператор; 2) не представлява подлежащо на вписване обстоятелство; 3) не представлява подлежаща на вписване промяна по чл. 21, ал. 2 ЗТ (отм.). При липсата на законодателна санкция спрямо нерегистриран анекс, не са налице и предпоставки за постановяване на оспорената заповед, обективираща принудителна административна мярка с преустановителен характер, насочена към ограничаване на определена правнорегламентирана дейност. Обстойно тезата за липсата на основание за прилагане на мярката в подобни случаи е развита в решението по адм. дело № 2810/2013 г. на настоящия съдебен състав, потвърдено от петчленен състав на ВАС. Такава е и константната съдебна практика. Следователно заповед № РД-14-102 от 18.01.2013 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма се явява в нарушение на закона, поради което подлежи на отмяна. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 и чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 400 лева, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, от които: 50 лв. - държавна такса и 350 лева - адвокатско възнаграждение, според приложен договор за правна защита и съдействие № 69 от 10.02.2013 г. и № 87/20.02.2014 г. (л. 102 и л. 108). Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, седмо отделение