Решение № 166 от 6.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 40/2010 г.

Решение № 166 от 6.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 40/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбите на подсъдимия И. В. В. и защитника му против решение № 219/10.12.2009 г. по въззивно нохд № 262/2009 г. на Великотърновския апелативен съд. Поддържат се доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание за престъплението по чл. 116 НК. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане и алтернативно - за намаляване размера на наказанието и този на присъдените обезщетения по предявените граждански искове. Частните обвинители и граждански ищци Ю. П. П., Т. П. П. и Ц. П. М. - лично и чрез повереника си, оспорват основателността на поддържаните доводи и правят искане решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че обжалваното решение не е постановено в нарушение на процесуалните правила, а наказанието, определено в производството по глава 27 НПК по размер е справедливо, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира: Плевенският окръжен съд с присъда № 5/12.1.2009 г. по нохд № 588/2008 г. признал подсъдимия И. В. В. за виновен в това, че: на 12.3.2008 г. в землището на гр. Д. умишлено умъртвил П. И. П. - действал в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата, с цел да бъде прикрито друго престъпление. На осн. чл. 116, ал. 1, т. 1 и т. 8 вр. чл. 115, ал. 1, т. 1 НК го осъдил на 14 г. 11 м. лишаване от свобода и го оправдал по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 6 НК; от неустановена дата до 12.3.2008 г. в гр. Т. придобил и държал огнестрелно оръжие - ловна пушка, самоделен еднозаряден пистолет, боеприпаси и взривно вещество, без да има за това надлежно разрешение. На осн. чл. 339, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2 б. "Б" го осъдил на пробация с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. т. 1, 2 и 6 НК. Приложил чл. 23 НК и наложил на подсъдимия едно общо наказание - най-тежкото от определените, четиринадесет години и единадесет месеца лишаване от свобода, за изтърпяването на което определил първоначален строг режим. Предявените граждански искове за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на по 80 000 лв. за всеки един от гражданските ищци със законните последици - лихви и разноски и отхвърлил за разликата до пълните предявени размери като неоснователни. Приложил чл. 59, ал. 1 НК за задържането му по взетата мярка за неотклонение, чл. 53, ал. 1, б. "А" и ал. 2, б. "А" ГПК за вещите, принадлежали на подсъдимия - оръжия, боеприпаси и взривно вещество и решил въпроса за размера на дължимите разноски и държавната такса. Великотърновският апелативен съд с решение № 55/24.4.2009 г. по въззивно нохд № 52/2009 г. приел за основателни само доводите за явна несправедливост на наложеното наказание, поддържани в жалбата на защитника на подсъдимия, и изменил присъдата в частта относно наказанието за престъплението по чл. 116 НК, което намалил на 12 години лишаване от свобода и в частта относно общото наказание по чл. 23 НК. Потвърдил присъдата в останалата й част. С обжалваното решение по въззивно нохд № 262/2009 г., (второ след отмяната на постановеното по въззивно нохд № 52/2009 г. с решение по касационно нохд № 398/2009 г. на състав на Върховния касационен съд) Великотърновският апелативен съд е потвърдил изцяло присъдата на Плевенския окръжен съд. Въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 314 и чл. 355 НПК. Заявил е съгласието си с решението на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките за прилагане процедурата по гл. 27 "Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция", както и с направените изводи, че фактическата обстановка е установена не само с оглед признанията на подсъдимия, но и с останалия събран и правилно оценен доказателствен материал. Потвърдил е верността на правните изводи за наличието на обективните и субективните признаци на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 1 и т. 8 НК. В изложените мотиви са посочени основанията, поради които не приема доводите, изложени в жалбата, за нарушение на закона и процесуалните правила, поради което съдебният акт отговаря на изискванията за съдържание по чл. 339, ал. 2 НПК. Решението за разглеждане на делото по правилата на чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 НПК е израз на правомощието на подсъдимия да определи реда за разглеждане на делото. Заявил е съгласието си с фактическите обстоятелства в обвинителния акт, за които доброволно и недвусмислено е направил самопризнание със съзнанието за предопределеност при индивидуализацията на наказанието под предвидения от закона минимум и без да са налице основанията за това. Поради това защитата, която е допустима както пред въззивната, така и пред касационната инстанция, остава ограничена в пределите на вече признатата обстоятелствена част на обвинителния акт и не може да я оспорва след като въз основа на нея е изведен правния извод за приложимия материален закон. Макар без излишна обстоятелственост в мотивите по ясен и категоричен начин е даден отговор на доводите и възраженията. Процесуалното задължение да отговарят на изискванията по чл. 305, ал. 3 НПК е предвидено изрично с разпоредбата на чл. 339, ал. 3 НПК само за случаите, когато въззивната инстанция постановява нова присъда при условията на чл. 336 НПК. Неоснователно е възражението за нарушение на процесуалните правила при оценката на установените индивидуализиращи обстоятелства поради несъответствието с изискванията по чл. 107, ал. 3 НПК. По делото са установени с годни доказателства средства обстоятелства, относими към отговорността на подсъдимия и двете инстанции по същество подробно са ги отчели и анализирали. Оценката им е мотивирала въззивния съд да направи извод, че подсъдимият е личност със завишена степен на обществена опасност, а такова е и деянието, което е извършил. Основал се е на данните за предходните три осъждания от съд за извършени престъпления от общ характер, за които му е налагано наказание лишаване от свобода с отлагане на изпълнението, което не се отразило по начин, че да го мотивира да спазва правилата на обществото и законите в страната. Отчетено е поведението му при конкретно установената фактическа обстановка, както и последващото, изразило се в действия с цел укриване от наказателно преследване и възпрепятстване на разследването, броят и тежестта на квалифициращите признаци, подбудите за извършване на престъплението, последиците и въздействието върху членовете на обществото. Признанието не може да бъде оценено като действителна и реална негативна оценка на извършеното, а само като декларация с цел индивидуализация на наказанието при благоприятен за него вариант. Направена е и оценка на здравословното му състояние, което обаче не може да бъде определено като изключително обстоятелство и да наложи пренебрегване значението на установените многобройни и със значителна тежест отегчаващи отговорността му. Няма обстоятелство от относимите за решаването на въпроса за отговорността, което да е оценено по начин, различен от предписания в чл. 107, ал. 3 НПК, поради което наложеното наказание в размер към предвидения минимум отговаря на изискванията за съответствие с извършеното и с целите по чл. 36 НК и е справедливо. Няма основание за отмяна или изменение на решението и в гражданската му част. Правилно инстанциите по същество са приели, че предявеният граждански иск по чл. 45 ЗЗД е за установени като претърпени от гражданските ищци действителни неимуществени вреди, причинени от подсъдимия. От неправомерното му поведение е настъпил вредоносния резултат - смъртта на пострадалия. Размерът за всеки един от тях съответства на действително извършеното от подсъдимия и на установените взаимоотношения на близост и обич, на неизличимите болки и страдания от неочакваната загуба на съпруга и родителя. Присъдените обезщетения съответстват на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, приложен на основата на конкретните обстоятелства, свързани с увреждането и последиците и при липсата на основания за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Частните обвинители и граждански ищци Юл. П., Т. П. и Ц. М. се упражнили правото си за защита на интересите им по делото съгл. чл. 100 НПК и са упълномощили повереник. Видно от приложеното пълномощно договореното и заплатено възнаграждение като адвокатски хонорар е в размер на 300 лв. представляващи разноски по делото, за присъждането на които е направено искане, поради което и с оглед решението в изложения по-горе смисъл подсъдимият следва да ги заплати. Предвид изложеното за липса на касационни основания от поддържаните решението следва да бъде оставено в сила и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение