Решение № 1461 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15036/2009 г.

Решение № 1461 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15036/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 АПК. Касаторите Красимир Димитров и Росица Димитрова - съдружници в СД "Аполон-Р" молят да бъде отменено Решение № 9892/21.07.2009 г. по адм. д. № 1424/2007 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата им за нищожност на отказ на министъра на икономиката и енергетиката изх. № 94-00-233/29.6.1995 г. като неправилно. Поддържат, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излагат в жалбата си. Молят делото да бъде върнато за ново разглеждане и решаване на спора. Ответникът по касационната жалба Министъра на икономиката, енергетиката и туризма по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение ВАС, тричленен състав, е отхвърлил жалбата на Димитрови против отказ изх. № 94-00-233/29.6.1995 г. на министъра на икономиката и енергетиката с искане за нищожност на отказа. Отказът е постановен по искане по чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗППДОП (отм.) за обособена част от "Екотерминженеринг"-София. В мотивите на отказът е посочено, че е налице предложение по чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗППДОП (отм.) от колектива за цялото предприятие, което е с производствено предназначение и предложението на Димитрови е неприемливо, тъй като нарушава технологичния цикъл на цялото предприятие. Отказът е бил обжалван пред ВАС, който с влязло в сила решение е отхвърлил жалбата. В жалбата до тричленния състав на ВАС се поддържа, че отказът е нищожен, тъй като в случаят на ЕТ "Клима тоналс" - друго предприятие по съдебен ред е признато, че отказът е незаконосъобразен и жалбоподателите поддържат, че това решение има сила по отношение на процесното предприятие. Тричленният състав на ВАС е приел, че СД"Аполон-Р" и неговите съдружници Димитрови не са участвали в производството по спора за ЕТ "Клима тоналс". Приел е също, че процесният отказ е издаден от компетентен по чл. 3 ЗППДОП (отм.) административен орган и не е нищожен. С влизане в сила на решението на ВАС, с което е отхвърлена жалбата против отказа с доводи за незаконосъобразност и допуснати процесуални нарушения по спорът за законосъобразността на акта е формирана сила на присъдено нещо. Съгласно изискванията на ЗАП (отм.) съдът е извършил служебна проверка за нищожност на акта, като в мотивите си е приел, че отказът е издаден от компетентен орган в кръга на възложената му функция, поради което тричленният състав на ВАС е приел, че жалбата с искане за обявяване нищожност на акта е несъстоятелна, при липса на основание за това. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с данните по делото. Правилно съдът е приел, че с Решение № 1344/15.10.1997 г. по адм. д. № 1989/1996 г. на ВАС спорът за законосъобразността на отказът е бил решен с влязло в сила решение. Неправилно съдът е приел, че в решението от 1997 г. съдът се е произнесъл по валидността на акта. В мотивите на решението не са изложени съображения в тази насока и правилно съдът е приел, че жалбата против акта с доводи за неговата нищожност е допустима в производство по ЗВАС (отм.), след като произнасяне по нищожността на акта не е налице във влязлото в сила решение. Правилно съдът е приел, че по обжалваният отказ е издаден от компетентен орган. По ПМС № 155/14.08.1992 г. за определяне на органа по чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗППДОП (отм.) е овластен министъра на промишлеността да взима решенията за приватизация на акции и дялове, собственост на държавата в търговски дружества. Правилно съдът е приел, че доводите за липса на мотиви не касаят валидността на акта, а неговата законосъобразност. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,