Решение № 8988 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2101/2010 г.

Решение № 8988 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2101/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Д. А. и Ц. П. А., в качеството им на съдружници в ГД "Антен плюс", със седалище гр. Шумен, ЕИК 127056444 против Решение № 15760 от 21.12.2009 г. по адм. д. № 13410/2009 г. на ВАС, седмо отделение. По съображения за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон и необоснованост, които повтарят изложените в първоинстанционното производство, се иска отмяната му, като спорът бъде решен по същество, и бъде обявена за нищожна Наредба № 37 от 21.07.2009 г. на министъра на здравеопазването. Ответната страна по жалбата министърът на здравеопазването, чрез процесуалния си представител, я оспорва и изразява становище да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на II-ра колегия, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение отхвърля оспорването от Марияна Делева Ангелова и Цанко Петков Ангелов, в качеството им на съдружници в ГД "Антен плюс" на Наредба № 37 от 21.07.2009 г. на министъра на здравеопазването. Първоинстанционният съд обосновава материалната компетентност на органа, издал нормативния акт с разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от Закона за здравето, която възлага на министъра на здравеопазването, доколкото не е предвидено друго в други закони, да определя с наредби здравните изисквания за обектите с обществено предназначение, продуктите и стоките със значение за здравето на човека и дейностите със значение за здравето на човека, както и максимално допустимите нива на фактори на жизнената среда. Като съобразява легалната дефиниция на понятието "продукти и стоки със значение за здравето на човека", дадена с разпоредбата на § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето, които изрично в б. "а" определят храните като такива и особената здравна закрила на децата, която цели Законът за здравето, вписана изрично в т. 5 на чл. 2 от същия закон, тричленният състав приема, че оспорения административен акт е постановен в пределите на компетентността на министъра на здравеопазването. Предявените с касационната жалба възражения по отношение компетентността на министъра на здравеопазването, както и в първоначалната жалба, са основани на последното предложение на текста на чл. 34, ал. 2 от Закона за здравето, което поставя рамката на законовата делегация с предвиденото в други закони разрешение. Според жалбоподателите оспореният акт не касае здравни изисквания към храните, но използва териториален и търговски критерии, като акцентира в какви заведения и какви стоки могат да се продават. Разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Закона за храните, която е по - нова от тази на чл. 34, ал. 2 от Закона за здравето, възлага на министъра на здравеопазването и министъра на земеделието, заедно да определят с наредба "условията за производство и търговия с храни". Издавенето на оспорения акт само от министъра на здравеопазването води до липса на компетентност на органа и нищожност на акта. Сравнителното тълкуване на нормата на чл. 17, ал. 2 от Закона за храните и тази на чл. 34, ал. 2 от Закона за здравето, в контекста на двата закона, според настоящия съдебен състав налага извод за отношение между тези два текста на обща към специална норма. Законът за храните определя общите изисквания към храните, докато Законът за здравето стеснява предмета до тези храни, които имат "значение за здравето на човека". За постигането на целите на Закона за здравето е уредена и законовата делегация с разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗЗ. Здравето на децата, като особена ценност, подлежащо на специална регулация, е целта на текстовете на издадената Наредба № 37/2009 г. Принципа на предимството на специалните норми пред общите обоснована извода за неоснователност на предявените възражения. В обжалваното решение съдът съобразява, че в конкретната хипотеза законовата делегация на чл. 34 от Закона за здравето има общ характер, не е свързана с конкретен закон или негова норма, поради което съдебният контрол има за предмет проверка на конкретно противоречие на разпореди на Наредба № 37 с норми на акт от по-висока степен. Като обсъжда всички предявени с жалбата доводи и възражения, тричленният състав мотивира изводите си с приетото от него за приоритетно значение на принципа за защита на правата на потребителя, прогласен с ал. 2 на чл. 19 от Конституцията на Република България пред общия принцип, установен с ал. 1 на посочената разпоредба, че икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива, провеждането на който налага ограничаването на продажбата на храните, предмет на оспорената наредба, на учениците като потребители в местата за обучение и спорт. Определящи за първоинстанционния съд са особената възрастова група на потребителите - ученици, както и особения режим в учебните заведения, чиято цел е да обучава и възпитава. За постигането на тази цел, гарантирана от ал. 3 на чл. 3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност /ЗОАРАКСД/, разпоредбата на ал. 3 на чл. 4 от същия закон допуска въвеждането на ограничения и тежести. Правото на свободна стопанска инициатива, разбирана като развиване на търговска дейност с цел печалба, не е накърнено от оспорената наредба, то следва да се подчинява на предвидените нормативни задължения, забрани и ограничения, поради което Наредба № 37 не противоречи на нормите на ЗОАРАКСД. Касационният състав намира неоснователни възраженията, основани на твърдението за противоречие на решението с чл. 19, ал. 1 и 2 от Конституцията на РБългария с довода, че търговските обекти на територията на училищата са поставени в неравностойно положение спрямо тези извън тази територия, тъй като критерий е не на кого се продава, а мястото, където се осъществяват продажбите. Както приемат и самите жалбоподатели, съобразявайки се с Решение № 3 от 13.04.2006 г. на Конституционния съд, "правото на свободна стопанска инициатива няма абсолютен характер" и може да бъде ограничавана с оглед защитата на други конституционни ценности, каквато безспорно е здравето на подрастващите - ученици. Специалното регулиране на продажбите на определени видове храни в местата, където изключителни потребители са подрастващите - ученици представлява едно от проявленията на посочените ограничения. Право на стопанския субект е да избере мястото на своята стопанска дейност, преценявайки търговския си интерес. Ограниченията, подчинени на целите на Закона за здравето се разпростират върху всички обекти, предмет на регулиране от Наредба № 37/2009 г., на територията на страната. В посочените обекти потребителите винаги са деца - ученици. В решението е обсъдено и е прието за неоснователно и възражението за противоречието на подзаконовия акт с чл. 3, ал. 1 от Закона за храните, предвид съобразяването му с постигане на целта на Закона за здравето, доразвита в нормата на чл. 1, ал. 3 от Наредбата, и предвиждаща конкретно формулирани изисквания, което касационната инстанция споделя. По съображения, че Наредба № 37/2009 г. цели осигуряване на здравословно хранене на учениците в училищата и местата за ученически отдих и не засяга търговските отношения между самите стопански субекти и нелоялната конкуренция между тях, тричленният състав приема за неоснователни доводите за ограничаване на стопанската дейност и противоречието с разпоредбата на чл. 29 от Закона за защита на конкуренцията. Настоящият съдебен състав намира тези изводи съобразени със закона предвид развитите по-горе мотиви за приоритета на целите на Закона за здравето пред тези на свободната стопанска инициатива. Изложеното налага извод за неоснователност на касационната жалба, поради което, Върховният административен съд, петчленен състав, на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс