Решение № 15697 от 22.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2623/2014 г.

Решение № 15697 от 22.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2623/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на РПК "Тича" гр. Велики Преслав срещу решение № 3186 от 13.12.2013 г. по адм. д. № 3820 по описа за 2013 г. на Административен съд (АС) гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 271301200 от 11.06.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП гр. Варна, потвърден частично с решение № 627 от 15.10.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. Варна относно установени задължения за данък по чл. 42/49 ЗДДФЛ за периода м. 01.2011 г. - 02.2011 г. и м. 09.2011 г. - м. 08.2012 г. общо в размер на 12 726.95 лв., надвнесен данък за м. 08.2011 г. в размер на 107.52 лв. и лихва за забава в размер на 806.93 лв., вноски за ДОО по КСО за периода м. 09.2011 г. - м. 08.2012 г. общо в размер на 26 408.45 лв. и лихви за закъснение в размер на 5 098.52 лв., вноски за ДЗПО-УПФ по КСО за периода м. 09.2011 г. - м. 08.2012 г. общо в размер на 3 449.36 лв. и лихви за закъснение в размер на 666.73 лв. и вноски за здравно осигуряване по ЗЗО за периода м. 09.2011 г. - м. 08.2012 г. общо в размер на 10 736.91 лв. и лихви за закъснение в размер на 1 286.39 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на закона, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че административният съд неправилно не е възприел възраженията му за нищожност на РА поради нарушение на императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК предвид посоченото в него, че може да се обжалва пред директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", какъвто орган не съществувал в структурата на НАП. Поддържа, че не са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 ДОПК за преминаване на ревизията по особен ред и ревизионните органи не са имали основание за определяне на задължения по аналог без да извършат проверка на място по разплащателни ведомости на ревизираното лице. Касаторът претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АС гр. Варна и по същество на спора за обяви РА за нищожен или постанови неговата отмяна като незаконосъобразен. Ответната страна по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е бил РА № 271301200 от 11.06.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП гр. Варна, за установяване на задълженията на лицето за данък по чл. 42/49 ЗДДФЛ, вноски за ДОО, за здравно осигуряване и за ДЗПО-УПФ за наети лица за периоди 1.01.2011 г . - 30.09.2012 г. На ревизираното лице е връчено уведомление изх. № 71589-2 от 26.02.2013 г. по чл. 124, ал. 1 ДОПК за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 ДОПК за провеждане на цялата ревизия по аналог, но видно от мотивите на ревизионния доклад (РД) и на РА ревизията е проведена по общия ред, като ревизиращите органи са приели, че счетоводството на лицето осигурява синхронизирано хронологично и систематично (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане. След извършени процесуални действия по чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 ДОПК по връчване на искания за представяне на документи и писмени обяснения (ИПДПОЗЛ) задълженията на лицето са установени въз основа на данни от счетоводството му. Установено е, че за ревизираните периоди лицето е начислило дължимия данък по чл. 42/49 ЗДДФЛ, дължимите осигурителни вноски за фонд ДОО и фонд УПФ и здравно осигурителни вноски по ЗЗО в съответните размери, но не ги е внесло в бюджета, поради което задълженията му са определени за дължимите невнесени разлики със съответните лихви за забава. За да отхвърли оспорването административният съд е приел, че в хода на ревизията не са допуснати съществени процесуални нарушения поради извършване на ревизията по общия ред, тъй като РЛ е представило исканите документи в цялост, нито е налице основание за нищожност на акта. По същество съдът е приел, че касаторът е изпълнил задълженията си да начисли данък и осигурителни вноски в съответните законоустановени размери, но не е изпълнил задължението си да ги внесе в съответните срокове, поради което същите правилно и законосъобразно са установени от ревизиращите органи въз основа на представени от лицето доказателства. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по делото и са формулирани основните спорни моменти, на които е даден отговор при правилно приложение на закона. Правилно първостепенният съд е приел, че връчването на уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК, респ. субективното убеждение на лицето, че ревизията се извършва по особения ред, не означават, че ревизията е проведена по този ред. Всяко производство е низ от процесуални действия, които следват хронологично и се намират във връзка помежду си. Евентуални пропуски при връчване на уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК не могат на самостоятелно основание за доведат до незаконосъобразност на целия РА при липса на допуснати други съществени процесуални нарушения. За да е налице допуснато съществено процесуално нарушение, следва съществено да е накърнено правото на защита на лицето или при липсата на такова нарушение, органът да бъде мотивиран да постанови акта си в противен смисъл. В случая тези обстоятелства не са налице. Освен визираното уведомление изх. № 71589-2/26.02.2013 г. на ревизираното лице са връчени ИПДПОЗЛ № 71589-3/26.02.2013 г. и уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 ДОПК 71589-4/26.02.2013 г., въз основа на които същото е представило исканите му документи. Нито РД, нито РА, са мотивирани с основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК, а напротив - задълженията на лицето са установени изцяло по данни от неговото счетоводство. Касаторът не се е възползвал от правото си да подаде възражение по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК, като нито в хода на административното, нито на съдебното производство, е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си. Указанията на първоинстанционния съд във връзка с разпределение на доказателствената тежест в процеса са изключително подробни и прецизни, както при насрочване на делото в открито съдебно заседание с определение от 6.11.2013 г., така и в самото съдебно заседание на 4.12.2013 г., в което на лицето е разяснено, че съдът е инстанция по същество на спора съгласно чл. 160, ал. 1 ДОПК и ТР № 5/2004 г. на ВАС, поради което в подкрепа на твърденията си за неправилност на акта следва да представи писмени доказателства и да ангажира съдебно-счетоводна експертиза. След като лицето не се е възползвало от предоставените процесуални възможности, а административният орган, респ. съдът са процедирали в съответствие със закона, не са допуснати твърдяните от касатора съществени процесуални нарушения - както в хода на ревизионното, така и в съдебното производства. Посочената в РА възможност за обжалването му по административен ред пред директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", вместо пред директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" съобразно промяната в наименованието на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК от ДВ, бр. 94/2012 г., в сила от 1.01.2013 г., по никакъв начин не е накърнила правото на защита на лицето, нито представлява съществен пропуск на формата, който може да мотивира нищожност на акта. Всички възражения на лицето подробно са обсъдени в обжалваното решение, в което е даден отговор при правилно приложение на закона. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че оспореното съдебно решение като правилно, обосновано и законосъобразно, постановено без допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, първо отделение