Решение № 8477 от 4.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1132/2022 г.

Решение № 8477 от 4.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1132/2022 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от ДОПК във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от Директора на Дирекция "ОДОП" – гр. София при ЦУ на НАП и от А. Тахмизян, чрез адв. Бояджиева, срещу Решение № 6997/25.11.2021 г., постановено по адм. дело № 8865/2020 г. по описа на Административен съд- София-град /АССГ/. Касаторът – Директорът на Дирекция "ОДОП" – гр. София при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение, в частта, в която е изменен РА № Р-22221919006218-091-001/30.04.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, като установените задължения по реда на чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 5 115, 11 лв. са определени на 4 026, 32 лв. и лихвите за забава вместо 2076, 14 лв. са определени на 1634, 07 лв. Излага доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваната част – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на решението на АССГ в оспорената му част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в законоустановения размер за всяка една инстанция ведно с държавната такса за касационно обжалване. Ответникът по тази касационна жалба - А. Тахмизян, чрез адв. Бояджиева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" – гр. София. Претендира присъждане на разноските по делото. Касаторът - А. Тахмизян, чрез процесуалния си представител, обжалва съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата му против РА № Р-22221919006218-091-001/30.04.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, потвърден с Решение № 1131/20.07.2020 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – гр. София при ЦУ на НАП, като твърди, че същото е незаконосъобразно и неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните норми. Иска се неговата отмяна и уважаване изцяло на жалбата против РА. Претендира разноски по делото за двете инстанции. Ответникът по тази касационна жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" – гр. София при ЦУ на НАП в съдебно заседание, чрез юрк. Бакалова, навежда доводи за неоснователност на жалбата на А. Тахмизян и моли съдебното решение да бъде отменено в частта, с която процесният ревизионен акт е отменен. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, неблагоприятно засегнати от постановеното съдебно решение, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество касационната жалба на А. Тахмизян е неоснователна, а жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП" – гр. София при ЦУ на НАП е основателна. Вменените задължения за данък по реда на чл. 17 ЗДДФЛ са обосновани с констатациите на ревизиращият орган за несъответствие между стойността на имуществото на задълженото лице, извършените от него разходи и декларираните/получените доходи, в резултат на което ревизията е преминала по реда на чл. 122 от ДОПК и с РА е установен недостиг на парични средства в размер на 51 151, 14 лв., въз основа на който е начислен данък по ЗДДФЛ в размер на 5115, 11 лв. и лихви за забава в размер на 2 076, 14 лв. Този извод на приходния орган е основан на непризнаване на твърдените от А. Тахмизян получени парични суми от чуждестранни физически лица през 2008 г. в размер на 91 500 евро, както и непризнаване на представени декларации от чичото и майката на Тахмизян за предоставени парични суми с цел изграждане на жилищна сграда в гр. София, [улица]. Административният съд изцяло е възприел изводите на приходния орган като е посочил, че няма ангажирани относими доказателства, удостоверяващи получаването в заем на сумата от 91 500 евро, както и е отчел дадените противоречиви обяснения от страна на ревизираното лице в хода на извършената му проверка и развилото се впоследствие ревизионно производство относно сумите в брой, с които е разполагал в началото и в края на ревизирания период. Предвид изложеното в оспореното решение са изложени мотиви, че следва да се приеме начална разполагаема сума в брой в размер на 5000 лв. в началото на ревизирания период. Стъпвайки на изчисленията на вещото лице в приетата по делото и неоспорена от страните ССЕ, посочени в таблица № 7 на стр. 22 решаващият състав е изменил установените с РА задължения, като е отчел констатираното от вещото лице разминаване в размера на облагаемата данъчна основа, която е изчислена в размер на 40 263, 17 лв. според ССЕ за разлика от установената с РА в размер на 51 151, 41 лв. В резултат на изложеното със съдебното решение РА е изменен като установените задължения по реда на чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 5 115, 11 лв. са определени на 4 026, 32 лв. и лихвите за забава вместо 2076, 14 лв. са определени на 1634, 07 лв. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за непризнаване на декларираните суми от различни чуждестранни физически лица, вкл. майката и чичото на Тахмизян, тъй като липсват данни за произхода на тези средства, за реалното им предаване, както и че заемодателите действително са разполагали със сочените суми, за да ги отдадат в заем на Тахмизян. Наред с това всички сочени физически лица са чуждестранни граждани на страни извън Европейския съюз, което възпрепятства извършването на насрещни проверки. Следва да бъде отчетен и фактът, че Тахмизян е давал противоречиви обяснения за разполагаемите от него суми в хода на извършената му проверка и в хода на ревизията, а представените декларации и споразумения, сключени с различни албански, македонски и косовски граждани на територията на Гърция са еднотипни и като частни документи правилно доказателствената им тежест е ценена с оглед останалите установени факти в хода на ревизията. Въпреки изложените мотиви от решаващия състав за непризнаване на получените парични средства от различни чуждестранни лица, РА е изменен съгласно констатациите на вещото лице в приетата по делото и неоспорена от страните ССЕ без съдът да отчете факта, че причината вещото лице да стигне до по-ниска данъчна основа е включването в приход на сумата от 9804, 54 лв. която представлява получени суми по вземания от трети лица /л. 144/. От приетата експертиза не става ясно, въз основа на какви доказателства вещото лице е включило в изчисленията си сумата от 9804, 54 лв. /получени суми по вземания от трети лица/, като тази сума е участвала във всички изготвени от вещото лице варианти на паричен поток. Решаващият състав е изменил РА кредитирайки заключението по приетата ССЕ без да проследи, какви суми са включени при извършената съпоставка на приходите и разходите от вещото лице и в противоречие на изложените изрични мотиви, че не приема за доказан факта на предоставени парични средства от трети лица. Наред с това в решението е налице и смислова неточност, като е посочено, че съобразява заключението на вещото лице в неговия трети вариант, а видно от извършеното изменение на РА са взети предвид изчисленията на вещото лице в изготвения четвърти вариант на паричен поток, в който паричните средства в брой в началото на ревизирания период са в размер на 5000 лв., каквато сума е приета и от приходния орган в издадения РА. Наред с изложените несъответствия в приходната част на изготвения от експертизата паричен поток, не става ясно и въз основа на какви доказателства са намалени извършените от лицето разходи за придобиване и извършване на ремонт на превозни средства от 8072, 54 лв. на 6963, 72 лв. В резултат на цитираните корекции вещото лице неправилно е изчислило, че данъчната основа следва да е в размер на 40 263, 17 лв. вместо установената с РА данъчна основа в размер на 51 151, 41 лв. Основавайки се на изчисленията в заключението на ССЕ без да проследи включените от вещото лице приходи и разходи при изготвения паричен поток, неправилно и необосновано решаващият състав е изменил РА, поради което постановеното съдебно решение следва да се отмени. Ревизионният акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган, при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. При провеждане на ревизионно производство по особения ред на чл. 122 ДОПК, какъвто е процесният случай, в тежест на органа по приходите е да установи основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, като по аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК доказателствената тежест за установяване на обстоятелство по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е на органите по приходите. Обосновано приходният орган е приел наличие на обстоятелства на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК поради констатирано несъответствие за 2015 г. между приходите и разходите на ревизираното лице. Установените факти и обстоятелства в хода на ревизионното производство не са били оборени от Тахмизян по пътя на пълно и насрещно доказване в развилото се съдебно производство, с оглед на което установените с РА задължения по ЗДДФЛ в размер на 5 115, 11 лв. и начислени лихви за забава в размер на 2076, 14 лв. са законосъобразно и правилно установени. Предвид изложеното съдебното решение следва да се отмени като неправилно, а жалбата на Тахмизян срещу РА следва да се отхвърли изцяло като неоснователна. На отмяна подлежи решението и в частта, с която ревизираното лице е осъдено да заплати разноски за сумата 500 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение съразмерно с изменената част от РА. С оглед изхода на спора на основание чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Директора на Дирекция "ОДОП" – гр. София при ЦУ на НАП се дължат разноски за двете инстанции в общ размер на 1360, 89 лв. (хиляда триста и шестдесет лева и осемдесет и девет стотинки), от които юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 1 348, 64 лв. и внесена държавна такса за касационно обжалване в размер на 12, 25 лв. Водим от горното на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, осмо отделение